- Един личен разговор с Лазар Колев - втора част
Седем години след убийството на сестрите Белнейски делото с един-единствен обвиняем и осъден на доживотен затвор, без право на замяна, ще се гледа след броени дни отново пред Пловдивския Апелативен съд. Причината е, че върховните магистрати намериха пропуски в доказателствата. Това е едно от най-скъпите и най-скандални дела в най-новата история на България. На Лазар Колев му бяха повдигнати обвинения за жестокото убийство през 2009 г. В момента той излежава присъдата си в Пазарджишкия затвор.
Обезобразените тела на Росица и Христина Белнейски от Пазарджик бяха открити на 31 януари 2006 г. в местността „Грамадите" между Брацигово и Пещера около 15 ч. от местен козар. Лазар Колев и до днес твърди, че никога не е виждал момичетата и че е невинен. Защо той плаче в затвора на рождения си ден? Какъв човек е осъденият за жестокото убийство на сестрите Белнейски ?Защо въпреки че смята, че е невинен, не търси отмъщение? Кое го кара да вярва, че ще излезе на свобода?Ето какво разказа той пред Тина Ивайлова:
Днес имаш рожден ден. Можеш ли да направиш равносметка за изминалите години, какво е бил? Спомняш ли си най-хубавите ти мигове?
Имам много добри мигове, но не съм се замислял.
Кога си бил щастлив?
Последно, когато съм си бил вкъщи. Откакто съм вътре, тук, в затвора, не съм весел, скучен съм. Не ти се прави нищо, искаш да докажеш нещо, съдът не ти позволява. Пазарджишкият окръжен съд ме осъди, когато ми прочете присъдата, дори и не ме гледаха в очите, което е... Най-хубавите празници бях тук - Коледа, Нова година... сега и рождения ден. Тъжно ми е. Дори не съм ги усетил тези празници, защото заспивам в 10 ч. Дори днес имах рожден ден, майка ми беше донесла доста бонбони, три кутии някъде, но не съм черпил нарочно никой.
Защо?
Кофти ми е, тъжно ми е.
Ставаш на 33 години, това е Христовата възраст.
Да. Смятам, че трябваше да съм си навън, не ми е мястото тук, а да си карам рождения ден навън и бях помолил адвоката да ми пусне молба за мярка, но Апелативният съд е преценил сега да не ме вика. Мислех Коледа, Нова година, рождения ден да ги карам вкъщи.
Ако излезеш на свобода, кое е първото нещо, което ще направиш?
Не знам, може би, много бих искал да видя близките си, майка ми най-вече, защото това обвинение ме промени много. И майка ми не е същият човек, който беше. Аз вярвам, че Апелативният съд ще ме пусне, не знам защо, но мое вътрешно чувство. Знам, че няма за какво да седя тук, имам си адресна регистрация, знам къде се намира съдът. Човек няма за какво да се крие, още повече, че не е извършил престъпление. Няма от какво да се пази. Не съм опасен човек, не съм такъв!
Ако те питат дали си съгласен да се снима филм по твоята история, би ли се съгласил?
Не.
Защо?
Срам ме е от самото обвинение, срамувам се.
Каква музика слушаш?
Техно, хаус, само не и чалга. Почти всякаква музика. Слушам песни на Адел.
Освен майка ти, кой друг ти идва на свиждане?
Майка ми само.
Приятели, приятелки? Всички свидетели по делото в Пазарджик, които са твои бивши приятелки и са имали интимни контакти с теб, не казаха нищо лошо за теб, напротив.
Ами не. Тях ги викат там, притискат ги в полицията и те се опасяват, че... Не съм и искал от никой да идва, аз искам да изляза, защото не ми е тук мястото.
Влюбвал ли си се?
Имал съм много връзки. Кой не се е влюбвал?! Всеки..
Обичаш разнообразието или се влюбваш силно?
Влюбвам се силно.
Тренираш ли?
Сега съм малко контузен и правя само коремни преси.
Защото преди тренираше много.
Тренирах повече, но съм преместен в друга обстановка.
Какъв беше животът ти, преди всичко това да се случи?
Знаете, аз признах, че допуснах една грешка, влязох в затвора. Сигурно това им е дало повод, докато излежавам присъда, да ми повдигнат това обвинение, не знам.
Смяташ ли, че ако излезеш оттук, ще имаш истински приятели? Останали ли са ти такива, как мислиш?
Не, не вярвам.
Заради по-тежката доживотна присъда, която ти определиха, промениха ли се условията за теб - килията, режимът?
Аз съм в една килия, която е със супер нечовешки условия - малка килия, която е... без значение. Лошо е, когато човек не знае за какво получава шамари. Това е най-лошото.
Имаш ли телевизор в килията?
О, да, имам.
Какво гледаш?
Гледам филми, залисвам се. Един сериал гледам сега - едно момиче, баща й го вкарват в затвора, тя започва да си отмъщава.
Ти би ли си отмъстил, ако докажат твоята невинност и излезеш на свобода? Ще търсиш ли отмъщение на някого?
Не. Аз няма да ги съдя. Преди бях много озлобен, но сега ми е по-притеснено за близките. Има кой да ги съди. Оня отгоре ще ги осъди, той си знае работата. Лошото е, че в България няма такива закони, където следователи да носят някаква персонална отговорност.
