Парламентът прие отчет за дейността на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) през 2020 година. „За“ гласуваха 149 депутати, 11 бяха „против“, а трима се въздържаха.
За 2020 г. са постъпили 910 жалби и сигнали, образувани са 581 преписки и е оказана правна помощ на 1200 жертви на дискриминация. Постановените решения са 728, а самосезиранията са 412. Събираемостта на наложените глоби и имуществени санкции се е увеличила с над 110 процента. През 2020 г. броят им е бил 22 550, а през 2019 г. - 18 900.
КЗД отчита, че през 2020 г. е работила в условия на пандемия, но е успяла да се справи и да не прекратява работата си. В отчета си комисията посочва, че продължава да работи по
Националната кампания „Достъпна България“, чиято цел е осигуряване на достъпна среда за хората с увреждания.
Депутатите обсъждат механизмите за завишен контрол на главния прокурор
В хода на дискусията в пленарната зала от „Възраждане“ се обявиха за закриването на комисията. Според заместник-председателя на ПГ на „Възраждане“ Петър Петров КЗД игнорира основните си задължения, а актовете на комисията често отпадат. Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов също определи институцията като неефективна.
Настимир Ананиев от ПГ на „Продължаваме Промяната“ е на мнение, че липсва достатъчно активност от страна на КЗД, но не смята, че тя трябва да се закрие. Филип Попов, заместник-председател на ПГ на „БСП за България“, изрази подкрепа за работата на комисията.
Радомир Чолаков от ПГ на ГЕРБ-СДС каза, че колкото повече един регулатор започва "да свири“ и да се намесва, толкова по-лошо става. По думите му тишината в КЗД говори за добра работа, която е допринесла за успокояването на казусите по дискриминация в обществото.
Председателят на КЗД доц. Анна Джумалиева каза, че комисията ще вземе предвид забележките и съветите на депутатите. Тя обаче изрази несъгласие с мнението за закриване на институцията и посочи, че подобни институции има и в другите държави.
За 2020 г. са постъпили 910 жалби и сигнали, образувани са 581 преписки и е оказана правна помощ на 1200 жертви на дискриминация. Постановените решения са 728, а самосезиранията са 412. Събираемостта на наложените глоби и имуществени санкции се е увеличила с над 110 процента. През 2020 г. броят им е бил 22 550, а през 2019 г. - 18 900.
КЗД отчита, че през 2020 г. е работила в условия на пандемия, но е успяла да се справи и да не прекратява работата си. В отчета си комисията посочва, че продължава да работи по
Националната кампания „Достъпна България“, чиято цел е осигуряване на достъпна среда за хората с увреждания.
Депутатите обсъждат механизмите за завишен контрол на главния прокурор
В хода на дискусията в пленарната зала от „Възраждане“ се обявиха за закриването на комисията. Според заместник-председателя на ПГ на „Възраждане“ Петър Петров КЗД игнорира основните си задължения, а актовете на комисията често отпадат. Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов също определи институцията като неефективна.
Настимир Ананиев от ПГ на „Продължаваме Промяната“ е на мнение, че липсва достатъчно активност от страна на КЗД, но не смята, че тя трябва да се закрие. Филип Попов, заместник-председател на ПГ на „БСП за България“, изрази подкрепа за работата на комисията.
Радомир Чолаков от ПГ на ГЕРБ-СДС каза, че колкото повече един регулатор започва "да свири“ и да се намесва, толкова по-лошо става. По думите му тишината в КЗД говори за добра работа, която е допринесла за успокояването на казусите по дискриминация в обществото.
Председателят на КЗД доц. Анна Джумалиева каза, че комисията ще вземе предвид забележките и съветите на депутатите. Тя обаче изрази несъгласие с мнението за закриване на институцията и посочи, че подобни институции има и в другите държави.
