Макар и банкерите да се шегуват, че можем да влезем с антирекорд в книгата на "Гинес", когато не успеем да платим дълга си, всъщност изобщо не им е до смях - не само заради проблемите с фискалния резерв, за които сигнализират от НДСВ, но и заради намерението на финансовото министерство да промени правилата за формиране на банковите лихви. Най-спорният момент от тях е искането на Симеон Дянков лихвите по кредитите да се изчисляват на базата на междубанков индикатор - например индексите Юрибор или Софибор. Ето каква е позицията по този въпрос и по други теми на бившия финансов министър и автор на прословутата сделка с дълга Милен Велчев:
Аз винаги съм бил привърженик на пазарната регулация на подобни показатели. При положение, че имаме конкуренция в банковия сектор от около 30 банки, ми се струва неразумно да твърдим, че видите ли всичките са влезли в картел и съзнателно искат така да се каже да прецакат българския потребител. Ако това, което правят банките, беше чак такъв проблем, със сигурност щяха да се намерят две или три, или пет банки, които да спечелят потребителите с това, че работят по друг, начин, по начин, по който държавата иска административно да ги принуди. Но според мен административната принуда не е уместна в този случай. Тя винаги води със себе си нежелани резултати, а тук желаните резултати, които искат да бъдат постигнати, ще са много по-малко от нежеланите.
Какво би се случило, ако влезе в сила идеята базовият лихвен процент на банките да бъде обвързан с Юрибор или Софибор?
Веднага ще ви кажа един проблем: например ако днес Юрибор е нисък, разбира се, и в бъдещи години това може да действа само в полза на банките, защото той няма накъде да върви, освен да се повишава. Това не е добре, разбира се, за потребителите. Но това е моментен проблем. Принципният проблем е, че ако това бяхме направили през 2007 или през 2008 година, когато чисто българският суверенен риск, върху който банките построяват своите лихвени нива, надграждат своите лихвени нива, този суверенен риск и тази лихвена надбавка беше рекордно ниска, когато удари кризата, тя се увеличи, без да се увеличава Юриборът, Юриборът падна, но тъй като българският финансов сектор да кажем в очите на чуждестранните инвеститори изглежда много по-рисков от преди, то лихвените нива в България се увеличиха и за спестителите, и за длъжниците. И докато поведението на спестителите е същото като на чуждестранните инвеститори, те настояват да имат високи лихви по депозитите, а виждаме, че лихвите достигат 7-8, понякога и повече процента. Как кажете ми една банка ще си финансира кредитите, които е отпуснала по 7 процента, които при намалението на Юрибора ще станат на пет или на четири процента, бидейки задължена в същото време да плаща лихви по 7-8 процента на своите спестители. Това е рецепта за фалит на цялата банкова система, ако стане така.
Вие сигнализирахте, че има сериозен проблем с използване на пари от Сребърния фонд. Какво всъщност се случва според Вас, според данните, които имате?
Първо, данните, които имаме, са, че леко, почти небрежно малки части от Сребърния фонд биват използвани сега. По-големият проблем е, че се готви много по-мащабно използване на Сребърния фонд нецелесъобразно според нас. Сребърният фонд според нас е създаден и финансиран с цел да поеме плащанията към българските пенсионери по техните пенсии, в случай че стане най-страшното икономически, че България да не може да се финансира от пазарите или някъде другаде, да не стане така, че най-уязвимата част от българското население изведнъж да остане без доходи. А какво ще стане, ако тези пари тази година бъдат инвестирани в ДЦК и догодина не дай боже изпаднем в още по-дълбока финансова криза, пазарите се затворят съвсем и България няма източник на финансиране. С какво ще плащаме догодина пенсиите на пенсионерите? С ДЦК-тата, които държи Сребърният фонд ли, където е инвестирал парите си? Не мисля, че това е разумно и ще се хареса на българските пенсионери. Още по-голям проблем ще създаде, ако бъде позволено на управляващите да инвестират Сребърния фонд в частност в български акции.
Основният аргумент на правителството да се опита да инвестира парите от Сребърния фонд, е, че те в момента стоят на нулева лихва в БНБ и България губи от инфлацията. Тоест те се стопяват от инфлацията.
България не губи от инфлацията. БНБ е част от България, част от българската държава. Когато БНБ плаща 0 процента, тя реализира позитивна доходност, защото тя инвестира тези пари в чужбина по правилата, по които инвестира целия си валутен резерв и тази печалба, която се формира, я внася като годишна вноска в българския бюджет, така че да са спокойни данъкоплатците, парите им не се губят. Може би пенсионерите биха могли да имат претенции, защото резервът би могъл да расте с по-голям процент, отколкото тези минимални проценти по депозитите в БНБ, но като цяло, като общество ние не губим от това, че БНБ плаща ниска лихва на Министерството на финансите.
Друг сигнал, който дадохте, е, че фискалният резерв всъщност е под критичния минимум, малко над 3 млрд. лв., а по закон трябва да е 4,5 млрд. На какво се дължи това - моментно състояние от миналата седмица или....
Бъдещето ще покаже какъв е отговорът на този въпрос. Дано да е моментно състояние и дано законът за бюджета бъде изпълнен в тази му част, която повелява към края на годината фискалният резерв да е на определен санитарен минимум. Но както виждаме, управляващите могат с лека ръка да си позволят да променят закона за бюджета и да кажат, че не са го нарушили, а междувременно и да са изхарчили вече критична част от фискалния резерв.
Възможно ли е България да не успее да си плати дълга, въпреки че е толкова нисък и се хвалим с него?
Възможно е от глупост. Защото сме се уверявали много пъти, че човешката глупост не трябва да бъде подценявана. Наистина ще е монументална глупост една държава да не успее да си покрие задълженията, при положение че те са само 15 процента от БВП, след като години наред е обслужвала дълга си, когато той е бил над 100 процента по време на управлението на СДС, над 70 процента беше по едно време при управлението на НДСВ и въпреки това никога не са се създавали съмнения, че може България да няма възможност да си обслужва задълженията.
