Ако местните избори бяха днес, за ГЕРБ биха гласували 20,2%, за БСП - 12,8%, ДПС - 7,1%, РБ - 3,4%, ПФ - 2,3%, Атака - 2,1%, АБВ - 1,6%. Това показва изследване на "Сова Харис" за политическите нагласи на българите, проведено в периода 12 - 18 март 2015 г.
Около 6 месеца преди изборите за местна власт почти половината от избирателите заявяват, че не възнамеряват да вземат участие в тях. 17% от хората казват, че изобщо няма да гласуват на местните избори.
Според агенцията при ниска избирателна активност значението на контролираните (купените) гласове ще се увеличи. Евентуален контрапункт на тези негативни обстоятелства може да бъде мажоритарният компонент. Силни кандидати и отвореност към гражданските структури ще имат шанс срещу статуквото, непредизвикващо вдъхновение и особени надежди сред гражданите. За ефекта от евентуални промени в изборните правила е рано да се предвижда. Да се разчита обаче, че изменение във формалната рамка ще доведе до съществени корекции в нагласите и поведението на хората е недалновидно.
При така стеклата се ситуация най-добре подготвена партия за предстоящите избори отново е ГЕРБ. Чрез контрол над държавния апарат и институциите, най-добър финансов потенциал, с добри позиции в местната власт и най-вече високото ниво на електорална подкрепа тази партия осигурява комфортна преднина на всеки свой кандидат. Шансовете за мащабна победа на ГЕРБ на местните избори изглеждат стабилни.
Липсата на перспектива се откроява като основен проблем за БСП.
Неуспехът на кабинета „Орешарски" засега е пречка за социалистите да заемат позицията на алтернатива в представите на избирателите. Ролята на опозиция, която столетницата отстоява, предполага по-дълъг период на изграждане на готовност за реализация на изборна победа. Нещо повече, процесите на роене в лявото пространство все по-реално застрашават монопола на БСП в този сектор. Неотложна изглежда нуждата от преформатиране на левицата, отварянето на политическото й представителство към по-широки граждански слоеве, извеждането на борбата с неравенството като принцип във всяка нейна политическа изява. Ако БСП не желае да последва съдбата на СДС, то тя трябва да докаже пред избирателите, че е пост-преходна партия. На изборите през есента БСП ще има трудната задача да покаже, че е започнала промяната в себе си. Ако пропусне този шанс, последствията за столетницата ще са тежки.
В електорален план ДПС изглежда стабилно.
Поне засега позициите, които Движението си извоюва през последните години, изглеждат защитими. Обаче от желан центристки съюзник на всяка власт ДПС се превърна в нежелан партньор за всички основни политически субекти. Резкият завой, който Движението се опита да направи като премине от едно управляващо мнозинство в друго без да е отговорило на очакванията на избирателите, може би е възможен в корпоративната сфера, но не и в политиката. Представителната демокрация не търпи това. И е естествено, че екипът на Лютви Местан изпадна в изолация. Това обстоятелство предполага, че на местните избори в много райони ДПС ще срещне по-консолидирана съпротива от своите опоненти.
Засега Реформаторският блок продължава да отстоява част от идеите, с които привържениците му го изпратиха във властта.
Макар и с ограничена електорална подкрепа, зад тази формация стои значителна част от интелигенцията на страната, което придава на РБ особена тежест. Разногласията на партиите в Блока и изкушенията във властта са сериозните препятствия, с които реформаторите трябва да се преборят за да запазят енергията на подкрепящите ги.
Борбата между Патриотичния Фронт и Атака за спечелване на гласовете в нишата на националистите продължава с пълна сила.
Атака заложи на проруските настроения, а патриотите - на отстояване на вижданията си чрез присъствието си в управляващото мнозинство. Засега обединението между Красимир Каракачанов и Валери Симеонов има лек превес, но не бива да подценяваме Волен Сидеров, който редовно намира подходящи артистични прояви преди избори.
АБВ са изправени пред трудна дилема.
Консолидацията на лявото пространство преди местния вот е очевидна необходимост за избирателите с леви нагласи. Но как хем да участваш с опонента си в дясно правителство, хем да се изправиш срещу него през избирателните урни? Логично това противоречие доведе и до конфликт в самата организация. Предстои да видим коя от двете посоки ще избере елитът на партията на предстоящия си конгрес. Без единодействие с БСП на местните избори партията на Георги Първанов не би могла да разчита на значими резултати.
За ББЦ можем да кажем, че нейният лидер остана в позицията на "и сам воинът е воин". Позиционирал се еднозначно срещу лидерството на Бойко Борисов и отхвърлен от екипа си от десни съмишленици, за Николай Бареков не остава нищо друго, освен да очаква ветровете на промяната, сочи проучването.
Източник: БГНЕС
