Храм "Св. Николай Мирликийски" в София, познат като Руската църква, е собственост на Българската православна църква (БПЦ). Считаме, че заключването му от странични лица е недопустимо, като следва Софийският митрополит веднага да се разпореди храмът да бъде отворен, като се възстановят своевременно и богослуженията в него. Това пише Русенският митрополит Наум във фейсбук страницата си.
Негово Високопреосвещенство разказва и историята на храма. Той е построен с благословението на Светия синод на Българската православна църква като легационна църква (1914 г.), намирала се в общия двор на тогавашната Руска легация, находяща се на ъгъла на ул. "Раковски" и ул. "Московска".
"Осветен е на 11 ноември 1914 г. от нашия приснопаметен предшественик и тогавашен председателстващ Светия синод в София Доростолски и Червенски митрополит Василий (1847-1927), като в богослужението не са участвали руски архиереи заради схизмата, в която БПЦ се е намирала. Припомняме, че руски архиереи не са участвали и в освещаването на храм-паметника в с. Шипка през 1902 г. по същите причини", казва Русенският митрополит Наум.
По думите му след 1917 г. храм "Св. Николай" е обслужвал богослужебните нужди на руската емиграция в София, начело с архиепископ Серафим Соболев, а от 1936 г. по настояване на съветското правителство църквата се отнема от руските емигранти и се предава на българското правителство, което от своя страна я предава на Българската православна църква, под омофора на Софийския митрополит.
Храмът е силно повреден през 1944 г., като през 1945/1946 г. е реставриран от Софийската митрополия, а в него през следващите години са назначавани различни български свещенослужители-ефимерии. Заедно с тях са служили и руски духовници-белоемигранти, постоянно пребиваващи в страната ни след Октомврийската революция.
"Съгласно решение на Светия синод на Руската православна църква (РПЦ) от 10 ноември 1952 г., прот. № 8, всички други руски православни енории, манастири и клир в България, преминават в юрисдикция и владение на Българската православна църква. Отново по решение на РПЦ през ноември 1953 г. в бившата легационна църква "Св. Николай" в София е открито подворие с представителни функции, като ефимериите в него продължават да бъдат назначавани от Софийската митрополия, а Руската църква започва да изпраща периодично свой официален представител", информира Русенският митрополит Наум.
През 1977 г. в храма са завършени поредните реставрационни работи, а през 1981 г. по случай честването на 1300 години от основаването на българската държава, е позлатен и интериорът на църквата.
"През последните години българските свещеници-ефимерии по неясни за нас причини бяха последователно отстранени от този храм, което принципно е абсурдно, поради обстоятелството, че функциите му имат само и единствено представителен характер. И съответно неговата материална собственост не може да бъде считана за руска, заради изброеното по-горе, както и БПЦ не може да претендира, че храмът-подворие в Москва, е българска собственост, тъй като характерът на двете подвория е реципрочен", обяснява в позицията си Русенският митрополит Наум.
Негово Високопреосвещенство разказва и историята на храма. Той е построен с благословението на Светия синод на Българската православна църква като легационна църква (1914 г.), намирала се в общия двор на тогавашната Руска легация, находяща се на ъгъла на ул. "Раковски" и ул. "Московска".
"Осветен е на 11 ноември 1914 г. от нашия приснопаметен предшественик и тогавашен председателстващ Светия синод в София Доростолски и Червенски митрополит Василий (1847-1927), като в богослужението не са участвали руски архиереи заради схизмата, в която БПЦ се е намирала. Припомняме, че руски архиереи не са участвали и в освещаването на храм-паметника в с. Шипка през 1902 г. по същите причини", казва Русенският митрополит Наум.
По думите му след 1917 г. храм "Св. Николай" е обслужвал богослужебните нужди на руската емиграция в София, начело с архиепископ Серафим Соболев, а от 1936 г. по настояване на съветското правителство църквата се отнема от руските емигранти и се предава на българското правителство, което от своя страна я предава на Българската православна църква, под омофора на Софийския митрополит.
Храмът е силно повреден през 1944 г., като през 1945/1946 г. е реставриран от Софийската митрополия, а в него през следващите години са назначавани различни български свещенослужители-ефимерии. Заедно с тях са служили и руски духовници-белоемигранти, постоянно пребиваващи в страната ни след Октомврийската революция.
"Съгласно решение на Светия синод на Руската православна църква (РПЦ) от 10 ноември 1952 г., прот. № 8, всички други руски православни енории, манастири и клир в България, преминават в юрисдикция и владение на Българската православна църква. Отново по решение на РПЦ през ноември 1953 г. в бившата легационна църква "Св. Николай" в София е открито подворие с представителни функции, като ефимериите в него продължават да бъдат назначавани от Софийската митрополия, а Руската църква започва да изпраща периодично свой официален представител", информира Русенският митрополит Наум.
През 1977 г. в храма са завършени поредните реставрационни работи, а през 1981 г. по случай честването на 1300 години от основаването на българската държава, е позлатен и интериорът на църквата.
"През последните години българските свещеници-ефимерии по неясни за нас причини бяха последователно отстранени от този храм, което принципно е абсурдно, поради обстоятелството, че функциите му имат само и единствено представителен характер. И съответно неговата материална собственост не може да бъде считана за руска, заради изброеното по-горе, както и БПЦ не може да претендира, че храмът-подворие в Москва, е българска собственост, тъй като характерът на двете подвория е реципрочен", обяснява в позицията си Русенският митрополит Наум.
