Да построи дворец, империя, дори електроцентрала. За това мечтае соченият за един от най-големите престъпници на прехода Бисер Манолов. Той е бивша барета и твърди, че е бил перфектното ченге. Първоначално е осъден на смърт, след отмяната на смъртното наказание му е постановена доживотна присъда, без право на замяна.
Манолов е извършил първия въоръжен обир в страната. В затвора е заради показното убийство на сарафката Виолета Георгиева в центъра на Кюстендил през 1994 г. при обир на 2 млн. лева.
Бисер Манолов написа писмо до Тина Ивайлова от бобовдолския затвор, в което разказва за делата, които води и колко от тях е спечелил. В първото му интервю след задържането му пред 18 години той твърди, че е невинен. Разказва за това колко известни бизнесмени е охранявал, за правосъдието преди и сега...
Осъдил е държавата 16 пъти - за лошите условия в затвора, за нарушаване на човешките му права, включително и за отмяна на доживотната присъда без право на замяна.
Какви са условията в затворите, нарушават ли се човешките права на престъпниците още при задържането им? Защо Бисер Манолов твърди, че е невинен? Защо продължава да мечтае за ново начало и ще продължава ли да води дела?
Възможно ли е ти да лежиш невинен и да не си виновен по нито едно престъпление?
Преди повече от 18 години, 18 години и 7 месеца ме задържат, тогава бях на 23 години. Предявяват ми множество обвинения - за бомбени атентати, за убийства, за грабежи, за какво ли не. Аз завърших полицейското училище в Пазарджик 1990 г. След това съм минал през почти всички отдели на полицията, като започнем с охрана на обществения ред, борба с масовите безредици и съм стигнал до криминална полиция. В действителност, когато всъщност напуснах полицията, защото никой не ме е гонил от там, аз напуснах полицията, тогава ръководех специалната част на областната полиция, тренирах специалната част на областната полиция, тренирал съм стотици...
Коя областна полиция?
В Кюстендил. Провеждал съм стотици, стотици акции. Никога не съм се провалял през всичките тези години, в които съм работил. Тогава напуснах полицията, имах си причини да ги напусна. Връщаха ми рапорта, молеха ме да не напускам…
Коя година?
Ами 93-та, може би някъде там беше, 93-та. Тогава започнах работа като шеф на личната охрана на един от най-богатите хора по това време. Охранявал съм не само него, охранявал съм и други влиятелни хора по това време, които са били. Никога не съм грешал, винаги са оцелявали. За съжаление повечето от тези хора вече не са живи, но не са живи не защото е била причината в мен.
Можеш ли да кажеш някои от тях?
Ами да, ще кажа. Александър Тасев. Това е човекът по онова време, който разполагаше с много пари, разполагаше със страшно много пари. Разстрелян в центъра на София. Разполагаше със страшно много пари, не толкова официално и законно. Много от парите не бяха официални и законни. Твърдеше се, че той се занимава с износ на гориво в огромни количества. Твърди се, че аз съм човека, който му е прекарвал цистерните през митницата. Така че много неща се твърдяха, твърдеше се, че съм вкарвал оръжие със същите тези цистерни от Сърбия.
И на други кои хора известни си бил охрана?
Ами, тогавашният шеф на „Балкантурист”, който беше, Григоров се казваше. Имаше период, в който трябваше да се защитавам. Спомням си, че тогава по това време имаше проблеми с борците и тези групировки, които бяха. Той също е мъртъв. Аз бях в затвора тогава. И когато аз го охранявах, той имаше наистина много врагове, но аз имах начин, аз имах подход да противодействам. Защото начинът, по който се охранява по принцип, е абсолютно неефективен. Тези, които слагат очилцата, които се дуят със слънчевите очила и костюмчетата наоколо - по този начин не можеш да охраняваш човека. Особено когато става въпрос за убийци и професионалисти. Просто е абсолютно невъзможно. Единственият начин е ти да се срещнеш с тези хора, да говориш с тях и да изясните нещата. Така че, когато няма заплаха, когато няма желание за убийство, това е най-добрият начин да бъде защитен един човек. Не искам по никакъв начин да ме свързват с тях, винаги съм противодействал, винаги съм действал в контра на тези хора. Въпреки че сега ги описват като герои. Аз ги познавам какви са и знам, че бяха абсолютни мушмороци. Но за съжаление тези, които пишат по книжките, като този Калчев например, чел съм негови книжки и съм се смял много. Тези книжки са написани на принципа на Библията и на Корана - 10% истина и 90% лъжа. Те ме обвиняваха за десетки, ще ви кажа, за 17 убийства ме обвиниха. За 17. За повечето от които аз дори не бях чувал, че са извършвани някога. Разбирате ли? И всичко се срина. Всичко пропада. В един момент те виждат, че няма как да ме смачкат и ще ви кажа какво предполагам. Нали ви казах, че се предполага, че съм изкарвал гориво. Значи, след като мен ме задържат тук, хората на Васил Илиев започнаха да изкарват цистерните от митница Отоманци. Така че нещата не са такива, каквито изглеждат на пръв поглед.
