Изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отношение и наказания, сериозни проблеми с независимостта на съдебната система и корупция в управлението. Това са част от изводите от доклада за България на Държавния департамент на Съединените щати за правата на човека за 2023 година, пише NOVA.
В документа се казва, че има достоверни данни за престъпления и насилие, мотивирани от антисемитизъм, както и престъпления срещу хомосексуални лица.
Докладът все пак отбелязва, че правителството е предприело стъпки за идентифициране и наказване на длъжностни лица, които може да са извършили нарушения на правата на човека. Според Вашингтон обаче тези действия често са били недостатъчни.
Съдебната система
Конституцията и законът предвиждат независима съдебна система, но корупцията, неефективността и липсата на отчетност са сериозни проблеми, засягащи независимостта и безпристрастността на съдебната власт. Независимостта на съдебната власт беше компрометирана и общественото доверие в съдебната система остана ниско, тъй като магистрати са били податливи на политически натиск. На 30 май неправителствената организация „Антикорупционен фонд“ публикува интервю с бившата съпруга на Петьо Петров-Еврото - Любена Павлова. В него тя твърди, че бившият ѝ съпруг е оказвал влияние върху прокурори чрез подкупи и търговия с влияние, изнудване и стимули за кариерно развитие. Според Павлова високопоставени държавни служители са знаели за дейността на Петров и също са участвали. На 31 май Софийската районна прокуратура съобщи, че е издадена заповед за арест на Петьо Еврото по обвинение за участие в изнудване и незаконно наблюдение и подслушване. От ноември той се издирва от Интерпол, Европол и Шенгенската информационна система.
Превишени правомощия от страна на МВР
В доклада има примери за полицейски произвол и превишаване на правомощията през 2023 г. Цитира се доклад на „Българския хелзинкски комитет“ (БХК), според който 27% от задържаните българи са претърпели насилие при ареста си, а 24% са били подложени на насилие в полицейски участък. БХК твърди, че надзирателите в затворите и полицейските служители рядко са наказвани и отбелязва липса на присъди или санкции за извършителите. През май полицията проведе акция срещу разпространение на наркотици в нощен клуб в Пловдив, като принуди близо 400 клиенти вътре да се събличат. През юни Министерството на вътрешните работи санкционира шестима полицаи. На 10 октомври народният представител от „Има такъв народ“ Тошко Йорданов обвини полицията в тормоз и сплашване на протестиращите миньори, като ги е призовавала за разпити по време на текущите преговори с правителството.
На 17 ноември министър-председателят Николай Денков освободи от длъжност заместник-министъра на вътрешните работи Стоян Темелакиев заради многобройни медийни публикации за прекомерна употреба на сила и полицейско насилие по време на протеста на футболните фенове на 16 ноември в София. Съобщава се, че видеозаписи от протеста показват човек, който лежи на земята, заобиколен от няколко полицаи, които го ритат. В отговор на обвиненията Николай Денков поиска от МВР "бързо и максимално прозрачно" установяване на отделните полицаи, публично оповестяване на имената им и максимални дисциплинарни наказания срещу тях.
Корупцията
Според проучване на Базелския институт за управление, публикувано през май, съдебната система, системата на общественото здравеопазване и полицията са най-засегнати от корупцията. Отчита се създаването на механизъм за отчетност на главния прокурор и неговите заместници. В доклада си от юли Европейската комисия посочва, че новото законодателство е положителна стъпка, но отбелязва „продължаващ проблем“ с ниска ефективност на разследванията и слаба ефективност в наказателното преследване и окончателни присъди в случаи на корупция на високо ниво.
ЕК твърди, че има сериозни правни пропуски по отношение на интегритета на хората, назначавани на висшите изпълнителни длъжности. Българският офис на Transparency International твърди, че липсата на прозрачно използване на публичните ресурси, атаките срещу гражданското общество и нерегламентираното лобиране в законодателната власт са фактори, допринасящи за корупцията. Според АКФ реалният мащаб на корупцията по високите етажи на властта остава скрит поради високия процент оправдателни присъди по дела за корупция.
Натиск над журналисти
В Световния индекс за свобода на пресата за 2023 г. на „Репортери без граница“ сплашването от политици, както и административният и съдебен натиск срещу издатели и журналисти, са определени като обичайна практика в България. Журналистите и издателите често са били жертви на неправомерни съдебни спорове. Антикорупционният фонд отбелязва, че докато повечето дела срещу журналисти в крайна сметка завършват с оправдателни присъди, т. нар. дела „шамар“ увеличават автоцензурата сред 25% от журналистите и допринасят за „уязвима медийна среда“. Amnesty International се позовава на проучването на Асоциацията на европейските журналисти в своя доклад за 2022/2023 г., което показва, че всеки десети журналист е бил заплашван със съд. В доклад на Amnesty се отбелязва, че „журналисти и правозащитници, живеещи извън столицата София, са особено уязвими на сплашване“.
