Френският посланик Етиен дьо Понсен, гост на "Седмицата" на Дарик.
Поводът, решението на Великотърновския апелативен съд, който осъди общо на 36 години затвор оправдаваните досега двама българи за убийството през юни 2000 г. в апартамент в Париж на българския студент Мартин Борилски, тема, по която френският посланик се беше ангажирал много силно. Доволен ли сте от тези присъди?
Има няколко аспекта. Франция следи, не само аз, а цялата Франция следи това дело дълго време, защото престъплението бе извършено във Франция и не можем да допуснем един млад българин, който и да е, и какъвто и да, разбира се, по националност, но в случая един изключително блестящ млад българин, бих казал забележителен в работата си, да бъде убит и да не се идентифицират убийците, виновниците. И освен това следствието, разследването, беше извършено от начало до край от френската полиция. Това беше едно много трудно разследване. Когато беше намерено тялото, нямаше наоколо никакви, така, нямаше свидетели, Борилски не беше известен дори в сградата, в която е живял. Така че, започвайки буквално от нула, френската полиция, парижката полиция, която, смея да кажа, е една от най-добрите в Европа и в света, проведе едно изключително солидно разследване, което доведе до това да бъдат заподозрени за убийството тези две лица, които бяха избягали от Франция. Така че беше много важно българското правосъдие да вземе предвид това разследване и тези доказателства.
Тоест вие, Франция, е толкова ангажирана с процеса "Борилски", защото го приемате като оценка за работата на вашата полиция, вашите следователи, вашата система на правосъдие.
То е важно, но в случая е тест по-скоро за България, защото те са в България и тук са оневинени. Трябваше да се види дали тя е способна, българската правосъдна система дали е способна на базата на такива доказателства да издаде съответната присъда. Това, вече, нещо се случи, присъдата е взета 10 години след престъплението, но важното е, че днес са идентифицирани убийците на Мартин Борилски и че те са осъдени на тежки присъди. Така че имам чувство на удовлетворение.
Защо продължава процесът в Париж?
Защото двете правосъдия се движат паралелно, но независимо едно от друго. Предвиден е процес в Париж към днешна дата, защото престъплението, пак казвам, е извършено в Париж, така че ще видим то докъде ще се движи, дали няма да бъде стопирано. Ще видим какво ще се реши от френското правосъдие. Но това е един, така, допълнителен елемент по отношение на факта, че българското правосъдие този път функционира добре, взе предвид доказателствата, събрани от френската полиция, и отсъди наказание, наказателна присъда, осъдителна. Мисля, че това е много важно за всички българи, никой не е над закона. И дори вие, ако имате много голяма подкрепа, имате много финанси, имате много пари, трябва да отговаряте за действията си, най-вече когато те са толкова ужасни, защото убийството е ужасно.
Тоест вие предполагате, че много пари са играли на другите инстанции?
Не точно, казвам просто, че е имало много адвокати, подсигурени на двата заподозрени, много адвокати, респективно много пари е имало семейството, за да плати на всички тези адвокати. Те имат и във Франция много добри адвокати, и във Франция имат, и тези адвокати струват много скъпо, най-малкото. Но важното е, че, разбира се, те имат право на защита, това е съвсем ясно и това е необходимо в една демокрация, но трябва също да се вземат доказателствата, които са събрали и които... И затова аферата "Борилски" става символ, в началото лош символ, неприятен, защото има две оневинителни, оправдателни присъди една след друга, а тогава нещата са абсолютно несправедливи. Аз лично ги окачествих като такива. Но, да речем, аз не важа в случая, нямам чак такава тежест и сила. След това българският ВКС, нещо, което е много по важно от това, което аз съм казал, решава, че са неправилни и връща делото. Това е изключителен символ за българите, че никой не може да бъде над закона и че правосъдието трябва да възтържествува и това е, към момента така стоят нещата в случая "Борилски". Убийците са идентифицирани и аз се радвам за семейството на Мартин Борилски.
Аз все пак не разбрах как се съгласуват двата процеса, в България и във Франция, не може ли един и същи човек да бъде осъден два пъти за едно и също нещо в рамките на нашия общ съюз? Какво ще стане, ако присъдите се разминат, дори като срокове?
