Нова мода: Все по-често винилови тапети вместо стенописи в църквите у нас
99212
Нова мода: Все по-често винилови тапети вместо стенописи в църквите у нас
Винилови тапети вместо стенописи красят все повече от новопостроените църкви у нас.
Спорът дали това е приемлив вариант, допустим според църковния канон, или е кич и бутафория, унищожаващ културното наследство, започна още преди 7 години, когато отпечатаните изображения на светци скриха стенописите в пловдивската църква „Св. Марина”. Поредният пример сега е от храма „Въздвижение на Св. Кръст Господен” в местността „Кръста” в столичния квартал „Лозенец”. Църквата отвори врати преди година, но виниловите тапети в нея продължават да предизвикват спорове.
Архитектурата на една църква, заедно със стенописите в нея, пренасят влизащия в храма на едно съвсем друго духовно ниво, казва художничката Петя Илиева, която рисува шевици и фолклорни елементи. Картините й са показвани на почти всички континенти, нейна е и първата изложба на Антарктида.
През 2012 г. „изографисаха” с тапети църквата „Св. Марина” в Пловдив
Петя Илиева дълги години се е занимавала с реставрация на стенописи, предимно в Австрия, но също и у нас, и знае какво е вълнението на хората в квартала, чиито храм се реставрира.
„Виниловите тапети използвани в църквите вместо стенописи, са бутафория и „мутробарок“. Тази изкуствена кичозност може да отблъсне младите хора от храмовете”, споделя тя и допълва: „При влизането в една такава църква, облепена с тапети, колкото и да е хубава, усещането не е като в истински храм”.
Методът е каноничен и е предпочетен заради по-ниската цена, аргументира решението предстоятелят на храма отец Василий Сарян. „Ние почитаме образа, а не рисунката на стената”, категоричен е той. Този начин е близо 10 пъти по-евтин от класическото изографисване, а освен това става и много по-бързо - за около месец, признава още отецът.
Виниловите тапети се правят от българска фирма, която предлага различни варианти. Моделите се изработват с компютърна програма според архутектурата на храма. Накрая допълнително се дооформя с боя, за да не личат снадките, разяснява технологията отец Сарян. Така са украсени и столичните храмове „Св. Стефан” в Южния парк и „Св. Мина“ в квартал „Модерно предградие”.
Културният инспекторат започва проверки на храма-костница в Батак
Независимо дали е канонично или не, тапетите в църквата „Въздвижение на Св. Кръст Господен“ нямат нищо общо с културното наследство, благодарение на което е възпитано нашето поколение, коментира обаче Петя Илиева. Според нея тази нова тенденция в украсата на църквите е опасна за възпитанието на бъдещото поколение.
Принтираните тапети не са проблем за хората в енорията, нито за малките деца, смята епископ Поликарп, викарий на софийския митрополит. „Истинската църква съхранява вярата и паметта, а изкуствените и бутафорни неща в храмовете могат да отблъснат хората“, категорична е обаче художничката Петя Илиева.
Спорът дали това е приемлив вариант, допустим според църковния канон, или е кич и бутафория, унищожаващ културното наследство, започна още преди 7 години, когато отпечатаните изображения на светци скриха стенописите в пловдивската църква „Св. Марина”. Поредният пример сега е от храма „Въздвижение на Св. Кръст Господен” в местността „Кръста” в столичния квартал „Лозенец”. Църквата отвори врати преди година, но виниловите тапети в нея продължават да предизвикват спорове.
Архитектурата на една църква, заедно със стенописите в нея, пренасят влизащия в храма на едно съвсем друго духовно ниво, казва художничката Петя Илиева, която рисува шевици и фолклорни елементи. Картините й са показвани на почти всички континенти, нейна е и първата изложба на Антарктида.
През 2012 г. „изографисаха” с тапети църквата „Св. Марина” в Пловдив
Петя Илиева дълги години се е занимавала с реставрация на стенописи, предимно в Австрия, но също и у нас, и знае какво е вълнението на хората в квартала, чиито храм се реставрира.
„Виниловите тапети използвани в църквите вместо стенописи, са бутафория и „мутробарок“. Тази изкуствена кичозност може да отблъсне младите хора от храмовете”, споделя тя и допълва: „При влизането в една такава църква, облепена с тапети, колкото и да е хубава, усещането не е като в истински храм”.
Методът е каноничен и е предпочетен заради по-ниската цена, аргументира решението предстоятелят на храма отец Василий Сарян. „Ние почитаме образа, а не рисунката на стената”, категоричен е той. Този начин е близо 10 пъти по-евтин от класическото изографисване, а освен това става и много по-бързо - за около месец, признава още отецът.
Виниловите тапети се правят от българска фирма, която предлага различни варианти. Моделите се изработват с компютърна програма според архутектурата на храма. Накрая допълнително се дооформя с боя, за да не личат снадките, разяснява технологията отец Сарян. Така са украсени и столичните храмове „Св. Стефан” в Южния парк и „Св. Мина“ в квартал „Модерно предградие”.
Културният инспекторат започва проверки на храма-костница в Батак
Независимо дали е канонично или не, тапетите в църквата „Въздвижение на Св. Кръст Господен“ нямат нищо общо с културното наследство, благодарение на което е възпитано нашето поколение, коментира обаче Петя Илиева. Според нея тази нова тенденция в украсата на църквите е опасна за възпитанието на бъдещото поколение.
Принтираните тапети не са проблем за хората в енорията, нито за малките деца, смята епископ Поликарп, викарий на софийския митрополит. „Истинската църква съхранява вярата и паметта, а изкуствените и бутафорни неща в храмовете могат да отблъснат хората“, категорична е обаче художничката Петя Илиева.