В Кюстендилско е извършен първият банков обир в страната. Обектът е с кола на банка инкасо, 1994-а. И тогава бандата е станала известна с извършването на няколко въоръжени обира и едно убийство на 38-годишната сарафка Виолета Георгиева, определяно като най-жестокото, извършено на територията на района. Тя е застреляна на 18 май 1994 г. с 10 куршума, докато заедно със съпруга й Симеон Георгиев внасяли оборот от обменното бюро. И от цялата банда в бобовдолския затвор е единствено Бисер Манолов.
Да, най-интересното е, че всичко се крепеше на думите на двама обвиняеми, така наречените процесници.
Които са били в бандата?
Да. Въз основа само на техните думи аз съм тук вече 18 години. Бях осъден на смърт, после на до живот без замяна и това продължава толкова дълго време. Ето, вие споменахте датата, 18 май 1994-а. Точно за 18 май разполагам вече с десетки свидетели. В случая съм направил искане за възобновяване на делото ми, ето го искането ми. Аз намирам 30 свидетели. По различно време, по различни начини те стигат до мен.
Те са готови да свидетелстват?
Те се съгласяват да напишат писмени показания. Те ги написват пред мен. И аз започвам тези показания да ги изпращам до Прокуратурата, както е по закон, до Окръжна прокуратура. И 10 години може би продължава. Нищо не се променя. „Няма да разпитаме свидетелите ви, тъй като те не са свидетели, защото не са разпитани от прокурор, следовател или съдия”. А аз ви ги изпращам, за да ги разпитате, за да се превърнат в свидетели. И те пак ми казват - „Ние няма да ги разпитаме, защото те не са свидетели”. Разбирате ли, получава се Параграф 22.
На 18 май къде сте били?
Да, аз имам 30 свидетели, още при задържането ми. Тогавашната ми приятелка, извикват я на „Развигор”. И тя казва къде сме били точно в този ден.
Къде?
Ами ние всеки ден почти едно и също правехме. Обикновено отивах в ресторанта към 12 часа на обед.
Кой ресторант?
Ресторант на човека, за когото работех и обикновено обядвахме там. След това, ако той има нещо към мен, аз се задвижвам и задвижвам и хората си, които да свършат работата. Лично отивам. А в повечето случаи не ми се е налагало да правя нищо. Аз просто си взимам момичето и отиваме в гората да правим поредната тренировка. Ние обикновено ходехме в гората и се забавлявахме. Така че и в този ден това правехме. Слязохме, отидохме до определени места, прибрахме се у дома. Всичко е документирано имам свидетели за на всеки 100 метра.
А тя даде ли показания тогава?
Тя дава показания още на третия ден. Тя заявява къде е. Но, вижте, за да я смачкат, за да не даде показания, за да видите за какво правосъдие става въпрос (за съжаление и в момента не се променят нещата), тя живееше в апартамента, където аз живеех, заедно с майка й. За да я измъкнат от там, отиват при майка й, вербуват я и й казват: „Напишете една жалба, че близките на еди кой си инжектират наркотици на момичето”. Ние тогава не сме и чували за наркотици. Оттам идват с полиция, въоръжени, пребиват баща ми, взимат Руми, пищи, те я влачат по земята. И я завличат, без да и казват къде я водят. Нашите я търсят по полиция, по болници, никой не казва къде е. Чак месеци по-късно разбираме, че тя е в клиника по токсикология. Те са я закарали насила там и се опитват да накарат някои от докторите да подпише документ. Докторите не се съгласяват. След това я вдигат и я карат на 4-ти километър, искат да я изкарат психично болна. Тогава се налага аз да изпратя мои приятели, те да я вземат от там, да я закарат при леля ми, и след това, когато е делото, да я доведат в съда, за да даде показания. Тогава там, Национална следствена служба събират роднините й на входа, за да я спрат, и чисто физически да не може да даде показания. Тогава тя се свързва с полицаите, те я вкарват долу през тунелите. Въпреки че дава показания пред съда, това няма никакво значение.
Защо, кой толкова те мрази?
