Има разминаване между очакванията на ЕК и възможностите на България
Има разминаване между очакванията на ЕК и възможностите на България / netinfo

Разминаване между очакванията на Европейската комисия и възможностите на България е обяснението за последния критичен доклад на ЕК на управляващият съдружник и основател на компанията „Албер и Гайгер" – Андреас Гайгер. Фирмата беше наета от правителството на България за негов лобист пред Брюксел. Компанията работи основно за големи международни компании, единствените държави, които се ползват от услугите й, са България и Иран. Договор с нея е сключило българското МВР.

Твърдите, че съществува голяма доза неразбиране между българското правителство и ЕК - каква смятате, че е първопричината за това?

Мисля, че е част от различните административни системи. Виждали сме това в миналото с много държави, присъединяващи се към ЕС. Проблемът е, че обикновено има различни правни системи в страните от ЕС, преди присъединяването им към Евросъюза и преди да приложат т.нар. общностно право. Винаги имате различни правни и административни системи, които работят все още в Брюксел и в страните – членки. След присъединяването на България през 2007, времевият период просто не беше достатъчен, и мисля, че не беше реалистично да се приеме, че за толкова кратко време могат да се разрешат всички проблеми. Неразбирането в Брюксел беше такова, че българската административна система можеше да работи, както се очакваше, според стандартите на Брюксел, в рамките на този кратък период. Мисля, че от това произтичаше основното неразбиране.

В свое интервю от преди известно време казвате, че ако в ЕК имаше истинско добронамерено разбиране по отношение на процесите в България, последния доклад за страната ни нямаше да е толкова критичен. Според вас, кои са нещата в повече, не на място в доклада и които реално не са верни?

Нека ви дам един пример. Ако сравните доклада за България с този за Румъния, ще откриете, че ситуацията в двете държави е идентична и просто беше направена различна оценка от страна на ЕК. Мисля, че това е част от неразбирането. Ако вземете като пример оставката на румънския министър на правосъдието през месец април, във връзка с обвинения в корупция в кабинета му, ситуацията е напълно съответстваща на случилото се в министерството на вътрешните работи в София. Това са две идентични ситуации, но оценката, дадена от страна на ЕК, в случая с Румъния беше, че оставката на румънския министър е ясен знак, че антикорупционните механизми в Румъния работят, докато оставката на българския вътрешен министър през месец май беше оценена като знак за корупция на много високо ниво в България. Мисля, че това е нещо, което нямаше да се случи, ако нямаше неразбиране и различни по вида си очаквания от страна на правителството и от страна на ЕК.

Изглежда разполагате с по-различна информация, от тази, която е налична в ЕК.

Наличната информация не беше адекватно оценена от ЕК при всички обстоятелства, що се отнася до България. Нашето впечатление е, че имаше определен вид недоразбиране, между това какво би трябвало да направи българското правителство и за какъв времеви период. В ЕК имаше прекалено високи очаквания в рамките на много кратък времеви период, които, вярваме, че като се има предвид развитието на ЕС, са нереалистични. Трябва да промените административната система, трябва да промените законодателната система, трябва да приложите напълно различни закони, които създават основата на ЕС. Трябва да приложите не само законите, но и механизмите, които стоят зад законите, което означава да се създаде правилната администрация, с правилния персонал, а това определено отнема много време. Не смятам, че някоя от предишните страни-членки би могла да промени своята система, в толкова кратък времеви период, какъвто се очакваше от България. Това е един вид неразбиране, което комисията смяташе, че е възможно, а България – смяташе, че това, което е способна да направи, ще е достатъчно за комисията. Според мен, именно това е причината, според която ЕК реагира прекалено остро в тази ситуация.

В каква степен това ще е резултат от собствените ви усилия и какво точно правите самите вие?

Ние сме нещо като информационен мост, адвокатска фирма, специализирана в европейско законодателство, европейска политика и лобизъм в рамките на ЕС. Познаваме тези, които вземат решенията в европейските институции и знаем какви са очакванията им. Така че смятаме, че можем да консултираме българското правителство по начин, който е такъв, че то да има представа какво трябва да направи в краткосрочен план, така че ЕК да е удовлетворена. Можем да говорим с ЕК и да обясним на представителите и къде вероятно е проблемът, какво може да се направи в краткосрочен план и какво се нуждае от повече време за промяна. Затова смятаме, че сме обективен консултант, който работи като мост между българското правителство и ЕК и може да ги приближи много повече от досега едни към други. Не мога да твърдя, че всички резултати са на основата на нашите опити, но мисля, че намесата ни имаше значение.

Знаем, че имате договор с българското МВР. Бихте ли ни казали повече за него? Като например за какъв срок от време е?

Точно така. Мисля, че българското правителство вече направи прессъобщение по отношение на този договор и обясни подробностите по него. Като адвокатска фирма не ни е позволено да коментираме въпроси, свързани с клиентите, както и подробности по договора. Така че не мога да кажа нищо повече. Това, което бих допълнил е, че това вече беше изяснено от правителството в неговия пресрилийс.

С кого разговаряте в ЕК по време на работата си?

Със съответните отговорни лица, разбира се. Говорим с представителите на съответните дирекции и се опитваме да предадем съответната информация и тревогите си по отношение на идеите и очакванията на комисията.

Каква е разликата между това да си компания – консултант на индустриална фирма и държава?

Когато работите за сътрудничество, работите на формално техническо ниво. Нещата обикновено са свързани с определени въпроси в директивата на ЕС и наредбите на ЕС. Където нещата опират до ограничаването на емисиите от въглероден диоксид, или други, по-технически въпроси, които биха уязвили компанията по линия на нейните продукти. Това са случаите, чиято цел е да се промени идеята на европейските институции за това как да бъдат финализирани съответните директиви и наредби. Нещата опират в много по-голяма степен до промяна на определени фрази в закона, в проектозакони, така че да се помогне на компанията и европейските институции да бъдат удовлетворени от идеите си, посочени в проектозакона. По отношение на държавите, проблемите, както можете да видите, са в много по-голяма степен на политическо ниво. Те имат много по-широк обхват, не са ограничени до определени закони.

Интервю