Законовите промени в сферата на здравеопазването, налагани от политиците, често затрудняват дейността на Здравната каса и поставят под въпрос нейната стабилност. Това се казва в анализ, изготвен от директора на касата д-р Румяна Тодорова и изпратен до държавни институции. Като пример за промяна, оказала негативно въздействие върху стабилността на касата, се посочва намаляването на потребителската такса за пенсионери при посещение на джипи от 2,90 на 1,00 лв.
От Касата посочват, че от четири години не са предприемани никакви действия относно клиничните пътеки, които отчитат нулев брой преминали през тях пациенти, същевременно обаче са добавени редица нови пътеки. Въз основа на тези и подобни решения, взети от политиците, за периода от 2012-а до 2013-а година Здравната каса е повишила разходите си с около 12 млн. лв., сочи още анализът.
При всяка една промяна, направена през последните четири години в болничната и в извънболничната помощ, липсва анализ на нейната ефективност, посочват от Здравната каса. Оттам уточняват, че в момента се работи върху нов вариант на Наредбата, която определя за какво заплаща касата, и се очаква тя да бъде допълнена с нови дейности. Това според д-р Румяна Тодорова ще доведе до необходимост от допълнителни 13 млн. лв. за здраве.
Според анализа основните причини за недостига на пари във финансовата институция са неправилното планиране на нейния бюджет, раздробяването на клиничните пътеки, както и фактът, че заплащането на извършената дейност от болниците не е обвързано с резултатите от лечението.
Принципът на финансиране по клинични пътеки стимулирал болниците да приемат всички пациенти, да кодират фиктивни диагнози, за да могат да се отчитат в по-скъпи пътеки, и да прехвърлят пациенти от отделение в отделение, за да се регистрират случаи по нова клинична пътека. Стимулирало се и необоснованото разкриване на нови болници, предимно за частни дейности, а рискът за всичко това се поемал от касата. Оказва се, че половината от общите средства на Здравната каса, предвидени за болниците през 2013-а, са изразходвани в областите София-град и Пловдив.
Същевременно обаче българското общество е лишено от достъпна информация как се управляват публичните средства от самите болници. Като възможни решения на подобни проблеми от касата посочват, че стриктно трябва да се заплаща на болниците само в случаите, когато лечението не може да бъде извършено в извънболничната помощ. Нужно било да се преразгледат най-скъпите клинични пътеки и някои процедури от тях да бъдат извадени отново извънболничната помощ. Според анализа е необходимо също така да се инициират промени в нормативната уредба, които да дадат възможност на Здравната каса да сключва договор с тези болници, които дават най-добро качество на медицинските услуги и гарантират пълната равнопоставеност на пациентите.
