Българското общество не е готово да посрещне предизвикателствата на силно земетресение. Липсва обучение на хората, така както е в Япония, каза в интервю за БТА сеизмологът проф. Емил Ботев от Националния институт по геофизика, геодезия и география към БАН.
По думите му, у нас всяка година се регистрират средно между 800 и 1200-1300 труса, епицентърът на част от които е извън територията на страната. Почти изцяло това са микроземетресения и не се усещат от хората, посочи Ботев.
Ученият разказа, че едни от най-сериозните трусове, случили се в Европа през миналия век, са станали точно в България. От 1901 до 1928 г., на нашата територия са станали 6 много силни земетресения, предизвикали много разрушения и жертви. Надеждата на учените е, че скоро такива силни катаклизми не се очакват, тъй като средно статистическата повтаряемост на разрушителните трусове с магнитут над 7 за територията на цялата ни страна е около 250 години.
Повод за разговора с проф. Ботев станаха негативи на фотографа Онорио Марколеско, съхранявани в Регионалния исторически музей във Варна, които изобразяват свличания и разломи на земни маси в района на Велико Търново. Той е роден в Тулча, но придружавайки войските на генерал Гурко като военен фотограф през 1877 г., се установява в Габрово. След Освобождението Марколеско се мести във Велико Търново, където става хроникьор на първото Велико народно събрание. Приятел на Карел Шкорпил, член на Варненското археологическо дружество. От началото на 20 век се преселва във Варна, където умира през 1918 г.
По думите му, у нас всяка година се регистрират средно между 800 и 1200-1300 труса, епицентърът на част от които е извън територията на страната. Почти изцяло това са микроземетресения и не се усещат от хората, посочи Ботев.
Ученият разказа, че едни от най-сериозните трусове, случили се в Европа през миналия век, са станали точно в България. От 1901 до 1928 г., на нашата територия са станали 6 много силни земетресения, предизвикали много разрушения и жертви. Надеждата на учените е, че скоро такива силни катаклизми не се очакват, тъй като средно статистическата повтаряемост на разрушителните трусове с магнитут над 7 за територията на цялата ни страна е около 250 години.
Повод за разговора с проф. Ботев станаха негативи на фотографа Онорио Марколеско, съхранявани в Регионалния исторически музей във Варна, които изобразяват свличания и разломи на земни маси в района на Велико Търново. Той е роден в Тулча, но придружавайки войските на генерал Гурко като военен фотограф през 1877 г., се установява в Габрово. След Освобождението Марколеско се мести във Велико Търново, където става хроникьор на първото Велико народно събрание. Приятел на Карел Шкорпил, член на Варненското археологическо дружество. От началото на 20 век се преселва във Варна, където умира през 1918 г.