Да, да, трудно е, имате абсолютно право. Аз също не съм съвсем наясно и невинаги разбирам, невинаги разбирам тези, така, тънкости, юридически тънкости, как точно се случват. Днес, в настоящето европейско право, което е в сила, и двете правосъдни системи, френска и българска в случая, са компетентни, френската поради това, че, повтарям, нали, престъплението е извършено там, българската, защото убийците, те са заподозрените, но към днешна дата спокойно мога да кажа убийците, са физически българи и в България. Но наистина признавам, че е сложно, има едни тънкости такива, които... Днес, така или иначе зная, че процесът се готви във Франция и във Франция правосъдните институции, съдебните институции, пардон, ще решат по независим начин, аз нямам никаква власт там, но наистина, съгласен съм с вас, трудно е да се разбере как точно ще се съгласуват едната с другата.
Но процес в Париж ще има.
Към днешна дата, да. Просто се очакваше датата на заседанието.
Знаете ли, получава се, докато ние правим процеси тук, в България, там, във Франция, тези, които бяха осъдени, са изчезнали, поне според съобщенията, които аз четох в пресата, и макар че им е изменена мярката за неотклонение и те трябва да са вече в ареста, тях ги нямало, не знам дали това важи към този момент. Можем обаче да излезем от конкретния случай и да обсъдим по-големия проблем на Европа, че на света има твърде много места, където европейци, извършили престъпления, могат да се крият, без да могат да бъдат върнати. Емблематично място за България и ЮАР, където България няма споразумения с тази държава за екстрадиране на хора, които е осъдила тук. Според вас Европа ще намери ли общо решение така, че да се договаря с райските кътчета, в които се крият бандитите?
Да, във вашия коментар има много елементи, първо, започвам от последния. Абсолютно вярно е, че трябва да има една по-съгласувана на европейско ниво система, за да не могат наистина осъдени да се... да намират убежище в този рай. Друг елемент, във Франция това обаче нямаше да може да се случи, просто нямаше да може да се случи. Да, случва се, случва се на процеса обвиненият да дойде, свободно излиза от къщи и идва на процеса, но в този момент, в самото начало, когато има съмнение за убийство, те се пращат в арест, обвинените, за да могат да... за да може правосъдието да бъде сигурно, че те ще бъдат на разположение до края на процеса. Най-малко поне докато трае процесът, особено пък, когато става въпрос за такова сериозно престъпление, за убийство. Така че във Франция едно такова изчезване, да се върнем към двамата, просто... нали, колата им закъса в снега и т.н., това просто нямаше да се случи, това нямаше да се случи. И последен елемент е, че тяхното поведение, да изчезнат, е почти признаване на вина. Между другото те за втори път бягат, те избягаха от Франция веднага след... много бързо, веднага след престъплението, сега те бягат от процеса си, от собствения си процес и от собствената си страна.
Да, но въпросът е наистина глобален за България, понеже и тази седмица дава примери за бандити, които полицията ги задържа, прекарват известно време в ареста, непрекъснато искат от съда да смени мярката им с по-лека - или парична гаранция, или домашен арест, обикновено в края на краищата го получават, и един от мотивите е, че тъй като процесите са много дълги, съдът в Страсбург ще осъжда България за задържане, ето, в този случай 10 години тези хора щяха да прекарат, докато получат присъда, и тя още даже не е окончателна, и заради това съдилищата в България ги пускат. Даже с риск да се страхуват свидетели.
Значи, те можеха поне, да, действително десетте години са страшно много, но те можеха поне след връщането от ВКС на делото, преди няколко седмици, дето се казва, или месец, в този момент поне, когато се връща за преразглеждане и ВКС не приема оправдателните присъди, поне тогава да бъдат... Естествено, че преди процеса всеки е невинен до доказване на противното, това е ясно, но в началото на процеса все пак има някакъв контрол, във Франция, аз говоря за Франция, има някакъв контрол. Сега, тук е по-различно, при вас. Сега, по-общо, както вие искахте да знаете, да, трябва да се подобри функционирането на правосъдието в България на първо време, трябва да се променят наказателният и наказателно-процесуалният кодекс на вашата страна, трябва да се забранят тези процеси, които се точат до безкрайност, защото адвокатът е хремав, или този, който е подсъдим, не се чувства добре. Така че мисля, че тези предложения, които в момента са в парламента, са по-скоро в правилна посока. От Европейския съюз го казаха и ние се надяваме, че тези промени на наказателния и на НПК ще бъдат приети, защото са в правилна посока.
Но тук има голям спор как, казват много български правозащитници, ще осъдиш един човек само на базата на тайни доказателства - защитен свидетел, подслушвания, без да имаш никакво друго доказателство. Това е такъв риск, казват правозащитниците, за невинните.
