България като член на НАТО и ЕС трябва да поиска тристранна среща с Турция и Гърция във връзка със ситуацията в Сирия и бежанския поток. Това каза в интервю за Дарик лидерът на „Движение България на гражданите" Меглена Кунева.
Според нея страната ни трябва да поиска специална подкрепа от Европейския съюз и от "Фронтекс" - Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на страните членки.
Протестът е граждански, но в ситуация като тази е задължително партиите да кажат на чия страна са, коментира Меглена Кунева. В началото на седмицата движението подкрепи предстоящия в сряда протест пред Народното събрание и призова симпатизантите си да се включат в него, за да поискат оставката на правителството и предсрочни избори. „Движение България на гражданите" не е със знамена на протестите, няма да бъде и в сряда, но не можем да не изразим позицията си", посочи Кунева.
И вие се включихте с призив към симпатизантите ви да бъдат пред Народното събрание. Нужно ли е партиите да го правят? Защото ако има достатъчно ясна обществена енергия а промяна на това, което ни се случва днес, тук и сега, протестът ще си бъде ясен, обществен, а може би автентично граждански, не политически.
Той е автентично граждански. В нашия случай, когато изказахме открита съпричастност към нашите членове и симпатизанти, които са на протестите, виждате, да, смятаме, че са прави и това личи в текста. Защото ние родихме един абсурд в България - "протест в подкрепа". Това е много сложно словосъчетание. Мисля, че трудно би могло да се преведе на какъвто и да било език, включително и на български. И в този момент да кажеш какво мислиш и на чия страна си е задължително. Протестът започна като морален и продължава да бъде като морален. Естествено, че има политически последици от това. Има политически последици първо, по отношение на това правителство. Те искаха сто дни. Сто дни минаха. Не могат дори стъпки, които в друга среда може отчетливо да се каже, че са правилни, когато е подсечена моралната основа, когато е подсечено приличието, няма как да хванат корен, няма как да бъдат оценени справедливо. Точно заради това, когато се направи морален гаф в другите страни, хората подават оставки. Не защото не могат да управляват от там нататък по-добре и по-разумно, а защото знаят, че е подсечена до корен основата. Няма как да израсте толкова бързо нещо ново. Хората искаха това - признай си грешката и понеси отговорност. Отговорността от страна на политиците се носи през оставка в най-голямата част.
Въпросът е дали е мястото на партиите на този протест открито, активно. Защото имахме повод тези дни да коментираме в един разговор с проф. Петър-Емил Митев, който сподели тезата, че протестът е пред дилема, той трябва да се определи дали ще бъде партиен, дали ще припознае определени политически сили или да излезе от границите на политиката, да се заяви ясно като граждански с определена платформа от искания например.
Аз винаги с интерес слушам това, което проф. Петър-Емил Митев говори, и в този случай действително има такъв избор, но той е отдавна направен от хората, които протестират. И от партиите бих казала. България на гражданите не е със знамена на протестите, няма да бъде и утре. Но не можем да не кажем какво мислим, когато нашите членове и симпатизанти са там. Аз самата се въздържам от присъствие последователно. Даже през февруари бях обвинявана за това, че не съм била на улицата да протестирам. Смятам, че действително когато протестът е граждански, този жанр трябва да се запази. Но това, което партиите трябва да направят, е да дадат отговор. Хората през протест задават въпрос. Партиите през това, което правят, публикуват, мислят, говорят, трябва да дадат отговор. И когато ние имаме протест за това, че има монополи в България, партиите трябва да кажат какъв е отговорът. Не ужким, а наистина. Не да има едни любими монополи веднъж и други, по-малко любими друг път, когато техните близки не са на власт. Макар че според мен в момента монополите се чувстват добре, независимо кой е на власт. И аз искам да кажа - малко скачам от темата на февруарските протести, - но ако това беше наистина протест против монополите, то те се чувстват прекрасно и сега. Ние имаме един закон за защита на потребителите, който трябва да хармонизира моята директива, която аз направих като комисар, и това, което аз чувам, е, че има ужасно голяма активност от страна на "Топлофикация" и други монополисти, които искат да изкривят директивата - искам да им кажа, че няма да допусна такова нещо - и да избегнат един текст, който гласи, че ако не си поискал услуга, не могат да те накарат да я заплатиш. Нали се сещате при "Топлофикация" какво е това.
