21 държави-членки днес избират депутатите, които ще ги представляват в Европейския парламент, след като седем вече гласуваха в датите между 6-и и 8-и юни.
Близо 373 милиона европейски граждани имат правото да гласуват, за да изберат общо 720 евродепутати.
Броят на евродепутатите, които ще бъдат избрани във всяка страна, зависи от големината на населението в страните – например, България има едва 17 представителя в Европейския парламент, а Германия 96.
Новият състав на Европейския парламент ще окаже влияние върху вътрешнополитическата ситуация в някои държави и ще определи насоката на Съюза за следващия мандат от 5 години – например по теми за разширяване на ЕС и подкрепата за Украйна.
Избирателната активност на европейски избори традиционно е по-ниска от тази на национални. На последното гласуване през 2019 г. е била 50.66 %, а на тези от 2014г. - 42.6 %.
След преброяването на гласовете, евродепутатите ще преговарят, за да сформират европейски политически групи. Изискването за съставяне на такава е в нея да има най-малко 25-ма евродепутати от 7 страни членки. В момента има 7 отделни фракции в Европейския парламент.
Политическите групи са Европейска народна партия (ЕНП), лявата Партия на европейските социалисти (ПЕС), либералната „Обнови Европа“, „Зелените”, „Европейските консерватори и реформисти“, консервативната „Идентичност и демокрация“ и „Левицата“.
Istock
Всяка политическа група избира свой председател или председатели. Председателите на групите и председателят на ЕП формират Председателския съвет на ЕП.
Нито една от европейските политически фракции няма мнозинство и се прогнозира съставянето на коалиции.
Освен евродепутатите, други лица, които заемат изборни длъжности в Европейския парламент, са председателят, заместник-председателите, квесторите, председателите и заместник-председателите на комисиите и председателите и заместник-председателите на делегациите. Лицата, които вече заемат тези длъжности, могат да бъдат избрани за втори мандат.
Защо Парламентът се мести между Брюксел и Страсбург?
Когато през 1952 г. е създадена Европейската общност за въглища и стомана (ЕОВС), с която се установява съвместно управление на запасите от въглища и стомана на шест държави, включително Германия и Франция, нейните институции се установяват в Люксембург.
Gulliver/Getty Images
Съветът на Европа (междуправителствен орган за правата на човека и културата на 47 държави), вече е със седалище в Страсбург и предлага своята пленарна зала за заседания на „Общото събрание“ на ЕОВС, което впоследствие се превръща в Европейски парламент.
Така Страсбург постепенно се превръща в основен дом на пленарните заседания на Парламента.
След създаването на Европейската икономическа общност през 1958 г. голяма част от работата, извършвана от Европейската комисия и Съвета на министрите, се съсредоточава в Брюксел.
Тъй като дейността на Парламента включва тясно наблюдение и съвместна работа с тези две институции, с течение на времето членовете на ЕП решават да организират по-голяма част от своята работа в Брюксел.
В началото на 90-те години настоящата схема на работа вече се е оформила, като комисиите и политическите групи заседават в Брюксел, а основните пленарни заседания се провеждат в Страсбург. Голяма част от персонала на Парламента се намира в Люксембург.
