Грънчарова: Няма нищо унизително в ЛОТАР
Грънчарова: Няма нищо унизително в ЛОТАР / netinfo
Европейската комисия ще отдели над 7 милиона евро в натура, за да подпомогне около 365 000 български семейства заради повишените цени на хранителните продукти и горивата. Средствата ще дойдат по линия на социалното ни министерство и БЧК. Това съобщи за Дарик министърът по европейските въпроси Гергана Грънчарова.

Нямам никакво съмнение, че докладът на Комисията за България ще бъде балансиран и критиките ще бъдат точно тези критики, които и ние като общество споделяме, каза министър Грънчарова и допълни: „Това е все още недостатъчен напредък в борбата с организираната престъпност и корупцията по високите политически етажи.”

Според министър Грънчарова няма нищо унизително в системата ЛОТАР за наблюдение на еврофондовете и аналогични системи съществуват в повечето държави членки. Няма нищо унизително в онова, което ни прави по-добри, каза министърът по европейските въпроси. Ето какво още каза министърът:

Разбира се, картината не е само негативна. Трябва да си даваме сметка, че за държави като България, които са нетен износител на хранителна продукция, това има съответно и положителни импликации, както справедливо моят колега Николай Василев каза, на практика другото означава страни като Кувейт да не се радват от ръста на цените на петрола, след като изнасят такъв.

Важното е обаче дебатът да се съсредоточи първо, по какъв начин може да се омекоти влиянието върху най-уязвимите части от обществото и съм убедена, че такъв разговор вече върви в България; какви са онези механизми, чрез които ние можем компенсаторно да подпомогнем най-уязвимите домакинства, обществени групи и така нататък в България. Между другото такива механизми съществуват и на европейско ниво и на практика Европейската комисия, имайки предвид, че България все още е измежду страните с по-нисък от средния стандарт на живот, ще отдели една значителна сума, над 7 млн. евро в натура, за да подпомогне около 365000 български семейства да се справят с тази ситуация. Всъщност това е една от най-големите благотворителни акции, която се случва в България на това поле от момента, в който България стана член на Европейския съюз.

Другият разговор обаче, който върви на европейско и на държавно ниво, е свързан с това по какъв начин може да се прави един по-отчетлив мониторинг върху самия пазар на такива продукти. И смятам, че и ние като държава членка на Европейския съюз трябва да видим дали нашият пазар на хранителни продукти е в съответствие с всички принципи на конкурентността, дали няма монополни образувания, които водят до спекулиране с цените на хранителните продукти, и по този начин да се опитаме да неутрализираме част от негативния ефект при такива ситуации.

Искам да подчертая, че играта с фискални инструменти, която е в много по-голяма степен въпрос, дискутиран на европейско ниво от финансовите министри, е нещо, към което Европейската комисия запазва по-скоро резервирано отношение, така че не е учудващ от този гледна точка и фактът, че българският премиер или българският финансов министър са по-скоро скептични към това.

В Брюксел България отправи призив за изравняване на преките плащания на фермерите между новите и старите страни в Европейския съюз от 2010 година, а не от 2013 година, както беше предвидено. За съжаление, отговорът на Европейската комисия е негативен. Защо според вас България получи такъв отговор? Защо претърпяхме поражение?

Това не е призив, отправен от България. Говорим за съвместна инициатива, възприета от девет държави, които са нови членки на ЕС, и водена от Латвия, която е направила анализ и е отчела, че наистина междинният период, в който ние стигаме до ниво на европейски директни плащания, наистина ни поставя в неравностойно отношение към останалите, старите държави членки. Това е едно съвсем справедливо искане от страна на тези девет държави. Към този момент по-скоро Европейската комисия запазва неутралитет в отговора си, тоест крайно решение не е взето, но във всеки случай струва ми се, че е важно да говорим за това, че особено в една такава тежка ситуация с цените на хранителните продукти е много важно всички държави да са в една и съща изходна позиция и поставени при равностойни конкурентни условия.

