Бившият образователен министър Даниел Вълчев не е оптимист, че този парламент ще приеме новия Закон за училищното образование. В интервю за Дарик вицепремиерът в кабинета „Станишев" прогнозира, че бавеният по думите му вече три години закон няма да бъде окончателно приет, защото ГЕРБ проявявали нерешителност да правят реформи, които не се приемат безспорно от цялото общество. Това не се отнася само за сектора на образованието, подчерта Даниел Вълчев.
Ето какво още каза той пред Дарик:
Освен цветя и много глъч на всеки 15 септември, сега беше 17-и, има и много официални лица, много власт винаги около този празник. Защо никой не кани бившите образователни министри да откриват учебната година?
Не е точно така. Но първо да започна с това, че 15 септември, в случая 17-и си е някакъв по-скоро семеен празник. Това е ден, в който родителите си изпращат детето на училище. Започва нов цикъл. Това е истинското начало на годината в някакъв смисъл и като че ли присъствието на някакви официални лица, които от трибуната, от микрофона да казват големи мъдрости се приема от повечето хора с усмивка. Разбирам да отиде образователният министър или неговите заместници, това е тяхната работа, ама сега да се изтъпанят всичките...
Всички го правят.
Да, факт е. Това не е проблем само на това правителство. Някак си им се струва много престижно. Не мисля, че хората оценяват това като нещо особено ценно. Ясно е, че всеки е бил в училище и на това основание може да отиде, даже и тези, които се хвалят, че са прочели само една книга през живота си. И те са ходили на училище.
„Децата намаляват, но за сметка на това стават все по-глупави, учителите застаряват и също оглупяват. Учебниците са скъпи, пълни с глупости". Така започваше вчера един коментар по повод първия учебен ден. Той ми хареса дотолкова, доколкото някак винаги цветята на първия учебен ден са преобладаващи, за проблемите говорим около тях, без детайли.
Нека има един ден, в който хората си казват хубави работи. Малко свикнахме по цял ден да се замерваме с кал. 15 септември е един хубав ден, нека да има цветя, малко уважение даже и към тези, които може да считаш, че нямат сто процента заслуги да имат уважение, да се порадваме на нещата. Всички останали дни можем да си говорим... Вчера мина откриването на учебната година, днес може да си говорим за проблеми. Няма нужда всеки ден да си говорим за проблеми. Още повече, че аз да ви кажа, че аз тези коментари много не ги харесвам. Сега няма основание някой да ме заподозре, че съм засегнат от това, нали някак си би трябвало да казвам „Видяхте ли колко е лошо сега, като ме няма в образованието". Но аз не харесвам такива коментари, защото те са неверни. Да, децата като брой намаляват в образователната система, но не мисля, че стават по-глупави, нищо подобно няма, не мисля, че стават и по-агресивни, както се твърди. Всъщност децата са такива, каквото е обществото, в което те растат, каквито са техните родители. Ако децата стават по-глупави за това не са виновни децата, за това сме виновни ние, възрастните. Ако децата стават по-агресивни, те къде се учат на агресия?
Спря ли реформата в образованието в рамките на този мандат? Кое от обещанията се случи. Колеги напомнят, че обещанието за нови учебници така и не се е случило.
Разбира се, че няма да се случи, защото нови учебници в момента излизат, но те не могат да бъдат принципно нови и много по-различни от старите по една причина, която аз винаги съм изтъквал. България има една от най-демократичните системи за утвърждаване на нови учебници. Когато ще има нов учебник, например по музика за четвърти клас, обявява се конкурс, обикновено има десетина проекта, всеки, който иска, може да напише чрез издателство, самостоятелен колектив и така нататък, след което министърът на образованието и науката разпраща тези десет проекта на всички учители по музика. Преди беше на всички директори, аз промених системата, тъй като имаше съмнения, че директорите имат някакви по-специални отношения с издателствата. Те гласуват и каквото те гласуват, министърът го подписва. По-демократично от това, аз не мога да си представя. И най-интересното е, че след като тази система работи вече доста години, аз в края на мандата си имах среща с учители по предмет, по който току-що беше излязъл нов учебник и те ми се оплакаха, че учебникът не е добър. Извинявайте, ама вие сте го избрали този учебник, не съм го избрал аз. Напишете нов. Идеята, че някакъв много умен и силен човек едва ли не министърът ще седне да напише учебници по всички предмети е изключително комична. Ние трябва да се научим да носим отговорност за това, което приемаме. Като сте избрали този учебник, това е учебникът. Така че учебниците в някаква степен отразяват състоянието, нивото на мисленето в обществото. Това е истината. Ако това не ни харесва, означава, че не ни харесва това ниво.