Да заобиколят този текст?
Те искат да заобиколят този текст. Имам доказателства за това. Ето тук партиите трябва да кажат "Няма да стане". И то да го кажат още преди да е влязъл законът включително и в залата в Народното събрание. Аз съм готова да дам отговори по този въпрос и по всяка друга тема, която засяга монополите и българската икономика. Когато днес говорим за това какви са назначенията и как се правят назначенията, партиите трябва да дадат отговор. И първият отговор, който трябва да дадат, е да се откажат от партийни назначения и партийни уволнения. Не съм чула, за съжаление, някоя от присъстващите в парламента партии да го направи. Напротив.
Факт е обаче, че през всички години на прехода в по-малка или по-голяма степен са грешници за начина, по който провеждаха кадровата си политика. Има и добри примери, има и правителства, които не направиха сериозна чистка.
Права сте, нека тогава отделим лошите от най-лошите и от по-добрите. Да кажем кой къде е сбъркал. ГЕРБ направиха безпрецедентна намеса в администрацията. България на гражданите беше партията, която излезе с изследвания, благодарение на достъп до информация, в които оповестихме факта, че две трети от българската администрация по времето на ГЕРБ е назначавана без конкурс. Спомняте си може би този случай и тогава в Министерство на финансите , защото се оказва, че за българската администрация отговоря министърът на финансите, представете си...
Така беше, да.
МФ обясни, че това е защото излизали много хора в отпуска по майчинство. И след това един шегобиец каза, че ние имаме раждаемост, която е близка до "нубийската" в такива темпове, в такива мащаби. Това, че сега продължава и че сега има безпричинни напускания....Ами нека да се каже ето, уволняват, напускат, освобождават- не знам каква е думата - шефът на фонд "Земеделие". Хайде, да не размиваме отговорността, нека да кажем справил ли се е, не се ли е справил, защо си отива. Иначе партиите ужасно удобно замазват границите помежду си. В момента имаме проблем с бежанските лагери. Аз не съм чула оценка какво предишното ръководство на МВР е сбъркало в тази посока. Много искам да разбера.
Не очаквате да чуете, защото смятате, че БСП замита под някаква форма онова, което ГЕРБ е сторило.
Много искам да разбера. Надявам се, че министърът на вътрешните работи, който отговоря и за това, бих искала да го чуя, да знам какво мисли той за това, каква е оценката за управлението на МВР и то точно в областта на бежанците. Това е министерство, което имаше 100 млн. лв. за подслушване, ако не греша. И това така остава - сгрешиха, отидоха си и стига толкова. Ама те са сбъркали политика, на която вероятно днес ще берем плодове. Няма ли някой да го каже. Нали затова се сменят правителствата, за да не се повтарят грешки.
За да го кажем ясно, понеже дадохте поредица от примери - имате това съмнения, че в момента БСП и изобщо коалиционното управление, ако така го формулираме, на стараната, замита онова, което се е случвало...
Надявам се, че това не е съзнателен избор. Но ако не е съзнателен избор, то нека много бързо да се поправят и да отделят спорно от безспорно, счупено от здраво. Защото в страната, например в Плевен, където имаме добър поглед върху ситуацията, благодарение на Найден Зеленогорски, който е член на общинския съвет, там те си гласуват заедно и с в много добра кондиция двете големи партии.
Друг е въпросът, че обратното действие на всяко ново правителство пък обикновено се разчита като реваншизъм, но това е друга тема.