Да поговорим за Ирландия. Европейската комисия даде на Ирландия четири месеца, за да предложи някакви решения за изход от кризата. Вчера гледах интересен репортаж, в който се предлагаха три варианта за изход. Първият беше лидерите да се откажат от Договора от Лисабон, вторият – ирландците да бъдат помолени да прегласуват и третият, най-общо казано, Ирландия да бъде изхвърлена от Европейския съюз или принудена да промени своята позиция. Кой от тези три варианта ви изглежда най-реалистичен?

Академичното задълбаване в темата показва, че има много повече от три варианта. Вчера циркулираше едно писмо, което чисто теоретично се беше спряло върху девет възможни варианта за изход от ситуацията в Ирландия. Във всеки случай фактът си е факт. И той ни води към заключението, че бързо решение на този въпрос няма. Разбира се, да създаваме излишна истерия около негативния вот в Ирландия би било много контрапродуктивно. Трябва да си дадем сметка, че Европейският съюз може да функционира временно и по разпоредбите, разписани по Договора от Ница. През това време не трябва да спират усилията първо, по продължаване ратификацията в останалите държави членки. Положителният резултат във Великобритания беше много силен и мощен сигнал за продължаване на тези процедури и се надяваме, че през октомври или малко по-късно Ирландия след задълбочен анализ ще може да излезе с конкретно предложение за изход от ситуацията. Защото проблемът е европейски, решението обаче трябва да дойде от Ирландия. Ние уважаваме гласуването на ирландските граждани, очевидно то отразява някакви техни притеснения, страхове, усещане за несигурност и струва ми се, че анализът за това къде точно Европейският съюз е сгрешил в комуникацията си с ирландските граждани трябва да бъде, ако стане на много по-широка основа. Някъде комуникацията се пречупва и е в интерес на европейските лидери да разберат къде това се случва. Във всеки случай очевидно е, че Договорът от Лисабон няма да може да влезе в сила на 1 януари 2009 година – първоначалната амбициозна цел, която всички ние си бяхме поставили. Очевидно е, че някакво решение след направен анализ кое точно доведе до тук трябва да бъде предложен от ирландска страна. И също така е очевидно, че към този момент не е ясно дали след следващите европейски избори Съюзът ще се движи на базата на Договора от Лисабон или на базата на Договора от Ница. И в двата случая обаче криза за Европейския съюз няма.

Вчера в Брюксел бе и бившият премиер на България, сега лидер на НДСВ Симеон Сакскобургготски. Лобира ли той за един по-мек, по-великодушен подход, ако щете, на Брюксел към страната ни, която на 23 юли ще чуе присъдата, ще разбере какъв е докладът за нейния напредък?

Във всеки случай нямам никакво съмнение, че докладът на Комисията ще бъде балансиран и критиките ще бъдат точно тези критики, които и ние като общество споделяме. Това е все още недостатъчен напредък в борбата с организираната престъпност и корупцията по високите политически етажи.

Междувпрочем в Брюксел бе и столичният кмет и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов. Той пък помоли евролидерите да не спират финансирането на страната ни. Печеливш ли е според вас този подход на моленето.

Печеливш е онзи подход, който е свързан с приключване на работата у дома, в България и аргументацията със съвсем конкретни резултати. Аз смятам, че през последните няколко месеца има съвсем конкретни резултати, които убедена съм, Европейската комисия ще сподели в заключенията си в доклада. И съм убедена, че дори България да изживява един от най-тежките си периоди в момента, след като го преодолее, ние ще излезем много по-силни като начин на функциониране на институциите, като система и прозрачност на вземане на решенията, а в крайна сметка от това ще спечелим всички ние като общество.

Смятате ли, че системата за наблюдение на еврофондовете ЛОТАР, която съвсем скоро, доколкото разбирам, ще бъде въведена у нас, е унизителна за нас като европейски граждани.

Всяка криза е нова възможност. Аналогични на системата ЛОТАР съществуват в повечето държави членки. И те са системи, които подпомагат ти самият да имаш поглед върху движението на парите и да можеш във всеки един момент да си направиш анализи за себе си. Няма нищо унизително в онова, което ни прави по-добри. Така гледам на нея.
Последвайте ни

Интервю