Бивша шефка на ДКЕВР: Когато се либерализира пазарът, токът за хората ще поскъпне
Бивша шефка на ДКЕВР: Когато се либерализира пазарът, токът за хората ще поскъпне / снимка: Sofia Photo Agency

Процедурата по отнемане на лиценз на енергодружество е дълга и сложна, изисква намесата на отговорно лице и използването на чужда инфраструктура, което я прави краен вариант за решаването на проблема. Това обясни в интервю за Дарик бившият шеф на енергийния регулатор Евгения Харитонова. Според експерта, дори и в дружествата да влезе търговски управител, токът ще се разпределя и доставя по мрежа, която е собственост на частните компании.

По спора за това кой в енергийната ни система на кого какви пари дължи, тя обясни, че миналата година ДКЕВР в свое решение е изчислила 420 млн. лв. присъщи, но не признати разходи, които не влизат в цената на тока. Тогава комисията е приела нова методика за цените на различните видове електроенергия, която обаче падна в съда.

Какви са дълговете в енергетиката и как ще се отрази това на цената на крайния потребител, преди пазарът да бъде напълно либерализиран - т.е. всеки да може да избира доставчик до дома си, което ще стане в средата на 2015 или началото на 2016 г., ето какво каза Харитонова пред Дарик:

Те не са зелени производства на самите компании, а са дружества или фирми, които са присъединени към мрежата - собственост на разпределителните дружества. Но като говорим за парите, които се дължат - и аз също го правя като грешка, лапсус е, - парите се дължат от крайните снабдители на обществения доставчик НЕК, а не на разпределителните дружества. Разпределителните дружества са операторите на електроразпределителната мрежа. А финансовите взаимоотношения са между крайния снабдител, примерно "ЧЕЗ Електро", понеже в Западна България сме клиенти на тази фирма, същите са и компаниите на ЕВН и Енерго-про.

Тоест това са компаниите, които доставят тока до електромера на всеки потребител.

Да, аз ги наричам малко като колекторски фирми. Да не настръхваме срещу тези думи "колекторска фирма", но те на практика събират приходите от нас като частни лица и тези, които са присъединени към мрежата ниско напрежение малки бизнес потребители като сладкарници, фризьорски салони и други. Те събират тези пари и те трябва да се преведат на НЕК. В същото време те са задължени да плащат на тези ВЕИ-та, които са присъединени към тази мрежа и след това префактурират тези сметки, тези фактури се префактурирарт на НЕК. Съгласно изменението на Закона за енергетиката НЕК като обществен доставчик, е единственият изкупвач на зелена енергия или това на практика са задълженията към обществото. През юли миналата година, когато се определяха цените на за различните видове електроенергия от 1 август 2013 година, в тези решения комисията призна, че има едни присъщи разходи в рамките на 420 млн., но тези пари не са признати и не са включени в цената на електроенергията.

В същото време разпределителните дружества атакуваха тази методика и тя падна с решение на ВАС. Комисията обжалва, но методиката падна. И са се появили тези 400 млн., които по някакъв начин трябва да са възстановени. Те не са само на ЕРП-тата, а вътре са включени и неправилно прогнозираните количества на НЕК. И сега явно ЕРП-тата са започнали да си удържат тези пари, тъй като методиката е паднала и те започват да си изчистват тези загуби. Ама това не са ЕРП-тата, а крайните снабдители, пак казвам. В момента, ако говорим за отнемане на лиценз, това са взаимоотношения между две търговски дружества. Вярно, че съгласно закона, ако не изпълнят разпореждане на регулатора, може да се започне процедура за отнемане на лиценз, но това вече регулаторът трябва да го прецени.

А как тези 320 млн. се отнасят към онези 420 млн., за които говорихме?

Тези 420 млн. лв. са написани в решението на ДКЕВР, а това, което чета в медиите, е, че става въпрос за 318 млн., които са претенциите на НЕК към ЕРП-тата.

Ако се стигне до процедура за отнемане на лиценз, по закон колко време трае такава процедура и има ли опасност доставките на ток за крайните потребители да се бъдат застрашени?

Тъй като тук се отнася до опасност от нарушаване на енергоснабдяването на населението, трябва да се назначи един особен търговски управител, който обаче не е собственик на активите.

Нещо като синдик?

Да кажем нещо такова, ама малко по-особено, за което да си признаем тази практика в България не е позната и не мога да кажа колко време. Там има технологично време, в което комисията трябва да се произнесе. В най-добрия случай няма да бъде по-бързо от два месеца технологично време. Но аз пак казвам, че тук не говорим за разпределителните дружества. Тоест аз не считам, че това се отнася до разпределителните дружества, а се отнася до крайните снабдители, защото те дължат тези пари на НЕК и НЕК респективно им дължи някакви пари. Това не са разпределителните дружества, а крайните снабдители.

Как тези 420 млн., за които говорим, че се дължат, ще се отразят в цената на крайния потребител. Миналата година имаше три решения за намаляване на цената, а в момента ЕРП-тата искат увеличение на цената на електроенергията.

Считам, че колегите в ДКЕВР трябва да направят много добри разчети, за да не се отразят драстично в посока нагоре. Разчетите трябва да се направят.

Има ли вариант комисията да задържа настоящата цена на тока до момента, в който цената напълно се либерализира?

Какво значи задържане? В момента, в който се либерализира пазарът, аз мога да ви кажа, че в първите две-три години цената за хората ще се повиши, не мога да кажа с колко, но това е практиката и в Западна Европа. И след три-четири години пада на същото ниво, че понякога и по-ниско. Но ще има две-три години, в които цената ще расте нагоре.