Не, вижте, не е въпрос на реваншизъм. Точно обратното. Реваншизъм е да уволниш някого и да не обясниш защо си го уволнил. Това е реваншизъм - да смениш един човек с друг човек, като вторият човек е „моят" човек. А когато обясниш, това вече е друго. Когато кажеш „Не си си свършил работата", „Сгрешил си тук", „В областта на бежанците е отговарял еди-кой си, той е търпял политически натиск или е сгрешил". Смятам, че заместник-министрите са абсолютно безсмислена институция. Защото сега, както и преди, зам.-министрите се правят на нещо като генерални директори. Те отговарят за определен ресор. Добре, но когато се смени този политически назначен заместник-министър, всъщност отговорност не носи никой. Няма генерален директор под него, който да носи отговорност. Той казва „Нареди ми заместник-министърът", който играе нещо като шапка на администрацията в този ресор. Затова България на гражданите беше против институцията заместник-министър.
Връщам ви към предстоящите в сряда и в следващите седмици събития. Засега като че ли протестиращите българи не дават ясен знак, че припознават даден конкретен политически субект, в случая Реформаторския блок да попитам, като алтернатива. Това дава ли шансове да се мисли за него като бъдещ предизборен политически проект?
Ще ви кажа къде са подводните камъни. В месеците до тук още от преди изборите имаше една отчетлива линия, която беше от страна на ГЕРБ „Гласувайте за нас, защото ако не гласувате за нас, ще дойде БСП". И много хора, които не разпознават ГЕРБ като тяхната любима дясна партия или дясно-центристка, възприеха сигнала и казаха „Ние не искаме да дойде ляво управление, затова, макар и с неудоволствие, но ще гласуваме за ГЕРБ". Обратното направиха БСП. Те казаха „Това е цивилизационен избор. ГЕРБ са мафия. Ако не искате мафията, гласувайте за БСП". И хора, които никога в живота си не бяха гласували за БСП, аз познавам такива, този път на културно основание гласуваха за БСП, защото видиш ли иначе нямало как да изгоним ГЕРБ. Много от тях впоследствие, включително и хора, които добре познавам, с голяма вина казаха „Не знаехме, че така ще стане", „Погледни колко лошо се случи", „Ние искахме да гласуваме за вас, обаче не бяхме убедени, че ще можете да ги биете". Ако нямаш смелост да бъдеш себе си и да подкрепиш това, което ти харесва и в което вярваш, обричаш на много тежки последици... Защо да нямаме възможност да изберем този, който ни харесва? Защо трябва да ни плашат по този начин? Ако сега продължим така... Реформаторският блок, нека да кажа като цяло, защото сме мерени заедно, не е ГЕРБ и няма да бъде и е категорична алтернатива на управлението на БСП.
Всичко това, което се отчита към този етап, ви дава основание да смятате, че това е по-убедително в очите на хората като алтернатива?
Да, и ще ви кажа защо. Първо, че по отношение на изтеклите избори България на гражданите, а и останалите партии от Реформаторския блок не бяха забелязани да купуват гласове, а и да искат да го направят. Не бяха забелязани да ползват най-различни подземни разузнавателни средства, за да оклеветяват политическия противник. Не използваха трикове, не използваха лъжи, не използваха медиите, за да всяват лъжи и неразбирателство и да се държат по начин, който е отвратителен. Затова смятам, че Реформаторският блок в момента има добра подкрепа и се надявам да расте още повече. Искам да кажа на всички: не се страхувайте да бъдете себе си. Само по този начин страната ще стане такава, каквато искаме да я видим.
Избори през май догодина, какъвто най-икономичен от гледна точка на финанси вариант чертаят някои от коментаторите, ще даде ли основание тази подкрепа да набъбне, тоест протестиращите да прелеят по-сериозна подкрепа към формации като Реформаторския блок или напротив времето, което ни дели...
Не го изчислявам така. Първо, не е въпрос за икономичен вариант - как най-малко пари ще платим, за да имаме свободни избори.
Демокрацията е скъпо удоволствие.
