Г-н Камов, това сте го знаели още през 2005 г., когато бяха изборите, нали, това фактическо положение не се е променило през последните три години. Любопитно ми е коя беше капката, която сега преля и обърна нещата, та доведе до изгонването ви от Парламентарната група на Коалиция за България?
Откровено казано и на мен ми е любопитно, защото доста аргументирано, никога не съм действал спонтанно или импровизирано, винаги, даже в началото представяхме в коалицията сериозни анализи. Отнасяха се ехидно или с насмешка към тях, но това е техен проблем. Защото голямата лъжа е, че Коалиция за България, в частност БСП, се отклони на 180 градуса от водената политика. Но вие ме питате кое преля чашата. Ще дам следния пример. Аз гласувах "Против" Бюджет 2008. Те не реагираха така. Ставаше дума за много по-важни въпроси – за образование, за здравеопазване, за липса на политика в информационното общество, отново дадени обещания. Тогава те не реагираха. Сега, за вота на недоверие реагират. Моят извод е, че те са се почувствали засегнати, при това лично.
Какво ще им кажете на довиждане от Парламентарната група на Коалиция за България?
Даже и довиждане няма нужда да им казвам. Аз познавам много свестни хора в БСП, подчертавам, не само там, и в СДС имам и приятели. Говоря за тези активни политически хора, които искат в България да се променят нещата. В едно съм абсолютно сигурен, че не съм единственият, който мисли така. Аз се осмелявам да го кажа, да гласувам така, защото конституцията ми дава това право, а не някакъв правилник на хора, които днес ме изключват, позовавайки се на него. Член 67 казва ясно, че депутатите се ръководят от своята съвест, от Конституцията и законите. Но моят глас изразява мнение на много хора, в това съм убеден, разбира се, не мога да кажа колко, които мислят по същия начин – че ние се отклонихме от обещанията, че нищо не се случва, че всичко е пропито от корупция, че сегашното правителство и особено тройната коалиция не само не решават проблемите, а ги задълбочават и това не може да продължи вечно, трябва да се променят нещата. Аз ще продължа да правя абсолютно същото нещо, моят статут в парламента е без значение, важното е какви позиции отстоявам и ви уверявам, че аз ще продължа да отстоявам същите позиции, каквито съм отстоявал и досега.
Все пак какъв ще бъде вашият нов статут в парламента – независим депутат или ще потърсите закрила и лоно в някоя друга парламентарна група?
Сигурно няма да ми повярвате, но аз не съм се замислял по този въпрос. Засега няма никаква група.
Няма да ви повярвам, да, наистина.
Даже не знам утре къде трябва да седна, но това е без никакво значение. Важното е какви позиции отстоявам, отново искам да го кажа.
Важно е обаче как ги отстоявате – независим борец, какъвто бяхте досега, един сред вълци, ако щете, някаква такава метафора, или отивате в някоя от опозиционните групи? Защото през последните важни вотове, например на недоверие към кабинета, или важни решения, които са били взимани в парламента, вие си гласувахте като опозиция.
Да, като опозиция на престъпниците, на корумпираните, на тези, които се правят, че нищо особено не се е случило, които замазват със захаросани доклади. Мислят си, те си въобразяват, че могат да го постигнат това. Да, аз съм опозиция на всичко това.
Добре, коя от парламентарните групи опозиционни най-много ви допада?
Не, аз нямам намерение да ходя в никаква група засега, даже не съм се ориентирал и в правната страна на моя нов статут, който тази вечер е решен в страната Позитания, както навремето я нарекох и тя продължава да бъде такава.
Колегите ви от Позитания обаче намекват, че гледате към следващите управляващи. Те малко напред в бъдещето пускат взор, към ГЕРБ. Имате ли някакви такива планове?
Това нещо го пуснаха, като няма какво да кажат и те измислят лъжи. Това също е лъжа, при това пак не е много дълбоко премислена. Няма да ходя в ГЕРБ. Ние имаме добри отношения с г-н Борисов, аз уважавам този нов български политически проект, но нямам никакво намерение да ходя там. Това е нещо, което съм изяснил много отдавна.
Попитах ви, защото днес във вашия блог видях снимки. Снимали сте се с много политици, разбира се, но има и една много задушевна снимка – седите на една маса с кмета Бойко Борисов.
Благодаря ви. Аз съжалявам, че не съм много активен в блога си, старая се от време на време. Ето, сега ще напиша тази вечер един нов пост. Да, аз съм сложил снимки с хора, които днес сме на полярни виждания, но с тях сме правили политика. Надявам се, че ГЕРБ ще има шанса да промени всички тези неща, които в момента у нас продължават да бъдат огромни проблеми, засягат всеки български гражданин, но все още са си от времето на прехода по начина, по който са свикнали политиците. Например за корупцията – този модел устройва всички, абсолютно всички. Нито един наказан, никой няма намерение да го променя, но той не може да остане. Европейска България няма как да остане в този вариант. Например германските правителства, няма значение от кого са поставени, няма да се съгласят като най-голям донор от нетен вносител в ЕС да взимат пари от данъкоплатците и да ги дават на България на някой да ги открадне.