"Беше голям човек. Много народ го плю, и то незаслужено. Беше дисидент във властта. Беше ми кум. Даже синът ми е кръстен на него" - така реагира на новината за смъртта на Любомир Левчев друг творец, писателят Христо Стоянов. Двамата се познават от много години.
Последните няколко години Любомир Левчев прекарал на инвалидна количка, болен и далеч от публиката. Издъхнал в болницата, където е бил на лечение от няколко дни. Не дошъл в съзнание.
Отиде си Любомир Левчев
"Безкрайно го уважавам, измъквал ме е много пъти от милицията", спомня си Христо Стоянов, който по онова време, съвсем в младините си, е бил достатъчно непокорен на властта.
Левчев пък е близо до върха, принадлежи към интелектуалния кръг около Людмила Живкова заедно със Светлин Русев. Приятел и на Евгений Евтушенко, и на Уилям Мередит, който под негово влияние дори пожелава да получи българско гражданство. "Те вече контактуваха със света, те бяха интелектуалният мотор около Людмила", описва оня момент Стоянов.
"Каквото и да говорим за него, той имаше модерно мислене, беше човек на духа", казва още Стоянов.
И разказва една показателна случка, когато Левчев, един от галениците на социалистическата власт, започва да организира световна, младежка, писателска среща. Имал намерението нарочно да я проведе в Русе, за да узнае целият свят за мръсния въздух, който са принудени да дишат русенци, да се чуе извън границите на България.
Властта не го допуснала, забранила му там да води писателския елит на света.
"И вместо в Русе, го пратиха да организира писателската среща на младите литературни творци в най-чистия град - в Смолян", спомня си още Стоянов.
Писателят цитира думите на Левчев от една паметна конференция на младите литературни творци във Варна около 1986 г.
"Спрете да пишете стихове. Светът има нужда от нови идеи. Червената идея не издържа".
А няколко часа по-късно Христо Стоянов написа и своето "сбогом" с Левчев.
Последните няколко години Любомир Левчев прекарал на инвалидна количка, болен и далеч от публиката. Издъхнал в болницата, където е бил на лечение от няколко дни. Не дошъл в съзнание.
Отиде си Любомир Левчев
"Безкрайно го уважавам, измъквал ме е много пъти от милицията", спомня си Христо Стоянов, който по онова време, съвсем в младините си, е бил достатъчно непокорен на властта.
Левчев пък е близо до върха, принадлежи към интелектуалния кръг около Людмила Живкова заедно със Светлин Русев. Приятел и на Евгений Евтушенко, и на Уилям Мередит, който под негово влияние дори пожелава да получи българско гражданство. "Те вече контактуваха със света, те бяха интелектуалният мотор около Людмила", описва оня момент Стоянов.
"Каквото и да говорим за него, той имаше модерно мислене, беше човек на духа", казва още Стоянов.
И разказва една показателна случка, когато Левчев, един от галениците на социалистическата власт, започва да организира световна, младежка, писателска среща. Имал намерението нарочно да я проведе в Русе, за да узнае целият свят за мръсния въздух, който са принудени да дишат русенци, да се чуе извън границите на България.
Властта не го допуснала, забранила му там да води писателския елит на света.
"И вместо в Русе, го пратиха да организира писателската среща на младите литературни творци в най-чистия град - в Смолян", спомня си още Стоянов.
Писателят цитира думите на Левчев от една паметна конференция на младите литературни творци във Варна около 1986 г.
"Спрете да пишете стихове. Светът има нужда от нови идеи. Червената идея не издържа".
А няколко часа по-късно Христо Стоянов написа и своето "сбогом" с Левчев.
