Уебсайтът NOW! Lebanon е създаден след бруталното убийство на министър-председателя на Ливан Рафик Харири през 2005 година. След бомбения атентат жителите на страната показват непреодолимо желание да трансформират своята страна и един милион жители излизат на улицата. Сайтът NOW! Lebanon е създаден с идеята да продължи този свободен граждански дух. Материали от главния му редактор Ханин Гадар се публикуват непрекъснато във водещи чуждестранни издания, а днес тя е гост на Дарик радио:
Ханин, вашият уебсайт се нарича NOW! Lebanon, макар че "now" е абревиатура, а не значи "сега", но все пак, когато чужденците ви попитат какво става сега в Ливан, как описвате ситуацията с няколко думи?
Бих я описала като облаци преди буря, като очакването това да се случи. Също така и неподготвеност за бурята, особено когато не се прави нищо.
Въпреки някои добри и спокойни години страната наистина е парализирана за по-голяма част от модерната си история. Аз бях в Бейрут преди шест месеца и усетих как сякаш градът се събужда, повече от два милиона туристи посетиха Бейрут миналата година. Не отиват ли нещата към по-добро, а не към буря?
Това е Бейрут, по-скоро винаги е било така, откакто съм родена, по време на окупации, война, мирни дни. Това е един млад град, пълен с противоречия, не е скучен поради тази причина. Мнозина от хората не знаят какво ще се случи утре, поради тази причина живеят днес, изживяват всеки миг. И понякога се случват странни, луди неща.
Вие имате уебсайт, какво е мнението ви за историята Wikileaks. Мислите ли, че този сайт помага за журналистиката по света за нейното развитие. Вече започва да изглежда така, че едва ли не всяка медия се захранва с информацията от Wikileaks. А журналистите са превръщат просто в хора, които констатират, украсяват и преписват данните, публикувани там?
Това определено не е журналистика, няма нищо общо с журналистиката. Това, което се прави, е важно, но не мисля, че променя кой знае колко неща. Разкритията не са чак толкова изненадващи. Това, което се касае за Ливан, не е ново. Все пак обаче тук става въпрос за вмешателство в лични неща, макар че донякъде уважавам създателя, заради неговия кураж. Не бива да се подценява това, което той прави. Извади много тайни, които не би трябвало да се знаят, но по същото време показа данни от лични срещи, частни срещи - нещо, което според мен няма право да извършва. Така че, имам смесени чувства. Не бих казала, че е герой, но не мисля, че е и престъпник.
В един много интересен материал, който публикувахте в началото на годината в чуждестранния печат, твърдите, че баба ви обича Хизбула. Казвате, че единствената надежда на баба ви е Хасан Насрала, генерален секретар на Хизбула? Това просто стари стереотипи ли са или наистина възрастните разчитат основно на Хизбула?
Не става въпрос толкова за възрастта. Не може да се раздели на млади или възрастни. Отнася се за всички ливански шиити, тъй като никой не се е интересувал така от тях, както той. Хизбула е надежда за шиитите, ако ситуацията не се преобърне, ако те не инициират например гражданска война, ако не атакуват институциите. Или може би просто ситуацията засега е такава, тъй като никой друг не се опитва да обръща достатъчно внимание на проблемите на шиитите.
В друга статията казвате, че единственият начин за ливанците да оцелеят е като приложат чувството си за хумор. Вие лично защо все още живеете и работите в Ливан, кое ви крепи, освен чувството за хумор?
Знаете ли, дори не става въпрос толкова за семейство и приятели, тъй като половината от тях са извън страната. Повече от половината ливанци живеят извън Ливан. Мисля, че виждам нещо, което не е както трябва в моята страна и бих желала да го променя, да го направя да бъде така, както трябва. Всичко, което правя - работата, начинът, по който живея - го правя, за да променя нещата. Ако просто си тръгна, няма да се чувствам добре. Все още виждам, че не съм опитала достатъчно. Ако всички напуснем страната, какво ще се случи тогава? Мисля, че има нужда от нас тук.
