Българката Мая Петрова е станала свидетел на серията атентати в индийската финансова столица Мумбай, при които бяха убити 174 души, а 239 бяха ранени. По време на терористичните атаки тя е била в хотел, намиращ се в близост до квартала с атакуваните от терористите хотели. Мая е на 32 години, от месеци живее във Франция, където работи като финансов консултант на френска банка. Мая Петрова е била в Индия служебно.
Ето какво още разказа тя пред Дарик: На 26 ноември, мисля, че беше като дата, сутринта, се срещнах с моя колега за закуска. Тогава той ми обясни, че е получил инструкции, които предполагам са били в съответствие с това, което се е смятало и в Париж като разумно поведение – да не напускаме хотела, като това важеше не само за нас, но и за местните служители. Всички да си останат по домовете и да чакат повече информация около обяд. Каква беше обстановката в града, в хотела? Предполагам, че сте виждали как изглежда Мумбай на карта, по-скоро е като една дълга ивица, която върви по крайбрежието. Центърът на града и там, където се случваха събитията, са в южната част на Мумбай. Там, където се намираше нашият хотел, за щастие, може да се каже, че се намира в северната част на града. Тъй като имахме нареждане да не излизаме, почти целия ден аз лично го прекарах в хотела. Виждаше се оживление, хора с куфари се движиха напред-назад. Най-вече се виждаха хора, събрани по групички, чакащи във фоайето на хотела. В късния следобед ми се наложи да изляза, но след доста разговори и на рецепцията, и с охраната. Те не ви пускаха да излезете? Те не могат да забранят, но просто бяха много настоятелни, че не се препоръчва да се излиза, но ако все пак трябва да се излезе, да се избягват проблемните зони. Мен ме придружиха до една от болниците, която по мои изчисления се намираше на 4-5 километра от хотела и отново в северната зона. По никакъв начин не приближаваше опасните зони, така че охраната на хотела нямаше сериозна причина да не ми съдейства. Придружиха ме до болницата, там имах работа за 20 минути и после ме върнаха обратно. Кварталът, през който минахме, беше учудващо спокоен. Единственото необичайно нещо беше липсата на оживения трафик, който иначе там е ежедневие. По улиците се виждаха коли, но сравнително много по-малко от това, което е обичайно”. Чухте ли някакви изстрели, гърмежи? Да, чуваха се. Чуваше се нещо като гърмежи, като взривове. Никой не идваше да ни обясни какво точно се чува и защо. Наоколо не се виждаха нито въоръжени хора, нито каквито и да е било. Те просто отекваха във въздуха, може би се чуваха отдалече”. Имахте ли ваши колеги, които да са били в южната зона на града, където са хотелите, които бяха завзети от терористите? Да. Имахме колеги в хотел „Тадж Махал”. Успяхме да се свържем през нощта с единия и знаехме, че човекът се е разминал на косъм от смъртта. Бил е в ресторанта, няколко часа преди да си хване полета обратно. Вечерял е спокойно, когато са нахлули и са започнали първите гърмежи в „Тадж Махал”. След това тези, които са оцелели в ресторанта, са били изведени към някакви подземни бункери още през нощта на 25 срещу 26 ноември. През деня вече много настойчиво се опитвахме да се свържем с него и да знаем какво става по-нататък. Тогава не му отговаряше телефонът. Явно през деня на 26 са успели благополучно да изведат хората от подземието на хотела. Предполагам, че няма да го видим през първата седмица на работа. Аз, на негово място, бих си останала вкъщи известно време. Информацията е, че всички наши колеги са се прибрали благополучно. Вие уплашихте ли се от това, което се случва в Мумбай? В първия момент не можех да осъзная, че наистина се случва. В четвъртък, когато почти целия ден го прекарахме блокирани в хотела с невъзможност да си довършим работата. Това правеше горе-долу само три или четири дни, след като се разхождах там. Правих снимки около пощата на Индия, на „Тадж Махал” – прословутият хотел, който доста пъти е реставриран. Явно се смята за един от символите на града. Да виждам същите тези улици, където минавах пеша, телата на убитите по улиците, армейските части, не можеш много да го осъзнаеш. Вие, предполагам, сте разговаряла и с местни хора, и с ваши колеги, обяснявате ли си защо се случи това? В интерес на истината повече разговарях със семейството ми, с приятели в skypa. Четвъртъка го прекарах основно в комуникация по интеренет, да успокоявам близки и приятели, че не сам точно там, където са гърмежите. Веднага ли започнаха да ви звънят близки хора? Да, имаше известна паника, в семейството особено. Колегите ми бяха доста разтревожени, особено колегата ми, който беше с мен в хотела. Не сме се впускали в политически анализи. За мен това е по-скоро удар, насочен към икономиката на Индия и идентичността на Индия като икономически партньор на Запада, отколкото просто атака срещу чуждестранните туристи в Индия. Как напуснахте Индия, имаше ли трудности? На връщане се опасявах от някаква истерична суматоха на летището, бързащи хора, нетърпеливи, стресирани. Нищо подобно. Едно голямо спокойствие, любезност. Много съжалявам, че ще запомня това пътуване най-вече с атентатите. Ние заминахме от Индия с полет на една индийска компания. Екипаж на „Ер франс” е бил сред задържаните в един от хотелите, така че нашият полет за връщане нямаше как да се осъществи с тази компания. Бяхме прехвърлени към компанията „Джет еъруейз”. Бихте ли отишли пак в Индия след това, което се случи? Да, мисля, че бих отишла и се надявам, че международната общност ще успее да се справи с това, което не е само индийски проблем. Това, човек да не се чувства спокоен по улиците, е нещо много страшно в нашето ежедневие.
