Парламентът прие на второ четене промени в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), внесени от Министерския съвет.
С измененията се въвеждат правилата на европейска директива и се приравняват определени хибридни образувания, учредени или установени в страната, които досега са били извън обхвата на данъчно задължените лица в действащия ЗКПО, на данъчно задължени лица при определени условия. Посочените текстове влизат в сила от 1 януари 2022 г., за разлика от останалите разпоредби от приетите промени.
С измененията се отменя разпоредба от действащия закон с цел отстраняване на несъответствията с директивата. По този начин всички данъчно задължени лица в Република България, които подлежат на облагане с корпоративен данък и имат контролирани чуждестранни дружества, независимо от формата на облагане на тези контролирани чуждестранни дружества, ще попадат в обхвата на специфичните правила за определяне на данъчния финансов резултат в случаите на контролирано чуждестранно дружество.
Предвидена е и регламентация на разходите, приходите, печалбите и загубите във връзка с договорите за обратен лизинг, които се признават за данъчни цели.
В Преходните и заключителните разпоредби са предвидени промени и в Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Дава се възможност справките за изплатените през годината доходи и за удържаните през годината данък и задължителни осигурителни вноски на еднолични търговци или самоосигуряващи се лица, които са починали през данъчната година, да могат да се подадат от техните наследници по закон или по завещание, както и от заветниците или от техните законни представители. С измененията се очаква да се улеснят данъчно задължените лица и да се намали административната тежест.
Проблеми с кворума бавят работата на парламента. Председателят на Народното събрание Никола Минчев обяви 15-минутна почивка малко след началото на днешното пленарно заседание, започнало по традиция в 09:00 ч.
Проблеми с кворума имаше и при вчерашното пленарно заседание, което продължи над 10 часа. Това стана при разискванията за промените в Закона за насърчаване на инвестициите, който бе гласуван три пъти. Това пък предизвика недоволството на опозицията.
В програмата за работа на парламента е включено и предложението на Десислава Атанасова и група народни представители за въвеждане на компенсаторен механизъм в пълен размер за небитови крайни клиенти на електроенергийния пазар на вероизповеданията, общините, социалните структури, образованието и здравеопазването.
Депутатите трябва да обсъдят и искането на "Възраждане" за отпадане на зеления сертификат за влизане в сградите на Народното събрание. От 11:00 часа е предвиден парламентарен контрол, на който участие ще вземе и премиерът Кирил Петков.
Спор между управляващи и опозиция се заформи в началото на заседанието. Заместник-председателят на ПГ на ДПС Халил Летифов отново възрази, че вътрешният министър Бойко Рашков не е отговорил на въпрос на лидера на Движението Мустафа Карадайъ. Летифов поиска обяснение от председателя на парламента Никола Минчев. Севим Али (ДПС) също заяви, че трябва да се утвърди парламентаризмът. Той разказа, че избиратели на партията питат къде е отговорът за репресиите върху граждани при предишните избори. И настоя на сайта на парламента да се промени статусът на въпроса.
Николина Ангелкова от ГЕРБ-СДС се оплака, че отново й е върнато питане към министър-председателя. Тя запита дали не се прави опит да се запуши устата на опозицията. И при двата случая Никола Минчев не отговори. Преди ден той каза на ДПС, че на въпроса на Карадайъ е отговорено и той не може да направи нищо повече.
От парламентарната група на "Продължаваме Промяната" категорично се противопоставяме срещу намеренията за провеждане на Луковмарш, както и срещу провеждането на каквито и да било неонацистки и профашистки мероприятия на територията на България. Това заяви в декларация от името на групата народният представител Татяна Султанова.
Демократичното настояще и бъдеще на България изключва подобни прояви на ксенофобия и език на омразата, се посочва в декларацията. Провокациите към насилие, пропагандирането на расизъм, антисемитизъм, хомофобия, сексизъм - нямат място в българското общество, посочи Султанова.
Осъждаме всеки опит за провеждане на събития, застрашаващи социалния мир и достойнството на българските граждани, каза още тя.
"Започна 15-та година от влизането на България в ЕС, а ние все още не сме се справили със срамните призраци от миналото. В нашето настояще и бъдеще няма мясо за подобни прояви", се посочва в декларацията.