За кого говориш?
За Веселин Мартински, който е от Национална следствена служба. Такива хора не трябва да работят в тази система.
Защо ти се насълзиха очите? За първи път те виждам да плачеш, затова те питам.
Ами защото ми е гадно, че в такъв ден човек седи тук. Мен ме тормози това отвътре, че лежа невинен, това най-вече.
Плачеш ли често в затвора? Аз не съм те видяла да плачеш, дори когато се произнесоха доживотна присъда без право на замяна.
Всеки човек плаче по принцип. Усещането е такова, че предварително на теб ти е прочетена присъдата, още преди да влезеш в съда...
Съдът е предубен?
Да. И това е най-лошото. Изяжда ме самото обвинение отвътре. Аз се срамувам от това обвинение, срамувам се много!
Върховният касационен съд върна делото на по-долна инстанция в Апелативен съд. Да очакваме ли обрат?
Обрат? В смисъл? Това, че Върховният съд върна делото, не ме радва, защото очаквах да бъда оправдан. Може би така е преценил съдът. Той е върнал тези неща, които адвокатите и аз ги искахме още в Пазарджишкия окръжен съд, но те не ги допуснаха. Исках да докажа, че аз не съм съпричастен към това престъпление, което на мен ми тежи много.
Фани Белнейска и адвокатите й са поискали да бъде назначена нова ДНК-експертиза. Това, което искаха и твоите двама адвокати.
Това го искаха още, когато следовател Мартински нарочно моташе делото още в следствието, когато исках да се направи нова експертиза, която да докаже, че ако изобщо някога е съществувала някаква слюнка, нещо не разбирам от експертизи. Исках да докажа, че това нещо е нагласено 2009 година, когато ме дърпат там и ме привличат като обвиняем. Лъжат в съда, че материалът бил употребен, нямало материал, а аз не мога да направя ДНК-експертиза. Исках да докажа, че тогава ми е нагласено това ДНК. И аз го обвинявах директно следователя, че ми го е нагласил. Съгласен съм на всичко. ДНК-проби да дам, кръв само и само да докажа. Апелативният съд е назначил някаква нова експертиза. Арбитражна ли е, каква е?! Надявам се тези експерти да работят към съда, не към полицията.
Смяташ ли, че щом като Фани Белнейска иска нова ДНК-експертиза, тъй като тя самата поиска да бъде върнато делото, отказа се от адвоката си, има ли в нея съмнение, както тя самата твърдеше в началото, че ти си убиецът на децата й? Смяташ ли, че тя самата вече се съмнява?
Аз не мога да коментирам тя какво мисли. Аз искам да докажа, че в Национална следствена служба, при тези затъмнени прозорци, където правих каре, човек има навик нещо да плювне... И съм сигурен, че ако някога е съществувало това ДНК, са ми взели слюнката и са я нагласили.
На детектор на лъжата съгласен ли си отново да се подложиш, след като първия не си го издържал?
При първия път бях глупак, че тогава, когато ме дръпнаха в полицията, още не бях привлечен като обвиняем. Бил съм много голям глупак, защото съм вярвал и съм искал да докажа, че нямам нищо общо. Ако човек знае, че е виновен, няма да седне на детектора на лъжата. Те са решили вече да ми повдигнат обвинение и впоследствие вече след 40 дни ми подхвърлиха една експертиза под носа, като гласят компютрите трима-четирима човека.
Във Върховния съд, когато Фани Белнейска припадна в краката ти, какво почувства?
Буквално тя ми пада в краката, аз я хващам под мишниците. Не съм очаквал такова нещо. Инстинктивно посегнах и я хванах. Виждаш, че човек припада в краката ти, без значение какво би направил.
Веднага след това заседание на съда започнаха едни коментари навсякъде, че са купили Фани Белнейска и каквото й кажат твоите адвокати, това ще прави.
Всичката тази информация излиза от полицаите. Този следовател вече няма никаква мярка, никаква граница няма. Не е ли вече малко изтъркано с тези пари, които се дават наляво-надясно. Аз нямам една стотинка.
Ще искате ли отвод, ако в Пловдив прокурор по делото е апелативният прокурор Иван Даскалов, който беше окръжен прокурор на Пазарджик и наблюдаващ в началото случая Белнейски?
Ако е той, ще поискаме отвод, но само на прокурора, защото той е в основата на тези неща. Той дойде на „Г.М. Димитров", влезе ми в килията, седна ми на леглото... и ме заплаши.
Какво ти каза?
Че ще ме наредят, ще ме гласят...
На днешния ден (16 януари) какво би си пожелал?
Бих си пожелал да изляза на 29-ти, да съм покрай майка ми, защото е болна. Не съм вярвал, че ще бъда привлечен в това обвинение. Дните много бавно започнаха да минават. 5-6 дни ми се струват месец. Нямам търпение да дойде 29-ти, да се явя в Апелативния съд. Надявам се да ме пуснат с „подписка".
Смяташ ли, че справедливостта ще възтържествува най-накрая и ако ти си невинен, ще бъдеш на свобода?
Да!
Вярваш в това?
Вярвам, не искам да губя надежда. Вярвам!
