България предоставя на Украйна това въоръжение, което е по приложение 1 от списъка, одобрен от Народното събрание. Това каза министърът на отбраната Димитър Стоянов преди заседанието на парламентарната Комисия по отбрана в отговор на журналистически въпрос относно взетите на срещата в Рамщайн решения за подкрепа на Украйна.
“Във формата Рамщайн никой не насилва никого да дава нещо, решението е на всяка една държава какво ще предостави. България предоставя това, което е по приложение 1 от списъка, който беше гласуван в НС. По отношение на войната виждаме, че в момента е една позиционна отбрана от страна на украинската армия, такава е между другото и от страна на руската армия. Не очаквам някакво съществено развитие на конфликта към този момент. Т.е. двете страни просто ще заемат позиционна отбрана”, коментира още той. .
Военния министър разясни пред медиите и промените в Закона за отбраната и въоръжените сили на България (ЗОВСРБ), засягащи участието на български военнослужещи в бойни групи, сформирани на територията на страната. „В чл. 61 на сега действащия ЗОВСРБ е записано как български войски могат да участват във формирования и операции извън територията на България“, каза министър Стоянов.
Той подчерта, че промяната, която се прави, е именно регламентиране на българското участие в многонационални бойни групи на територията на България.
Министър Димитър Стоянов обясни защо Министерството на отбраната поиска от Конституционния съд тълкувателно решение за възможността за задължителна военна подготовка на гражданите със статут на запасни. „Съгласно Конституцията, всеки български гражданин има дълг към родината. Подготовката за изпълнение на този дълг не е формулирана никъде. В ЗОВСРБ не е записано дали Министерството на отбраната може да организира мобилизационни сборове и да провежда обучение. По този въпрос има и противоречие в две становища на Министерството на правосъдието - от 2016 г. и от тази година. Това е и причината ние да поискаме тълкувателно решение от Конституционния съд. Нашите запасни трябва да бъдат подготвени. При условие, че задължителната служба е отпаднала, начинът за подготовка остават мобилизационните сборове“, подчерта министър Стоянов.
“Във формата Рамщайн никой не насилва никого да дава нещо, решението е на всяка една държава какво ще предостави. България предоставя това, което е по приложение 1 от списъка, който беше гласуван в НС. По отношение на войната виждаме, че в момента е една позиционна отбрана от страна на украинската армия, такава е между другото и от страна на руската армия. Не очаквам някакво съществено развитие на конфликта към този момент. Т.е. двете страни просто ще заемат позиционна отбрана”, коментира още той. .
Военния министър разясни пред медиите и промените в Закона за отбраната и въоръжените сили на България (ЗОВСРБ), засягащи участието на български военнослужещи в бойни групи, сформирани на територията на страната. „В чл. 61 на сега действащия ЗОВСРБ е записано как български войски могат да участват във формирования и операции извън територията на България“, каза министър Стоянов.
Той подчерта, че промяната, която се прави, е именно регламентиране на българското участие в многонационални бойни групи на територията на България.
Министър Димитър Стоянов обясни защо Министерството на отбраната поиска от Конституционния съд тълкувателно решение за възможността за задължителна военна подготовка на гражданите със статут на запасни. „Съгласно Конституцията, всеки български гражданин има дълг към родината. Подготовката за изпълнение на този дълг не е формулирана никъде. В ЗОВСРБ не е записано дали Министерството на отбраната може да организира мобилизационни сборове и да провежда обучение. По този въпрос има и противоречие в две становища на Министерството на правосъдието - от 2016 г. и от тази година. Това е и причината ние да поискаме тълкувателно решение от Конституционния съд. Нашите запасни трябва да бъдат подготвени. При условие, че задължителната служба е отпаднала, начинът за подготовка остават мобилизационните сборове“, подчерта министър Стоянов.