Така или иначе при тези, така, съдебни проблеми винаги трябва да се намери някакво равновесие, равновесие между защитата и обвинението. Понякога са необходими тайните свидетели, защото те са заплашвани. Това, което днес всички можем като наблюдатели да кажем, това е, че везната беше прекалено наклонена по посока на защитата, до такава степен, че стана трудно въобще да бъде осъден, който и да било в България. Защото, ако имате много добри адвокати, в крайна сметка ще успеете да избегнете много неща, и това се знае от всички в България. Това се знае от всички българи, защото има съвсем, така, ясни случаи. Просто везната трябва да бъде по в средата, в централна позиция. Добре е да се мисли за обвиняемите, но трябва да се мисли и за жертвите, трябва да се мисли и за обществото, трябва да възтържествува правда и за жертвите. Когато има престъпление, трябва да се идентифицират престъпниците, да се осъждат, да се пращат в затвора. Това е много важно за самата демокрация, защото правосъдието е колоната, която държи цялата арка на тази демокрация. Ако нямате работещо правосъдие, нямате демокрация.
Във франция имате ли резервен адвокат, понеже похвалихте проекта за промени в Наказателно-процесуалния кодекс?
Всяка система е различна. Във Франция, естествено, може да се случи да се разболее адвокат, но процесът може да се отложи един път, един път. След това процесът се състои с или без обвиняемия, ако не желае да присъства, ако адвокатът се променя непрекъснато по определени медицински или други причини, се назначава служебен адвокат. Служебен адвокат, който се посочва, и му се дава един месец да се запознае с досието и след това процесът продължава. Не е възможно един процес да се отлага до безкрайност, защото правосъдието трябва да си свърши работата. Трябва да се стигне до един завършек.
Знаете ли, Ваше превъзходителство, България е подложена на натиск от две страни - от една страна, всичко, което вие казвате, е вярно, че престъпниците трябва да бъдат осъждани, че в България има проблем със справедливостта. От друга страна обаче е натискът, който идва пак от френски град-символ на защитата на правата на човека - Страсбург, където през седмицата Лазар Груев, председателят на нашия Върховен касационен съд, цитира например решение на този съд, България да плати 6000 евро в полза на обвиняем за заливане с киселина, Петьо Петков, за който прокурорът казал, че никой магистрат не може да го убеди, че Петков е невинен, и Страсбург казва - това е неуместен коментар. Честно да ви кажа, част от този разговор, ако го пратим в Страсбург, може би съдиите там ще решат, че в това студио правим неуместни коментари по един висящ процес. Какво да прави България - Страсбург ли да слуша или Париж, вашия глас?
Всеки си върши работата. Страсбургският съд защитава правата на човека, но знаете, че има все пак някакви рамки на маневриране. За да се спазва демокрацията и правата на човека, и защитата, трябва да има едно функциониращо правосъдие. Страсбург не би трябвало да пречи българското правосъдие да бъде функциониращо. Това са гаранции, които се дават на защитата, оттам това е целта на Европейския съд, но мога да ви уверя и да ви успокоя, че всички реформи, които са в парламента в момента, те са съвместими с европейското законодателство. Ще взема един пример - предложението да могат полицаи да бъдат изслушвани и да покажат какво е било тяхното разследване, да могат да бъдат изслушвани в съда. Това е нещо, което се случва във Франция и което се прилага в 25 страни на ЕС под една или друга форма. Така че няма причини да не бъде възможно в България да има такова изслушване на полицаи. Нормално е полицаят, който е първият отишъл на мястото на престъплението, който е водил разследването, да дойде да обясни на съда, на съдията, но също така и на защитата, на обвиняемите, защо е достигнал до заключението, че лицата, които се съдят в момента, са именно тези, които са направили, извършили престъплението.
При нас нещата сега са формални, са формални. Противниците на вашата теза и на предложенията за промяна казват - този полицай да си е написал всичко вярно, а не после да може да си го доизмисля пред съда, нали има протокол, в този протокол трябва да опише всичко, а не да се сеща после.
