Конституционният съд не би се произнесъл втори път по един и същ казус, за да се налага да го пипаме отново, а конституцията не бива да се променя за щяло и нещяло. Такава теза застъпи говорителят на ЦИК Александър Александров по повод идеите, лансирани от евродепутата Кристиян Вигенин. В ефира на Дарик радио Вигенин предложи да се промени основният закон на страната, за да имаме възможност да проведем наведнъж изборите за евродепутати и за национален парламент. Според Александров вероятните дати за избори в момента са първата седмица на юни 2009 г. за Европейски парламент и месец по-късно, първата седмица на юли, за родни депутати. Решението обаче ще бъде политическо, добави говорителят на ЦИК.
Ето какво още коментира по темата говорителят на ЦИК Александър Александров: Организацията на вота в Казанлък на 21 юни е тази, която законът предвижда, и всички мерки, всички законови действия са предприети. Органите на реда също са със своите начини на действие и ще предприемат всички мерки срещу нарушенията на изборните закони и изобщо на законодателството. Оттам нататък призовавам всички да гласуват и да не се опитват да заобикалят правилата, които са определени в закона. Тревожат ли ви всички тези предупреждения от различни политически сили там за сдружение на оръжейния бизнес в Казанлък, който този път ще си напазарува гласове и избиратели? Аз не мога да кажа какво се случва в Казанлък - дали има сдружение, или някой ще пазарува. Хубаво е, че се говори за евентуални негатавни явления. Има нагласа в обществото да се противодействия на тези негативни явления, а какво ще се случи ще видим на 21 юни. Сигнализират ли ви граждани вече? Няма, в ЦИК няма жалби за подобни нарушения. Вие като юрист и говорител на ЦИК допускате ли отново да питаме Конституционния съд за това дали е възможно да изтеглим датата на изборите за национален парламент? Моето лично мнение е, че и конституцията, и решенията на Конституционния съд, решение номер 5 от 2001 г., е категорично за това кога започва и кога свършва мандатът. Мандатът е 4-годишен и на 25 юни 2009 г. той изтича. Тоест според конституцията изборите за Народно събрание могат да се произведат между 26 юни и 25 август 2009 г. Мисля, че Конституционният съд не би се произнесъл отново по един и същ въпрос, доколкото познавам правната уредба. Възможно ли е, както допуска Кристиян Вигенин, да направим промяна в конституцията за една година, оставаща до изборите, така че да позволим на парламента до един месец преди изтичане на мандата, да се саморазпуска? Разбира се, това са хипотетични варианти и след като върви дискусия, те могат да бъдат сложени на масата. Аз смятам, че конституцията по-внимателно трябва да се променя, по-скоро да не се променя по повод на отделни казуси, които възникват. Конституцията е основният закон и не мисля, че по този начин трябва да се решават нещата. По-скоро да се мисли вариантът как да се произведат изборите за Европейски парламент и за Народно събрание, а да се пипа конституцията по-скоро ми се струва, че не е редно. Тоест най-реалистично изглеждащото ви към момента провеждане на двата вота е поотделно? В крайна сметка решението ще бъде политическо, съобразено с конституцията и законите на страната. Но аз мисля, че и Европарламентът, когато е определял датите, периода, в който трябва да се произведат изборите за Европейски парламент, е отказал на няколко от страните членки изместване на изборите. Те са имали собствени общи съображения на европарламента за това да бъдат изборите точно в този период. И доколкото ми е известно, в мотивите са, че не бива европейската тематика да се смесва с другата, национална тематика. Вярно е, че два избора в една година са доста тежко занимание. И то в един месец. Не в един месец. Могат да бъдат в началото на юли изборите за национално Народно събрание, но в рамките на около месец могат да бъдат произведени - примерно в началото на юни, когато е периодът, определен за евроизборите, първата седмица на юли, когато имаме неработен ден, тъй като така е по нашето законодателство, могат да се произведат националните избори. Но това са варианти, които могат да се обсъждат и в крайна сметка парламентът и тези, които имат правомощия по закон, да вземат своите решения за това кога да бъдат произведени изборите.
