Честото главоболие, което не се повлиява от аналгетици, е най-типичният симптом, който може да ни алармира, че страдаме от хипертония. Това каза в следобедния блок на Дарик професор Димитър Раев. Спазването на здравословен начин на живот, ограничаването на солта и двигателната активност могат да ни предпазят от едно от най-разпространените заболявания. По думите му 30 минути спорт на ден действат на човешкия организъм като малка доза лекарство срещу хипертония. Ето какво още обясни професорът пред водещия Драгомир Симеонов:
Водещ: Какво е определението за хипертония?
Проф. Раев: С този термин се обозначава високото артериално налягане, което е над дадени нормални стойности, които най- често са 140мм на 90 мм живак.
Водещ: Защо е толкова важно на човек непрекъснато да му "светка една лампичка" за тези стойности и непрекъснато да се говори за заболяването?
Проф. Раев: Хипертонията е едно социално значимо заболяване. Две неща я правят такава. Едно заболяване е социално значимо ако е много разпространено , каквото е хипертонията и ако се отразява върху прогнозата. Или казано на лаически език - върху продължителността на живота. Хипертонията изпълнява и двата критерия. Оказва се, че хипертонията е много честа, в развитите страни тя засяга между 20% и 50% от възрастното население. Например Германия е с 55% хипертоници от възрастното население. От друга страна тя има голямо значение за сърдечно-съдовата смъртност. Знаете, че това е основната причина за смърт в нашето съвремие - инфаркт, инсулт. Това са такива атеросклеротични, съдови заболявания. Редица фактори допринасят за тях - тютюнопушене, наднормено тегло, но хипертнията е най-важният, най-агресивният фактор, който обуславя сърдечно-съдовата смъртност.
Водещ: България къде стои в общоевропейската и дори световната листа. Ако в Германия са 55% от възрастното население, ние как сме?
Проф. Раев: Ние нямаме актуални, съвременни данни. Но и при нас гору-долу е такъв процентът. Не правим изключение за разпространение на хипертонията. Още повече, че тя е болест на по-възрастното население, а България е със застаряващо население, застаряваща популация.
Водещ: Как човек може да установи, че е в рисковата зона? Често пъти не се доглеждат някои ясни признаци.
Проф. Раев: Най-често тя започва асимптомно и човек не усеща, че има хипертония, докато един ден не си премери артериалното налягане и не се окаже, че то е над нормалните стойности. Естествено, не всяко инцидентно измерено високо налягане означава хипертония. Трябва поне три пъти това налягане в определен период от време да е над нормата, за да приемем, че се касае за хипертония. Най-често така се установява хипертонията. При други пациенти тя се проявява с някои от нейните усложнения- инфаркт, сърдечна недостатъчност...
Водещ: ...едва тогава става ясно, че пациентът страда...
Проф. Раев: Да или най-често едно упорито главоболие, което трудно се повлиява от аналгетици и тогава човек измерва кръвното си налягане и установява, че то е високо.
Водещ: Освен главоболие какво друго общофизическо състояние би могло да ни подскаже, че страдаме от хипертония?
Проф. Раев: Може аритмия, може прояви на стенокардия, на болки в гръдната област, виене на свят, дискомфорт, но най-често главоболието.
Водещ: Каква би трябвало да е профилактиката, за пореден път да кажем, която човек трябва да спазва в живота си, за да намали риска? Не знам, може ли да го избегне напълно?
Проф. Раев: Не мога да кажа, че е възможно напълно. Фактът, че има дори възрастни хора, които са с нормално налягане, показва, че може да се избегне. Доколко това е генетично обусловено и те са генетично "надарени", за да нямат хипертония? Тъй като хипертонията има мултифакторна генеза, много са факторите - това е генетичното предразположение, стресът в съвременния живот, начинът на хранене, употребата на прекомерно количество сол, мазнини, всички тези фактори. Тютюнопушенето например довежда до високо налягане, което в началото е инцидентно, то се нормализира, повишава и т.н. Докато накрая остане трайно високо. Така че, в този смисъл нещата, които човек трябва да прави, за да превентира появата на хипертонията, са да спазва един здравословен начин на живот, което включва хранене с намалена консумация на сол. Тук трябва да се каже, че във всички хранителни продукти има достатъчно сол, така че човек не трябва да се притеснява, че ако не соли допълнително, то няма да му е достатъчен натриевият хлорид. Второ, да избягва животинските мазнини в храната и най-вече да води един двигателен, активен режим съобразно неговата възраст. Доказано е, че физическото натоварване води до понижаване на артериалното налягане. Неговият ефект може да се оприличи като един медикамент, взет в ниска доза, но без термичните ефекти.
Водещ: Споменахте медикаментите. Какво се случва, ако човек не е взел мерки, когато е трябвало? Установява, че има хипертония. В съвременния свят по какъв начин се влияе на хипертонията, какви са различните методи на лечение?
Проф. Раев: Методите за лечение вървят ръка за ръка- немедикаментозни и медикаментозни лечения. Немедикаментозните методи са спазването на здравословен начин на живот, ограничаване на солта и двигателна активност. Даже една от препоръките на европейското дружеството на кардиолозите е минимум 30 минути на ден интензивно физическо натоварване. Едва тогава може да се говори за благотворен ефект на физическото натоварване, което прави поне 2 часа натоварване в седмицата.
Водещ: Трябва ли човек да се доверява изцяло на медикаментите, защото мнозина биха казали - добре, намаляване на теглото, ограничаване на солта, двигателна активност, това достатъчно ли ми е?
Проф. Раев: Това би могло да е достатъчно само в началните етапи на хипертонията, когато все още артериалното налягане е лабилно. Стане ли хипертонията постоянна, винаги се изисква лечение и то трябва да бъде съпътствано от тази промяна в начина на живот. Вече тук възможностите за антихипертензивно лечение в нашето съвремие са доста широки и дават възможност на лекаря да работи добре и на пациента да се чувства добре.
Водещ: Достъпни са и в България?
Проф. Раев: Да.
