Николай Владимиров Владимиров е роден през 1981 г. в град София. Завършва 33 езикова гимназия и специалност "право" в Софийския университет " Св Климент Охридски“. Автор е на 12 книги, от които самостоятелни два романа, една книга с прозаични форми, 7 стихосбирки и две съвместни книги с поезия. Един от създателите и бивш редактор на Нова социална поезия. Създател на "Новото поколение" - неформална серия от събития, даващи възможности за изява на млади творци, които имат нужда да бъдат чути и четени.
Пред DarikNews.bg писателят Николай Владимиров разказва за поезията, музата и предизвикателствата пред родните поети.
Г-н Владимиров, днес отбелязваме Световния ден на поезията. Честит празник! Какво е за Вас поезията?
- Ако се ръководя по разума, поезията би трябвало да е онова невидимо пространство между думите и тишината, което образува тътен от образи и усещания, без да ползва нарочни гръмотевици. Ако се ръководя от сърцето, то поезията е оголена жица, която докосваш, за да те удари ток с висок волтаж и да го предадеш на останалите. И да умираш, само ако чисто гол отвътре, не се осмеляваш да допуснеш тоя ток.
Кога и как разбрахте, че имате дарба да пишете?
- Някак нескромно и нереално звучи някой да изтъква, че има дарба. По-скоро бих заменил дарбата с глада да пиша, защото ако сдържам в себе си световете, на които ме подлага вътрешната ми поезия, рискувам да се саморазруша. А конкретният момент е на една почивна станция в Костенец, когато бях 14-годишен и като че ли за пръв път изпитах трепет по едно момиче. Това беше опит за стих, който остана у нея. Прибра го, каза „благодаря“ и си тръгна. Това ме амбицира повече да пиша, отколкото да ме разочарова заради привидния ѝ отказ.
Личен архив
Кои са музите във Вашия живот?
- Повечето поети пишат за конкретни образи, в случая би трябвало да е жена или жени. И понякога е. Но ако нещо може да се нарече муза чисто метафизично, това при мен със със сигурност са отношенията между хората, техните различни характери, техните върхове и падения. А физически, разбира се, това е жена ми и жените, които са участвали в живота ми, както и метъл и рок музиката, и крафтбирата. Но всичко се свежда до отношения и детайли, това, което ръководи както света, така и световете на поезията.
Какви са предизвикателствата за поетите в страната ни? Оценява ли се творчеството ви?
- Най-актуалното и сериозно предизвикателство или по-точно бих го нарекъл препятствие пред хората, които пишат поезия, е да стигнат до читателя. Малко измамно изглежда положението с възможностите, които предлагат социалните мрежи. Защото те дават трибуна и на много профили (не бих ги нарекъл лица), които бълват думи и ги наричат поезия. Но на практика това са лафове, които изглеждат модерни, без метафори, без разгърнати образи и дълбочина между редовете. И точно тези профили отнемат думата на реално пишещите поезия. Да ги надвикаш с поезия, без да ти се налага да викаш- ето това вече е предизвикателство. И трябва да кажа, че немалко поети успяват да го направят. Защото читателската култура, макар обедняла, не е на толкова ниско ниво, в каквото я обвиняват.
Личен архив
В България сегашните поколения четат ли или нямат интерес към книгите?
- Да, чете се и продължава да се чете. Въпросът е по-скоро какво се чете. Наблюдава се една умора в средностатистическия читател, едно желание, породено от забързаното ежедневие, да се четат къси форми и кратки, ясни , почти елементарни сборове от изречения, създаващи кратки романи. Не фрагментарни, нека не се бъркат двете понятия- фрагментарният роман е изкуство. Бедата е в казаното чрез късата, предпочетена форма. Или по-скоро в липсата на казано. Кратката литература е умение. Но много малко го владеят наистина.
Какво ще посъветвате младите творци, които тепърва започват да пишат поезия?
- Съветът ми към младите е да бъдат честни към смисъла, който придават на думите. Знам, че звучи изкушаващо да се използват заемки и маниерности, които на примависта създават ударно приемане от масата. Но е далече по-стойностно и полезно за развиването на стила и изразните средства да се следят детайлите около теб, да се изгради ненарочният навик да се търси скритото в заобикалящите облици и сенките на чувствата, които метрически и словесно съграждат материята на една поезия.
