Прагът за признаване на резултатите от референдума не трябва да бъде „плаващ" и определян спрямо броя на гласувалите на последните парламентарни избори. Мнението изразиха от Института за развитие на публичната среда. Експертите са категорични, че е необходимо да се посочи фиксиран праг - между 30 и 40% от избирателите с право на глас да са взели участие във вота, за да е задължително решението за изпълнение от институциите. От института са убедени, че формулировката на въпроса на референдума не е била достатъчно ясна. В следствие на това се оказало, че гласувалите с „да" имали ясни становища за това какво подкрепят, докато тези, които дали отрицателен вот, не били сигурни какво всъщност отхвърлят.
Срокът за събиране на подписи за иницииране на референдум би трябвало да бъде удължен от три на шест месеца, убедена е Антоанета Цонева от института. Причината е, че само партии с развити структури могат да отговорят на тримесечното законово изискване: „Тук идва мястото да предложим това какъв е срокът, в който главната дирекция към Министерството на регионалното развитие трябва да направи проверката на тези подписи, тъй като не е определен изричен срок. Нашата препоръка е да има срок, не по-дълъг от 30 дни, за да не стане така, че изпълнителната власт в определен момент да може излишно да разтегля проверката на тези подписи".
По отношение на информационната кампания за референдума, от института предлагат публичните средства, отделени за нея, да не бъдат по-малко от 10% от общия бюджет за провеждане на допитването: „За информационна кампания в този референдум бяха предвидени по-малко от 1% от общия бюджет в план сметката, който Министерски съвет прие".
Експертите направили и медийно проучване на начина, по който кампанията е била отразявана. От 271 анализирани материали, едва в 81 се дискутирали предимствата или рисковете от евентуалното изграждане на новата електроцентрала. Основни говорители в информационната кампания се оказали политиците, като на първо място с 36% отразяване бил премиерът Бойко Борисов, а след него в класацията, но едва с 14%, се нареждал лидерът на левицата Сергей Станишев.