Да, написаното е добре, черно на бяло е добре, но процесът в крайна сметка е това да можеш да говориш. Нека всички да могат да му задават въпроси. И защитата, и обвинението нека да го попитат - защо направихте така. Едно е да се напише, едно е - защо казваш, че аз съм виновен, на този устен контакт. Той е много важен този устен контакт. Аз например по делото "Борилски" много ми се искаше френските полицаи да дойдат и да обяснят устно как, защо е проведено... са провели това разследване и какво ги е довело до съмнението, че тези двама души са престъпниците. И това не пречи на защитата да каже - да, обаче вие направихте това, което не трябваше, това не беше изпипано и т.н. Често пъти истината излиза от конфронтацията, от дебата. Протоколът, да, това е добре, но не е достатъчно. Устният обмен е много важен. Ние имаме такава система във Франция, добре работи, добре сработва. Франция все пак е демокрация. И не ни съдят в Страсбург за това. Напротив, почти всички страни от Европейския съюз имат това под една или друга форма, защото това осветлява правосъдието. Истината идва от конфронтацията и от устния дебат, от устната дискусия, не от формалната процедура на базата на писмени документи. Това е мое мнение. И затова смятам, че предложението на г-жа Попова по-скоро е в добра насока.
Възможен ли е евронадзор по висящи дела - идеята на вътрешния министър Цветан Цветанов, която среща отпор от българската магистратура? Как би изглеждало това впрочем като механизъм?
Не мисля, че трябва да се стига чак до там. Трябва да се реформира системата, но българите са абсолютно способни да движат сами своето правосъдие. Вие сте една демократична страна и имате функциониращи институции. Може да има трудности, но не мисля, че чужд съдия сред българските е необходим.
А как ще реагира френското обществено мнение, ако вътрешният министър каже - пуснаха този бандит от ареста и сега свидетелите се отказват да свидетелстват срещу него? Българските съдии казват с декларация, че така той се меси в работата на съда.
Трудно е да се каже, защото всеки случай, всеки отделен случай е важен, има своите, така, своята специфичност. Правосъдието е независимо. Съдиите не са над закона, те също трябва да се отчитат пред общественото мнение. И трябва да има съдии, които да съдят съдии. И затова между другото ние подпомогнахме създаването на един инспекторат към ВСС, който да инспектира и да следи дали съдиите работят правилно. Имаше между другото много добро сътрудничество между френския и българския инспекторат по този проблем именно за обмяна на практики, на добри и полезни практики. Пак ще кажа, винаги става въпрос да се запази едно равновесие. Няма добро и лошо решение, просто трябва да се обменя опит какво сработва, какво не върви, какво трябва да се промени. Просто трябва да се поддържа едно такова равновесие и системата да бъде функционираща.
Какво отговаряте на онези, които ви упрекват, че като френски посланик в България се месите във вътрешните й работи, когато, така, откровено, като в този разговор в нашето студио, коментирате конкретен случай, който е даден на българското правосъдие, като този с "Борилски"?
Случаят "Борилски" е френско-български. Той не е изцяло от вътрешните, той е малко, така, в разкрачено положение между... защото френската полиция води разследването, престъплението се извършва във Франция. Франция има интерес, и то не откакто аз съм в мандат в България, а от 10 години. Г-н Саркози като министър на вътрешните работи беше дошъл в България през 2003 г. и той вече беше говорил за случая "Борилски", казвайки - това е случай, който изключително много ни интересува. Г-жа Рашида Дати, ексминистър на правосъдието, която беше в България, също изнесе този случай "Борилски". Това е френско-български случай, така че не мисля, че има такава намеса във вътрешните работи от наша страна. Ние сме абсолютно готови между другото, както и трябва да го правим, между европейските. . . защото ние сме в едно семейство, да обменяме, да обменяме опит и да си споделяме тези неща. Така че аз съм абсолютно готов да представя френска експертиза, френски опит, когато се обърнат с такова желание към мен. Аз споменах опита, обменен между двата инспектората в правосъдието. Имаме подготвен договор, който ще подпишем съвсем скоро в областта на здравеопазването. Министър Плевнелиев ни помоли да изпратим експерт по проблемите на експроприацията, експроприирането, да видим как това функционира във Франция, и господинът дойде...
Имате предвид отчуждаване. Експроприация, отчуждаване при строителство на пътища примерно.
Да. Това са примери, аз съм пълен с такива примери. Съвсем нормално е да обменяме такива добри практики. Не мисля, че между европейски страни е допустима думата намеса, тя вече не бива да съществува.
А допустима ли е между европейски страни блокада на граница?
Не, не би трябвало да е допустимо.
Ама, вие, французите, сте го правили това в "ягодовата война".
Да, точно така, така беше. Добре, че се успокоиха нещата. Да, но ние бяхме осъдени за това. Испанците имаха право, те бяха...