Финансирането ли се оказва тогава основният проблем и това ли е спирачката...
Ако ми разрешите да кажа няколко думи за това, което наричаме реформа в образованието. Аз мога да кажа кои от моя гледна точка бяха няколкото неща, които през предходния мандат считах за важно да направим и в някаква степен успяхме. На първо място системата нямаше никакви елементи на външно оценяване. Тогава се казваше така, аз имах много тежки спорове със синдикатите как така външен човек ще преценява работата на учителя. Извинявайте още в „Под игото" има така преценка. „Радини вълнения" какво е? Идват по-първите хора на селото и изпитват учениците, но правят извод за учителя. В това няма нищо лошо, всяка система е така. Ние как оценяваме работата на лекаря? Оценяваме я, защото сме пациенти. Работата на съдията? Ами ние сме хора, които търсят справедливост в съда. Нищо страшно няма в това обществото да оценява работата на някой професионалист. Няма нужда ние да разбираме от всичко, което те правят, но резултатите от това, което правят са... ние знаме ли кой лекар е добър и кой не е добър. Знаем, разбира се. Пациентите казват - този е добър, този не е добър. Същото е и за учителите. Така че въвеждането на матурите и другите елементи на външно оценяване след четвърти клас е много ключово. В българската система вече горе-долу две десетилетия отсъстваше такова нещо. Сега се случи Сега, разбира се, някой може да каже: ама трябва и по това матура и по онова, по друг начин форматът, но това се случи. На второ място, българските училища нямаха самостоятелни бюджети. Аз помня, като станах министър в едно училище в Люлин, отиваме през май, парното работи, вън - 25 градуса и питам директорката, тя казва тези дни ще го спрем. Питам колко плащат за парно, как си го разрешават, тя казва „Ами не знам, общината плаща"- всъщност българските училища нямат самостоятелни бюджети. Всичко отиваше в общината. Ние направихме самостоятелни бюджети, отново много големи приказки - „ще фалират", „директорите нищо не разбират". Както видяхте нито едно училище не е фалирало. Напротив, благодарение на това, че имат самостоятелни бюджети, те оцеляват. Другото нещо, което ми се струва много важно, е да си дадем сметка, че в България има две паралелни образователни системи. За съжаление това продължава и днес. На въпроса добро ли е българското образование или не, ние даваме крайно противоречиви отговори по една много проста причина - че единият отговор е свързан с това, че България има добри училища, в които децата получават много добра подготовка, има и предварителен подбор да се влезе в тях. Отиват на олимпиади по света, печелят, ние се гордеем с тях, ходим по летищата да ги посрещнем и така. А през 200 м има друго училище в което на 12-ти клас, като им кажеш на една страничка с пет изречения да кажат какво са правили вчера, те не могат да обяснят. Значи ние имаме две паралелни образователни системи. Но ние имаме две Българии, същото е и в здравеопазването - има хора, които благодарение на възможности имат достъп до най-добрите; има хора, които отива завалията, реди се на едни опашки, дето се казва, ще му изтече окото или ще му се пукне апандиситът, докато опре до... Това е нещо, от което ние трябва да сме недоволни. Има богати общества, има бедни общества, но съвременните общества не търпят да има такива паралелно съществуващи системи. Според мен това е разрушително за обществото.
В този ред на мисли слабост ли е, че ГЕРБ не успя да намери политическа вола да реши казуса с частното образование. Като говорим за паралелните образования.
ГЕРБ няма да намери воля за нищо. Те за какво намериха воля за три години и половина? То всички, които поне малко имат честност в себе си, виждат за какво става въпрос. Там, като във всяка партия, има интелигентни хора, има хора с визия в ГЕРБ, само че нито една от идеите, които те са предложили, може би с изключение на една, не успя да се реализира. Защо? Защото каквато и идея да има, като се съберат 20 души с един байрак и започнат да го веят и да викат под прозореца на Борисо,в и Борисов завалията се уплашва. Това е целият проблем. Всъщност те нямат воля да го направят. Да дам примера със закона за училищното образование.
Не липсата на визия?
