Българската нация е възникнала в българското училище и в българското училище най-очевидно се проявява нейната ерозия. Това коментира в интервю за Дарик историкът и преподавател във Втора Английска езикова гимназия в София Александър Кертин. По думите му днес училището - не по вина на институцията, нито по вина на учителството, култивира и развива иначе човешките склонности към мързел и към забавление.
Преди няколко години Александър Кертин беше отличен от зрителите на БНТ в телевизионния конкурс „Най-добрият учител, когото познавам". Учениците му казват, че е трудно да скучаеш в неговите часове. В час се връщат и бивши възпитаници, вече студенти, защото, както казва преподавателят, тази професия на е за всеки, тя е призвание.
Докога ще я караме така - изпити, резултати и плач колко неграмотно е поредното поколение?
Бисери е имало винаги, но работата е там доколко са представителни тези бисери, които днес се произвеждат. Аз мисля, че те свидетелстват за нещо, което малко тук ще разширя като картина. Днес училището, не по вина на учителството или самото училище като институция, култивира човешки склонности - те са всеобщи, а то ги култивира и ги развива, склонност към мързел и към забавление.
Това не е защото училищните програми са заложили такава цел. Резултат е от това, че малко късно в България анахронично нахлу либерализмът. Неадекватното и некоректно възприемане на някои идеи, които не се мислят в контекста, в който са възникнали.
Иначе казано копираме нещо отвън, харесваме го и си го слагаме тук на местна почва?
То работи обратно....
Все не се случва тази реформа, от която да са доволни учители, родители и деца...
Мислене по аналогия, има отделно мислене, вместо да се вземат решения в резултат на серия от социокултурни анализи, които да се обобщават в обществото.
На какво бихте оприличили образованието днес? Ще се съгласите ли с родителите, които коментират, че училището е станало като един алианс - пращат децата да научат там по два-три чужди езика, а българският и математиката са за частни уроци?
Това е тяхно признание, че пращат децата си. Самите деца свидетелстват за това, когато си говорят помежду си. Днес можем да проследяваме техните разговори, защото те са в мрежата. Казват учим това, с което ще кандидатстваме. В останалите часове значи те се чувстват неангажирани. Това пак е резултат от механичното пренасяне на либерални идеи, от неразбирането. Либерализмът се разбира само като това, че аз имам право на избор, това, което съм си избрал е единствено меродавно, а това, което е социална поръчка, не ме засяга. Това е резултат от едно разминаване в разбирането за културните модели, които някъде са били изградени исторически в продължение на дълго време, а ние механично ги пренасяме.
Затова е така, че учениците решават, че трябва да учат само това, с което ще кандидатстват. Практически има училища, в които няма учебен процес - учениците са вътре, всеки с нещо там се занимава. Част от тях критикуват учителката, ако не я критикуват, се опитват да я скандализират. А една малка група, която ще кандидатства да кажем с биология, се стремят да научат и са сърдити за това, че учителката не е въвела ред, а тя е безсилна да въведе ред. казвам учителката, защото 85 процента от българските учители са жени.
Всъщност учителят-мъж е такава рядкост вече, да не говорим пък и млад?
Временно идват. Докато намерят нещо. Или са били някъде преди това и са работили нещо друго и след това идват, поседят малко и пак отиват другаде.
Колко години сте учител?
Аз през целия си живот съм бил учител с изключение на една година и няколко месеца. Като прибавим това, че съм бил ученик, след това студент, след това в казармата, която е своеобразно училище, не съм излизал от училището.
Само в парите ли е проблемът, че младите не искат да се захванат с учителството? Или в липсата на признание? Защото трябва да чувстваш, че си ценен, за да работиш нещо с удоволствие.
Очертах един общокултурен проблем. Това, че България влезе неподготвена в един голям свят. Отвори се и възприемаше всичко, което идва отвън с огромен ентусиазъм. Другото е, че статусът на учителя и то не точно материалният, не точно заплатите, е паднал. И затова отчасти носят отговорност учителите, но отчасти. Аз винаги съм ги защитавал, но това се засили след учителската стачка - тогава имаше толкова много неконтролирани от никого изстъпления от някакви хора, които се появиха по време на стачката, а след това изчезнаха. Няма да казвам имена.
Правилно ли разбирам, че е нужна подкрепата на обществото за онова, което прави учителят като труд, мисия и призвание?