И какво стана, разкажете. Аз, честно да ви кажа, не познавам в детайл тази история. Знам, че спорът е бил за това, че френските фермери са искали да спират влизането на продукция, главно от Испания, малко от Португалия, на френска територия и са атакували камионите, спирали са ги с блокади.
Да, всяка година, когато през пролетта е ягодовият сезон, френските фермери, които отглеждат ягоди, протестираха много сериозно срещу испанския внос. Те не непрекъснато, но за няколко дни заставаха на границата и когато виждаха, че приближава испански камион, те го спираха и изсипваха на земята техните ягоди. То в един момент стана почти фолклорно, така, и почти не се случва, струва ми се, вече.
И испанците какво направиха?
Аз не защитавам тази практика. Напротив, съвсем напротив. Ние бяхме осъдени и т.н.
Кой ви осъди? Какво направиха испанците? То може би е по-честно, прощавайте, испанския посланик да поканя да разкаже как е била осъдена Франция, но...
Доколкото си спомням, Европейската комисия ни санкционира и трябваше да плащаме на испанските фермери пропуснати ползи.
Ама тук обясняват, че няма как да се плати директно на тези, които се претърпели щети на границата, че ако ги санкционира Еврокомисията, парите влизат директно в евробюджета и че трябва да се водят други процеси, вече конкретно всеки да доказва какви вреди е претърпял евентуално пред гръцки...
Тук, доколкото разбирам, не е съвсем същият, съвсем идентичен, защото гърците не блокират само българите, те всъщност протестират пред своето собствено правителство. Така че малко по-различно е от случая, който... Но това, което е парадоксално наистина, е, че... в рамките на ЕС обменът трябва да става съвсем спокойно. И по отношение... Преди няколко години между България и Гърция има много голям обмен. И това е много добре. Гърците идват да карат ски в Банско, Солун става едно софийско пристанище, защото е по-близо географски. Така че наистина парадоксално е този блокаж на границите, докато... все по без значение става и безсмислен, все по-безсмислен става.
Вас, французите, са ви осъдили, но гърците изглежда ще се измъкнат точно заради това, което вие казвате, защото те обясняват, че най-важното за Европа е тази свобода да протестираш. И когато протестът е организиран от синдикат, това е по-голяма ценност за Европа от ценността на един шофьор на камион да минел три дни по-рано, за да иде до някое пристанище.
Ето, виждате ли като ви говорех за равновесие. Това е, това е сега равновесието, което трябва да се мери между правото да протестираш и правото на свободно движение на стоки. Аз мисля, че трябва да бъде защитено правото на свободно движение на стоки. Не трябва да продължава толкова дълго. И силно се надявам, че страните ви ще намерят решение.
Впрочем какъв е френският опит с блокади, митинги и шествия около институции, понеже в България има сега дебат? Значи, може ли да идеш плътно около Елисейския дворец и да блокираш всичките му входове?
Не, не, не. Аз като наблюдател мисля, че тук имате прекалено голяма свобода, а именно да можете да отидете точно пред парламента или точно пред президентския дворец. Спомняте си, имаше една политическа партия, която за няколко месеца се беше настанила пред президентството. Мога да ви кажа, че във Франция този, който с една палатка застане пред Елисейския дворец, ако остане 10 минути, това би било, би било наистина постижение за него, защото за 10 минути той ще бъде отведен от там.
Българите казват - какво става със свободата, ако не мога да си сложа палатката пред президентството. А вие сега, звучи отчайващо, страната на свободата, равенството...
Ами, вие сте прекалено либерални.
... и братството...
Не, аз ви казвам, че във Франция сме много по-малко либерални. И въпреки това смея да твърдя, че не сме диктатура. Но във Франция просто е невъзможно да се доближиш да Националното събрание на Франция, до сградата му. И в Брюксел това, което се нарича свещен периметър - около кралския дворец, парламента, нямат право да манифестират, да протестират.
Не стигате ли обаче по някой път много далеч като с бурката?
Това е дебат, който тече в момента. Това е за щастие проблем, който вие нямате. Не е още решен този дебат, не е стигнал докрай. Вие знаете, че имаме едно, така, много силна чувствителност към светското, към това да се... не приемаме... просто религията трябва... може прекрасно да се изповядва в частен контекст. И това противоречи на нашата национална идентичност - да виждаме хора, изцяло покрити с бурката. И мисля, че не само във Франция тече такъв дебат, а и в Италия, в скандинавските държави. Това са много трудни, така, дебати, защото, пак казвам, между... В свободата трябва да се намери едно такова равновесие... и споделянето, и респектът на ценностите, разбира се. Защото да се носи бурка за нас е символ на подчинението на жената. И както каза президентът Саркози - бурката не е добра дошла във Франция.