Разбира се, че не е. Сергей Игнатов много добре знае какво трябва да се направи. Това беше един от най-добрите ректори. Той и сега е един от много интелигентните хора, които познавам. Нима той не знае, че не трябва да се открива Пернишки университет? С 80 студенти и 20 даскали, които ходят с автомобили или влака до Перник. Това е пълен абсурд. Той много добре го знае, но някак си не можа да се противопостави на тази инерция и на волята на началника си.
Скачам от тема в тема, но притесняват ли Ви информациите, че ще имат сериозен недостиг на учители? Тези данни, които сочат, че само под процент от всички учители са под 30 години.
Няма да има сериозен недостиг на учители, напротив. Вие можете да видите, че в големите градове, където се открие място за учители, има много кандидати. Това е абсолютно невярно. Друг е проблемът. Проблемът е, че трябва много да се работи за издигане на престижа, ама не така по 15 септември и по 24 май, дето говорим „Да издигнем престижа на българския учитгел". Не. А просто трябва това да се направи една много сериозно платена работа, с много добри бонуси, така че един човек, който е учител да се чувства комфортно, да може да гледа семейството си, да може да чете книги, да ходи на театър, да води децата си на почивка, всичко, което прави един нормален човек. И тогава ще има голям наплив в тази професия от още по-качествени хора. То това е големият въпрос. Не е вярно, че има недостиг на учители. Но самото затваряне на професията и затова синдикатите са много виновни, тъй като аз предложих това да се направи - затварянето на професията е също един проблем да влизат млади хора. Аз ще ви дам един пример. Аз съм доцент в СУ от години, доктор съм по право, преподавам на 19-20-годишни студенти, на първи и втори курс преподавам различни дисциплини и въпреки това днес аз не мога да бъда учител, защото нямам правоспособност. И това да ви кажа честно на мен не ми е ясно. Да, в цял свят има определени изисквания, но едва ли е необходимо при положение че аз преподавам в университета на следващата година да трябва да хода да изкарам 200 часа Макаренко, за да мога да отида да преподавам в английската гимназия. В това няма голяма логика. Напротив, ние трябва да отворим системата, тъй щото млади хора да пробват да бъдат учители, за да им хареса да бъдат учители.
Това се прави пилотно в няколко училища.
Не се прави, защото самият закон не разрешава. И тук е големият проблем. И затова аз считам, че голям грях е, че вече трета година законът за училищното образование, който трябва да замени закона за народната просвета, не е приет. Да, вкараха го с триста зора тази пролет, но той след първо четене затихна.
Ще види ли „Държавен вестник" до края на мандата?
Според мен няма да види. Дано не съм прав. Аз искрено ще поздравя всички, които са работили за това, ако той види „Държавен вестник", както вие казвате, ако бъде приет и влезе в сила. Защото той е необходим. Първо, да може самото кариерно развитие на учителите да може да бъде поставено на едни съвременни релси, за да има достъп до хора като младши учители, които нямат правоспособност, но нека да опитат, те след това каквото трябва ще си доизкарат. Учителската професия е много интересна професия. Тя е и трудна професия, но е много интересна. Трябва будни хора да се стимулират да влизат в системата, а това може да стане по един единствен начин - високи възнаграждения, отворена система и разбира се, оттам нататък ще дойде и престижът. И, разбира се, повече дисциплина в училище. Ние го превърнахме в някакъв как да кажа... И сега гледам, че мерките за дисциплина са ги порязали в закона. Аз бях предложил - големи дебати имаше - като има някакви големи дисциплинарни провинения, ще стои в събота и ще бърше книги в библиотеката. Извинявайте, но в цял свят, когато имаш някакво противоправно поведение, търпиш санкции. Какви да бъдат санкциите? Да му дърпаме ушите в 21 век.
Т.е. в сегашния му вид законът е смекчил...
То не е ясно какво ще стане между първо и второ четене, аз се надявам, че много положителни неща ще станат. Но аз не съм оптимист, че ще бъде приет. В образованието каквото и да бъде прието, дори и най-доброто, то винаги има известни противници. И това е нормално. Защото всеки човек има деца, самият той има отношение към образованието и в този смисъл има най-различни мнения. При най-различни мнения не може да няма хора, които са против една нещо. Като гледам, аз ви казах - ще излязат трима души с един байряк и големият началник ще свие платната веднага. Това е проблемът на това правителство.
Това ще блокира и закона в частност, за който говорим?
Факт е, че три години и половина няма закон.
Почти не останаха минути да поговорим за политиката, но като говорим за учителите, следващият мандат ли ще им донесе исканите по-прилични заплати от към примерно 500 евро на месец?