Не толкова подкрепа за учителя, а по-скоро да се разбира, че училището това са учителите. И второ, че в българското училище е възникнала българската нация и в българското училище се проявява най-очевидно ерозията й. Защото обособяването около някакъв избор, който дори не е личностен, защото личността не е дадена по природа, тя се формира.
Вие моделирате младите.
Да, личността се моделира дотолкова доколкото училището е средище, в което се кръстосват всякакви влияния. И това, което идва извън нашите териториални граници, което много мощно навлиза вътре, то трябва да бъде преработвано и обработвано в училището. Там е мелницата, в която се преработва онова, което е в сурово състояние. Това не е работа за всеки...
Ясно е, че тази професия трябва да е призвание. Казвате, ако обществото е в криза, това, което е в образованието, е в още по-голяма криза?
То е представително за същността и характера на кризата. Тя не е толкова икономическа, колкото е културно-ценностна, поради голямото объркване в това ние какво сме - изток, запад, какви сме българите, какво е етническото ни ядро?!? Разцепване вертикално вътре в нацията и разцепване хоризонтално в социално-икономически план. Все повече хора стават аутсайдери, една трета от младежите остават безработни независимо какво са постигнали в образованието. Това вътрешно разцепване и тази вътрешна поляризация са израз на това, което се казва разпадане на нацията.
Какви управляващи очаквате да видите след 20 години от това поколение сега, което условно можем да го наречем поколение на риалити форматите? Хайде, новите технологии няма да ги забърквам.
Понеже не виждам да се развива чувството - християнското понятие „дълженствуване" няма да го употребявам, защото е прекалено високо, а просто чувство за реципрочно задължение. Когато получаваш нещо, да отговориш ти със същото - има го даже във феодалната епоха, например аз те пазя като воин, а ти ми носиш картофи и сирене. Няма го днес. Следователно чувството за реципрочна задълженост отсъства. И аз не виждам как могат да се появят онези държавници, които очакваме да дойдат. Защото всички казваме да си отидат старите и да дойдат новите.
Има ли някой и нещо, което може да измъкне образованието от това състояние?
Не знам какво може да го измъкне... освен прословутата рецепта за давещите се. Ако нещо трябва да се направи сега, то е да се балансира управлението на училището. Обществеността трябва да има поглед върху това как се управляват финансите, които идват от държавата. И не само поглед, трябва да има възможност да контролира този процес. Спомням си, че на първите телевизионни мостове между СССР и САЩ имаше разговори между ученици и там учителят по физическо се сърдеше, че ученическият съвет не му е разрешил да има повече пари за топки. Учениците могат да решат в някои случаи да има повече пари за книги, не за топки. Тогава, когато те вече са изградили в себе си чувството за реципрочно задължение или когато се готвят за държавници. Когато някой се готви за държавник, той се готви още в тази възраст.
Докога обаче ще се въртим в кръг като общество? Протестите в началото на годината показаха, че българите нямат почти никаква гражданска култура, че горят Конституцията, без да са я чели, че искат промяна, но не познават как функционира държавата. Оказва се, че голяма част от четвъртокласниците не знаят кой е основал държавата, какво да очакваме тогава?
Това, че трябва да се знае кой и кога е основал държавата, това е безспорно. Това лежи във фундаменталните национални митове, без които нация не може да бъде изградена, без които нито една нация не е била изградена. Обаче че липсва ориентирът към гражданска образованост, писане и преподаване по история, че липсват часове в учебния план и отделно самостоятелно изучаване на гражданско образование. Много хора, които преподават история, особено младите, непрекъснато подчертават това, въпреки всичко гражданската образованост е интегрирана в другите учебни дисциплини.
Крайно време е казвате да се отдели гражданското образование.
Освен, че ще се отдели, тази дисциплина ще осветли по особен начин и това как се структурира учебното съдържане по история. Автор съм на едно помагало „Политически основи на модерния свят", което има точно такава цел - да дава гражданска образованост, но не абстрактно нормативно, а в контекста на историята.
Разбрах, че правите интересни филми заедно с учениците във Втора Английска езикова гимназия?
Водя клубове - един от тях е „Граждански движения през 20 в.". Накрая завършваме с един филм, който учениците правят - правихме такива „Балканският романтичен национализъм - братство и войни", „Мирната революция на афроамериканците". На учениците им е интересно да започнат подготовката си по някаква дисциплина, която изисква интелектуално усилие, която след това ще прерасне в някаква творческа дейност. Във филмите има например много музика, избираме заедно с тях, понякога аз подсказвам каква да бъде. Вярно, че няма да станат режисьори и оператори утре в живота, но те самите с удоволствие правят това.