С измененията се въвеждат правилата на европейска директива и се приравняват определени хибридни образувания, учредени или установени в страната, които досега са били извън обхвата на данъчно задължените лица в действащия ЗКПО, на данъчно задължени лица при определени условия. Посочените текстове влизат в сила от 1 януари 2022 г., за разлика от останалите разпоредби от приетите промени.
С измененията се отменя разпоредба от действащия закон с цел отстраняване на несъответствията с директивата. По този начин всички данъчно задължени лица в Република България, които подлежат на облагане с корпоративен данък и имат контролирани чуждестранни дружества, независимо от формата на облагане на тези контролирани чуждестранни дружества, ще попадат в обхвата на специфичните правила за определяне на данъчния финансов резултат в случаите на контролирано чуждестранно дружество.
Предвидена е и регламентация на разходите, приходите, печалбите и загубите във връзка с договорите за обратен лизинг, които се признават за данъчни цели.
В Преходните и заключителните разпоредби са предвидени промени и в Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Дава се възможност справките за изплатените през годината доходи и за удържаните през годината данък и задължителни осигурителни вноски на еднолични търговци или самоосигуряващи се лица, които са починали през данъчната година, да могат да се подадат от техните наследници по закон или по завещание, както и от заветниците или от техните законни представители. С измененията се очаква да се улеснят данъчно задължените лица и да се намали административната тежест.
Проблеми с кворума бавят работата на парламента. Председателят на Народното събрание Никола Минчев обяви 15-минутна почивка малко след началото на днешното пленарно заседание, започнало по традиция в 09:00 ч.
Проблеми с кворума имаше и при вчерашното пленарно заседание, което продължи над 10 часа. Това стана при разискванията за промените в Закона за насърчаване на инвестициите, който бе гласуван три пъти. Това пък предизвика недоволството на опозицията.
В програмата за работа на парламента е включено и предложението на Десислава Атанасова и група народни представители за въвеждане на компенсаторен механизъм в пълен размер за небитови крайни клиенти на електроенергийния пазар на вероизповеданията, общините, социалните структури, образованието и здравеопазването.
Депутатите трябва да обсъдят и искането на "Възраждане" за отпадане на зеления сертификат за влизане в сградите на Народното събрание. От 11:00 часа е предвиден парламентарен контрол, на който участие ще вземе и премиерът Кирил Петков.
Спор между управляващи и опозиция се заформи в началото на заседанието. Заместник-председателят на ПГ на ДПС Халил Летифов отново възрази, че вътрешният министър Бойко Рашков не е отговорил на въпрос на лидера на Движението Мустафа Карадайъ. Летифов поиска обяснение от председателя на парламента Никола Минчев. Севим Али (ДПС) също заяви, че трябва да се утвърди парламентаризмът. Той разказа, че избиратели на партията питат къде е отговорът за репресиите върху граждани при предишните избори. И настоя на сайта на парламента да се промени статусът на въпроса.
Николина Ангелкова от ГЕРБ-СДС се оплака, че отново й е върнато питане към министър-председателя. Тя запита дали не се прави опит да се запуши устата на опозицията. И при двата случая Никола Минчев не отговори. Преди ден той каза на ДПС, че на въпроса на Карадайъ е отговорено и той не може да направи нищо повече.
От парламентарната група на "Продължаваме Промяната" категорично се противопоставяме срещу намеренията за провеждане на Луковмарш, както и срещу провеждането на каквито и да било неонацистки и профашистки мероприятия на територията на България. Това заяви в декларация от името на групата народният представител Татяна Султанова.
Демократичното настояще и бъдеще на България изключва подобни прояви на ксенофобия и език на омразата, се посочва в декларацията. Провокациите към насилие, пропагандирането на расизъм, антисемитизъм, хомофобия, сексизъм - нямат място в българското общество, посочи Султанова.
Осъждаме всеки опит за провеждане на събития, застрашаващи социалния мир и достойнството на българските граждани, каза още тя.
"Започна 15-та година от влизането на България в ЕС, а ние все още не сме се справили със срамните призраци от миналото. В нашето настояще и бъдеще няма мясо за подобни прояви", се посочва в декларацията.