Ако самата жена иска заради вярата си?
Ами, да се живее в общество, все пак трябва да се спазват известни... някакви правила. Вие нямате право да се разхождате чисто гол на улицата, нали? Първо, е много студено в момента. Но дори и когато е топло, ние не можем... аз също не мога гол да се разхождам по улицата.
Да, но, Ваше превъзходителство...
Ние живеем в общество.
... вие бяхте тези, които през годините след края на комунизма, вие, западът, насърчавахте България да бъде много либерална към малцинствата, към различните религии. И сега изведнъж Швейцария например забранява минаретата, защото народът й решава така, Франция забранява бурката. А на нас ни казвахте, че трябва да бъдем много търпими към различните вери.
Да, във Франция мюсюлманската религия е приета, строят се джамии, това е втора религия във Франция. Но все пак по отношение на бурката има, така, като че ли един... едно неспазване на правата на жената, с това се свързва. Няма решение, няма решение. Размишляваме в момента. Размишляваме и дебати текат в парламента, за да се види как да се съчетаят тези два елемента - хем да се респектира, хем да... Поне, поне този проблем го нямате за щастие в България. Все пак това е доста, така, дребен, защото няколко, няколко стотици жени само носят бурка в една Франция. Но действително смятам, че това е в противовес със светските практики във Франция, с обществения ред, ако щете, и с нашето виждане за жената и за нейната свобода. Да си криеш лицето, когато отиваш да си прибереш детето от училище... сега, как точно да разберем, че вие точно сте майката на това дете, което вземате от детската градина или от училище. Има, има проблеми, които могат да произтекат от това нещо.
Забравих да ви питам - защо пак България има проблеми с европарите, нали уж всичко беше тръгнало на добре, смени се правителството, европарите, парите от еврофондовете?
А, да, с европарите... за еврозоната си мислех. Да, да, те трябва задължително да дойдат...
То и в еврозоната има проблеми.
Европейските фондове, които са предназначени за България, България има пълно право, това са няколко милиарда евро, и те трябва да ви помогнат да трансформирате, да промените облика на страната си чрез магистралите, пречиствателните станции, влаковете, железопътния транспорт, именно заводите за отпадъци и т.н. Но трябва да има условия, на които да отговаряте, тоест уверение, най-вече уверението, че парите идват, именно за да се свърши това, за което говорих, а не да отиде в едни джобове, съмнителни...
Нямате ли го още това уверение?
Сега, комисията движи тези неща, тя трябва... Има прогрес, определено няма съмнение, че има напредък. Но комисията решава тези неща. Защото има още, деблокирани са известни фондове, но има... известни европари, но остават още. И смятам, че скоро трябва да бъдат разблокирани и те, защото тези пари, те са така или иначе предназначени за България. И те са основният символ на европейската солидарност. И българите трябва да видят, че тези пари са тук. Аз се радвам, например, че по "Тракия" ще бъдат възстановени строителните работи, това е много важно, автомагистрала "Тракия"...
А защо Париба, френската банка, се отказа от "Белене", след като спечели конкурс да финансира проекта?
Париба действително спечели търг за заем, поискан от българското правителство. Тя събра парите, подготви заема. Заемът е даден, заемът е даден и след това българите решават как да го разходват...
Не. Имаше съобщение, от това, което аз четох, че банката се отказва от идеята за "Белене".
Тези пари бяха поискани като заем от Париба за подготвяне на проекта за строеж на централа "Белене" за предварителни проучвания и този заем бе отпуснат.
Но оттук нататък се отказвате.
Ами, особено пък ако и проектът не се осъществи, вероятно да.
Но ако се осъществи, ще е без Париба.
Значи, заемът беше една съвсем малка част, около 200 млн. евро, за предварителни проучвания, а проектът "Белене" е четири-пет милиарда евро. Парите не могат да дойдат от БНП Париба, трябва да дойдат от инвеститори, като ERW, германският инвеститор, те се оттеглиха фактически. Днес просто към днешна дата няма готови финанси за "Белене". Руснаците казаха, че може би ще бъдат готови да финансират проекта, но няма потвърждение.