Същите тези хора. Ботьо Ботев, Карайотов, аз директно казвам нещата. Ангел Допнчев. В последствие зам.-началникът на Национална следствена служба Ангел Дончев, той се издигна и стана прокурор във Върховна Касационна прокуратура. И после го хванаха с 50 000 евро. И после осъдиха ли го? Не го осъдиха, знаете ли защо? Защото този човек е съсипал много такива като мен. Той го прави това по поръчка. Те от това живеят, по времето на Тодор Живков изпълняваха това, което им каже партията. Мачкаха и унищожаваха хората, осъждаха на смърт, невинни хора умираха. Даже само в практиката на Рени Цанова има шестима души, които са осъдени на смърт. Екзекутирани, после се оказва, че са невинни. Правителствата се сменят, сменя се върхушката, обаче те остават, те държат властта и те дърпат конците. Те застават винаги на страната на силните на деня. И когато ти не си удобен, много по-лесно е да те унищожат чрез тях, отколкото да те унищожат чрез убийство, защото се вдига много шум. Дори при задържането ми. Знаете ли, че там участват Национална следствена служба, Ангел Дончев, участват няколко човека от Национална полиция Кюстендил. Участват и хората на Васил Илиев заедно с тях. От Национална следствена служба Граматиков, който твърдеше, че съм най-кръвожадният убиец, който е срещал някога.
Ти водиш и дела за лошите условия в затвора…
В Европейския съд вече има около 30 дела вече съм вкарал.
А колко си спечелил до сега?
Само няколко съм спечелил. Едно от делата, които съм спечелил е за това, че ето тук ме държаха, окован с белезници и вериги. На краката, на ръцете и с усмирителен колан. На зъболекарския стол ме държат с белезници и с вериги и с колан. Това е абсолютно незаконно. Четири месеца ме държаха на карета окован. Плъхове, хлебарки, как си затворен, как не можеш да дишаш, няма въздух. Как в ареста на Национална следствена служба… унизително, страшно положение. Тук ми режат крака с шансов инструмент, с лопатка ми рязаха крака. А имам белег и до този момент, да не ви показвам. Тук ребрата ми счупиха, всичко. С пистолет ме заплашваха, след това го сложиха в една хавлия и ми разбиха ръката с него. Взимат ми огромни количества кръв, подлагат ме на гладуване. Затварят ме в помещение, в което с двете ръце пипам тавана, и стените пипам… Представяте ли си, че това е месеци наред. Не знам дали е ден или е нощ, в тъмно помещение. Няма въздух, лежа долу на пода, за да мога да дишам през процепа на вратата.
Как спечели това дело?
Вижте сега, идват близките ми, те ме държат окован, това беше нещо страшно, майка ми плаче жената, тя е на 80 години. Нея това я подтиска много жестоко. Казва „Какво си направил”. Аз й казвам „Нищо не съм направил, водя дела”. Това го направиха, защото водя дела, опитват се да те смачкат. След това започнаха да ми правят обиски. Постоянно. Всичко разбиват, плочките ми извадиха, само за да те смачкат. След това влизат в килията ми, започнаха да ми крадат документи. Вкарват ми куче тук в килията. Аз съм вързан долу на земята, и те ми пускат едно огромно куче, може да ми отхапе лицето, главата може да ми отхапе. И те казват „То търси наркотици”. Аз ще осъдя държавата, ще я осъдя на 100 места, аз вече съм я осъдил на първа и втора инстанция по други дела. За 16 дела съм я осъдил, включително и за „доживот без замяна”. В това отношение също съм спечелил делото в Европейски съд на първа и втора инстанция, остава трета инстанция. Сега като спечеля на трета инстанция, аз осъждам държавата и държавата трябва да промени този закон. Междувременно преди да се инициират по медиите тези разговори, аз написах писмо до вицепрезидента Маргарита Попова и всички започнаха да коментират това.
Вие написахте, че искате да се отмени доживотната присъда без право на замяна?
Да, точно така. Направете, казвам, вие първата крачка, махнете го, после ще се уеднакви така, както е в Европа.
За смъртното наказание какво мислите?
Преди, когато бях със смъртна присъда, аз им обяснявах, че хич да не е друго, самият факт, че човек може да е невинен и да го екзекутират невинен, какво по-лошо от това? Сега нямаше да можем да си говорим и нямаше да мога да водя тези битки. Всъщност Ванга какво казва, тя го казва в момента на задържането ми, отива майка ми при нея, разтреперана, и тя казва: „Няма да се притесняваш, той ще излезе жив от затвора. Ще го докарате точно тук, в моята църква”. Аз съм мечтал за определени неща, още от онова време мечтая да построя, може да се каже направо дворец, някъде в Родопите. Много красиво нещо и това ми е мечта.
Какви други мечти имаш?
Ами, знаете ли, аз имах мечти. Много големи мечти имах. Имах мечти да изградя цяла империя. Може би електроцентрала ще направя. Може би ще отида някъде, ще обикалям по света и ми се иска да се наслаждавам на живота.