То това отново показва как не се познава системата на образованието. Заплатите в училищното образовние не се формират с мерака на министъра на финансите или на някой друг министър. Те се формират благодарение на делегираните бюджети на училищата.
Има едни минимални изисквания и размери, които се залагат.
Те, минималните размери засягат изключително малка част от учителите. Това, което трябва да се направи, и няма какво да бягаме от тази тема е ясно да кажем колко ще отдели следващият парламент респективно правителство от БВП за образование. Няма какво да бягаме от това. Аз оставих системата на 4,2%, в момента е 3,5% по касово изпълнение на бюджета за миналата година. Значи ние не само че нямаме ръст, ние имаме 0,7%, дано не стане цял процент намаление. Ако тези пари влязат в образованието, какво да веем знамена и лозунги, те ще им се увеличат обективно заплатите, без някой да прави нещо. Просто в момента втора или трета година от образованието се отделят средства и отиват бог знае къде. Поне от гледна точка на България на гражданите аз съм един от хората, които и много ще настоявам да се ангажираме с конкретен процент от БВП за образование. Защото всички бягат от това. Аз помня едно време президентът Първанов няма 24 май да не се изтъпани и да държи бурна реч как трябва да се дадат повече пари за образование и бол приоритет. Хубаво, в момента, в който дойде бюджетът изведнъж се скрие. Приоритетът означава да дадеш повече пари и то не спрямо миналата година, защото тя инфрацията ги изяжда, а спрямо БВП.
Като заговорихме за ясни ангажименти, за да приемеш такива ясни ангажименти, трябва да си във властта. От известно време повтаряте постоянно от „България на гражданите" как за вас участието във властта не е самоцел, целта ви е да сте първа политическа сила, но ако гледаме реалностите, все пак ГЕРБ се очертава с първо място, макар и не с такава сериозна подкрепа. Доколко и как крепите мостовете между двете политически сили с цел бъдеща коалиция?
Няма никакви мостове, които да крепим. Мисля, че на няколко пъти много ясно заявяваме нещо, което ще отстояваме докрай. Партия, която смята да печели изборите и да се държи както на предходните избори с контролиран вот с манипулация на изборните резултати, с кражба на бюлетини, от моя гледна точка няма никакви шансове нито да получи подкрепа, нито по какъвто и да е начин една нормална организация да си сътрудничи с нея. Това е съвсем категорично.
Преведено на нормален език ще рече: ако ГЕРБ не фалшифицира изборите и се държи честно на вота, вие може да си сътрудничите с тях, дори да направите кабинет?
Не, не мисля, че това е възможно на две основания: първо, защото щастливата картина на деца с пионерски връзки, които отиват да правят избори, в частност Борисов и Цветанов, според мен това е комично. Не. Не забравяйте, че за да може човек да слезе от власт по един демократичен начин, той трябва да има къде да отиде. Примерно аз като спрях да бъда министър, продължих да преподавам в СУ, продължих си адвокатската работа, други хора направиха друго. Те какви ще станат точно? Той Тодор Живков умря, няма нужда от охрана вече. Това е проблем.
ГЕРБ ще държи на всяка цена властта...
В това нямайте никакво съмнение.
...затова вие предричате нечестен вот, а от там и липса на партньорство.
Не само това. Аз не виждам допирни точки въобще в това, което трябва да се случва в тази страна. ГЕРБ за три години и половина вече ще стане, кажете ми една сфера, в която направиха смислена реформа. Една сфера, която и да е тя. Нямам нищо против, аз бих го оценил. Както на Сергей Игнатов винаги му оценявам това, че това беше много силен ход и разумно да се промени, тоест да се закрие ВАК и да се приеме нов закон за научните степени и научните длъжности. Това е истинска реформа. Да, тя беше със скърцане, КС отменя, но това е истинска реформа.
Разминавате се и в посоките и в гледната точка за онова, което трябва да се прави.
Коя е посоката вие ми кажете? Коя е посоката в здравеопазването? Аз единственото, което мога да кажа за здравеопазването през последните три години и половина, е, че има четирима министри, нищо друго не мога да кажа. Аз не мога да кажа защо първия смени вторият, нито защо дойде вторият - едне специфична жена, намерена на кръстовище, нито знам защо тя беше сменена с трети, който на мен ми се виждаше нормален човек, нито защо той беше сменен с една друга госпожа, която в момента не мога да се сетя как се казва.
