Парламентът одобри на две четения законопроект за ратифициране на Паралелното споразумение за защитен механизъм между Република България като кредитор и Единния съвет за преструктуриране като кредитополучател, подписано от председателя на Единния съвет за преструктуриране. Вносител на предложението е Министерският съвет. Законопроектът беше приет от 155 депутати, 11 народни представители бяха против. Въздържали се нямаше.
Ратификацията касае изпълнението на ангажиментите на страната ни във връзка с членството й в Банковия съюз на Европейския съюз. Вносителите припомнят, че от 2020 г. България участва равноправно в Единния надзорен механизъм и в Единния механизъм за преструктуриране /ЕМП/.
Основен елемент на ЕМП е изграждането на Единния фонд за преструктуриране (ЕФП), който следва да достигне целевото си ниво в размер на 1 на сто от гарантираните депозити в кредитните институции в държавите членки, участващи в Банковия съюз, до 31 декември 2023 г. В мотивите към законопроекта се посочва, че целта е разработване на общ защитен механизъм /ОЗМ/ на ЕФП, който да осигури финансиране в процеса на преструктуриране на кредитни институции в Банковия съюз, когато средствата в ЕФП не са достатъчни и не могат да бъдат осигурени чрез пазарно финансиране. ОЗМ включва револвираща кредитна линия от Европейския механизъм за стабилност (ЕМС), който осигурява подкрепа от името на еврозоната, и паралелни защитни механизми (револвиращи кредитни линии), които се предоставят от всяка участваща (в Банковия съюз) държава членка извън еврозоната, уточняват още вносителите.
Посочено е, че максималната сума на паралелното споразумение за защитен механизъм между Република България като кредитор и ЕСП като кредитополучател е определена на 187 923 874 лв. (96 083 951 евро). Планирано е сумата да бъде заложена в държавния бюджет за 2022 г.
По време на дебата Цончо Ганев, зам.-председател на парламента и депутат от "Възраждане", заръча управляващата коалиция да премисли предизвикателствата, които следвали за страната ни, ако влезем в еврозоната.
Румен Гечев, депутат от "БСП за България", призова въпросът да не се политизира. Той обясни, че Европейската централна банка /ЕЦБ/, Съветът на Европа и Европейската комисия са предприели система от мерки за повишаване на сигурността по отношение на фалирането на банките. Той каза, че България ще даде съответните средства след решение на парламента. "Този кредит е на основата на пазарни условия", посочи още Гечев. И подчерта, че става въпрос за колективна банкова сигурност.
Депутатът от "Продължаваме Промяната" Венко Сабрутев също посочи, че одобрението на споразумението е важно за България. Той дори каза, че е трябвало по-рано да се направи ратификацията.
Ратификацията касае изпълнението на ангажиментите на страната ни във връзка с членството й в Банковия съюз на Европейския съюз. Вносителите припомнят, че от 2020 г. България участва равноправно в Единния надзорен механизъм и в Единния механизъм за преструктуриране /ЕМП/.
Основен елемент на ЕМП е изграждането на Единния фонд за преструктуриране (ЕФП), който следва да достигне целевото си ниво в размер на 1 на сто от гарантираните депозити в кредитните институции в държавите членки, участващи в Банковия съюз, до 31 декември 2023 г. В мотивите към законопроекта се посочва, че целта е разработване на общ защитен механизъм /ОЗМ/ на ЕФП, който да осигури финансиране в процеса на преструктуриране на кредитни институции в Банковия съюз, когато средствата в ЕФП не са достатъчни и не могат да бъдат осигурени чрез пазарно финансиране. ОЗМ включва револвираща кредитна линия от Европейския механизъм за стабилност (ЕМС), който осигурява подкрепа от името на еврозоната, и паралелни защитни механизми (револвиращи кредитни линии), които се предоставят от всяка участваща (в Банковия съюз) държава членка извън еврозоната, уточняват още вносителите.
Посочено е, че максималната сума на паралелното споразумение за защитен механизъм между Република България като кредитор и ЕСП като кредитополучател е определена на 187 923 874 лв. (96 083 951 евро). Планирано е сумата да бъде заложена в държавния бюджет за 2022 г.
По време на дебата Цончо Ганев, зам.-председател на парламента и депутат от "Възраждане", заръча управляващата коалиция да премисли предизвикателствата, които следвали за страната ни, ако влезем в еврозоната.
Румен Гечев, депутат от "БСП за България", призова въпросът да не се политизира. Той обясни, че Европейската централна банка /ЕЦБ/, Съветът на Европа и Европейската комисия са предприели система от мерки за повишаване на сигурността по отношение на фалирането на банките. Той каза, че България ще даде съответните средства след решение на парламента. "Този кредит е на основата на пазарни условия", посочи още Гечев. И подчерта, че става въпрос за колективна банкова сигурност.
Депутатът от "Продължаваме Промяната" Венко Сабрутев също посочи, че одобрението на споразумението е важно за България. Той дори каза, че е трябвало по-рано да се направи ратификацията.