В документа се казва, че има достоверни данни за престъпления и насилие, мотивирани от антисемитизъм, както и престъпления срещу хомосексуални лица.
Докладът все пак отбелязва, че правителството е предприело стъпки за идентифициране и наказване на длъжностни лица, които може да са извършили нарушения на правата на човека. Според Вашингтон обаче тези действия често са били недостатъчни.
Съдебната система
Конституцията и законът предвиждат независима съдебна система, но корупцията, неефективността и липсата на отчетност са сериозни проблеми, засягащи независимостта и безпристрастността на съдебната власт. Независимостта на съдебната власт беше компрометирана и общественото доверие в съдебната система остана ниско, тъй като магистрати са били податливи на политически натиск. На 30 май неправителствената организация „Антикорупционен фонд“ публикува интервю с бившата съпруга на Петьо Петров-Еврото - Любена Павлова. В него тя твърди, че бившият ѝ съпруг е оказвал влияние върху прокурори чрез подкупи и търговия с влияние, изнудване и стимули за кариерно развитие. Според Павлова високопоставени държавни служители са знаели за дейността на Петров и също са участвали. На 31 май Софийската районна прокуратура съобщи, че е издадена заповед за арест на Петьо Еврото по обвинение за участие в изнудване и незаконно наблюдение и подслушване. От ноември той се издирва от Интерпол, Европол и Шенгенската информационна система.
Превишени правомощия от страна на МВР
В доклада има примери за полицейски произвол и превишаване на правомощията през 2023 г. Цитира се доклад на „Българския хелзинкски комитет“ (БХК), според който 27% от задържаните българи са претърпели насилие при ареста си, а 24% са били подложени на насилие в полицейски участък. БХК твърди, че надзирателите в затворите и полицейските служители рядко са наказвани и отбелязва липса на присъди или санкции за извършителите. През май полицията проведе акция срещу разпространение на наркотици в нощен клуб в Пловдив, като принуди близо 400 клиенти вътре да се събличат. През юни Министерството на вътрешните работи санкционира шестима полицаи. На 10 октомври народният представител от „Има такъв народ“ Тошко Йорданов обвини полицията в тормоз и сплашване на протестиращите миньори, като ги е призовавала за разпити по време на текущите преговори с правителството.
На 17 ноември министър-председателят Николай Денков освободи от длъжност заместник-министъра на вътрешните работи Стоян Темелакиев заради многобройни медийни публикации за прекомерна употреба на сила и полицейско насилие по време на протеста на футболните фенове на 16 ноември в София. Съобщава се, че видеозаписи от протеста показват човек, който лежи на земята, заобиколен от няколко полицаи, които го ритат. В отговор на обвиненията Николай Денков поиска от МВР "бързо и максимално прозрачно" установяване на отделните полицаи, публично оповестяване на имената им и максимални дисциплинарни наказания срещу тях.
Корупцията
Според проучване на Базелския институт за управление, публикувано през май, съдебната система, системата на общественото здравеопазване и полицията са най-засегнати от корупцията. Отчита се създаването на механизъм за отчетност на главния прокурор и неговите заместници. В доклада си от юли Европейската комисия посочва, че новото законодателство е положителна стъпка, но отбелязва „продължаващ проблем“ с ниска ефективност на разследванията и слаба ефективност в наказателното преследване и окончателни присъди в случаи на корупция на високо ниво.
ЕК твърди, че има сериозни правни пропуски по отношение на интегритета на хората, назначавани на висшите изпълнителни длъжности. Българският офис на Transparency International твърди, че липсата на прозрачно използване на публичните ресурси, атаките срещу гражданското общество и нерегламентираното лобиране в законодателната власт са фактори, допринасящи за корупцията. Според АКФ реалният мащаб на корупцията по високите етажи на властта остава скрит поради високия процент оправдателни присъди по дела за корупция.
Натиск над журналисти
В Световния индекс за свобода на пресата за 2023 г. на „Репортери без граница“ сплашването от политици, както и административният и съдебен натиск срещу издатели и журналисти, са определени като обичайна практика в България. Журналистите и издателите често са били жертви на неправомерни съдебни спорове. Антикорупционният фонд отбелязва, че докато повечето дела срещу журналисти в крайна сметка завършват с оправдателни присъди, т. нар. дела „шамар“ увеличават автоцензурата сред 25% от журналистите и допринасят за „уязвима медийна среда“. Amnesty International се позовава на проучването на Асоциацията на европейските журналисти в своя доклад за 2022/2023 г., което показва, че всеки десети журналист е бил заплашван със съд. В доклад на Amnesty се отбелязва, че „журналисти и правозащитници, живеещи извън столицата София, са особено уязвими на сплашване“.