Някак не ме радва този въпрос, тази икономия. Ако всяко едно решение е подсечено от корен, ако това правителство, за да може да се задържи като приемливо, се концентрира върху харчовете и не прави никакви реформи, накрая, като теглиш чертата, пак излиза много скъпо. Затова аз се въздържам да изчислявам как ще бъдат най-икономичните избори и кога те ще бъдат. Правителството за голямо съжаление пропусна морален акт. Аз мисля, че по-малко щеше да загуби, но това е друга тема.
Въпросът е нужно ли ви е време.
Работа има много да се върши. Има чисто организационна работа, която трябва да се прави навсякъде из страната, координацията на повече партии, разбира се, че е сложно нещо. Реформаторският блок според мен трябва да се разширява и да запази организационна виталност, жизненост едновременно с това. Аз мисля, че ние ще формулираме по друг начин задачата на партиите в българското общество. Много е важно. Нямаме обаче комфорта да си искаме време. Времето е такова. Темпът го задават хората, няма как. Вижте какво стана със Сирия. От една страна, да, има нужда от стабилност, от друга страна, това правителство и този парламент не могат да се справят с един толкова важен проблем като позицията на България...
Правителствена позиция вече има, която, доколкото разбирам, ще бъде изслушана в Народното събрание.
Правителствена позиция има, която аз прочетох няколко пъти, за да разбера каква казват. Значи казват, че няма да се участва военно.
То не е и поискано от нас.
То не е поискано. Поради голямо стечение на грешки ние всъщност имаме много малко присъствие на адекватна отбранителна способност в нашето министерство на отбраната. Междувпрочем един повод, по който аз също искам да разбера какво мисли това правителство за предишното правителство. Не съм чела. Но оттам нататък ние признаваме това, което е намерено като свидетелство за престъпление в Сирия. Нали така е написано. И едновременно с това ние казваме, че няма да реагираме и ще очакваме ООН да си свърши работата. Смятам, че това е много ниска цел за България, защото ние особено ако Турция е част от коалицията на желаещите, ние на практика сме граница на война. Затова смятам, че ние трябва освен НС да проведе обсъждане за ситуацията в Сирия, МС трябва да информира обществото непрекъснато и всекидневно какви мерки се предприемат, особено за бежанските центрове и ние като пълноправен партньор в НАТО и ЕС да поискаме среща Турция-Гърция-България, защото това е най-близката граница. Ние трябва да поискаме специална подкрепа от страна на ЕС и Фронтекс. Ще ви дам пример: ако отворите страницата на Frontex ("Фронтекс"), ще видите, че има такава специална програма по море за източната граница. Защо в момента, в който това е на нашата граница, ние да нямаме специална програма, за да можем да издържим. Аз видях, че министърът на вътрешните работи говори...
Говорих с еврокомисар Кристалина Георгиева по темата. Тя също смята, че при нужда имаме възможност да поискаме и получим подкрепа от "Фронтекс".
Само че въпросът е, че това е логистична подкрепа, а ние нямаме идея колко ще струва. Министър Йовчев говори за хора, които са влезли на българска територия, без да бъдат отчетени. Днес в едно EuroActiv също се говори, че в България влизат бежанци, които са повече от цифрата, която ние отчитаме.
Как оценявате онова, което се случва с пренесената вече конфронтация между институциите в България - този фронт правителство-президент-парламентарно мнозинство. Успява ли Росен Плевнелиев да влезе в ролята на обединител в тази сложна ситуация на тотална конфронтация?
За обединението се работи дълго и от първия ден. По време на президентската кампания, в която аз бях опонент на господин Плевнелиев, аз казах: смятам, че президентът не трябва да бъде партийно издигнат. За съжаление точно така се случи и се спечели през партия. Смятам, че трябва както в ЕС нали сме затова, защото ни харесва животът, както го виждаме там, трябва трите институции да имат общ план за работа година по година. Трябва да има регулярни разговори между главите на трите институции. Има много пропуснати възможности. Сега, пред лицето на някаква опасност може би ще успеят да намерят обща територия. Искрено им го пожелавам.
