Националният ни институт по криминалистика - между филмите и реалността

Остър дефицит на кадри, липса на консумативи, разпадаща се сграда, административни неуредици и недостатъчно обучение са сред основните причини, които спъват работата на Националния институт по криминалистика (НИК). С трупането на проблемите се трупа и забавяне на експертизите, които в някои области се правят с години закъснение. При по-тежки случаи пък държавата често плаща големи суми на частни лаборатории, за да ускори разследването. По думите на Албена Предоева от най-големия синдикат на МВР, като апаратура и ниво на експертите институтът не отстъпва по нищо на частните лаборатории, а е необходимо единствено осигуряване на нормални условия на работа. Опитите за реформи на няколко поредни министри обаче не просто не разрешават проблемите, а дори ги задълбочават.
 
През април проверка на съдебния инспекторат констатира, че експертизите по разследванията се бавят най-вече заради остър дефицит на кадри и липса на консумативи. Според доклада на инспектората над 2300 експертизи са забавили разследвания с повече от 6 месеца. По информация на Дарик забавянето при отделните експертизи е с месеци, а на места и с години. При подходящи условия например ДНК-анализът може да се извърши в рамките на денонощие. В института обаче все още се анализират проби от 2016 г. С приоритет се обработват по-тежките случаи, за които има нареждане от висшето ръководство на министерството, както и горещите следи – когато трябва бързо да се получи резултат.

За големите забавяния играят роля много фактори, като се започне от административни неуредици и се стигне до битови проблеми. През миналата година, например, става тежка авария на парното и водопровода в сградата на института. Ремонтът продължава с месеци и разкрива още по-тежки проблеми, като например азбест в мазилката, разказа за Дарик Албена Предоева – председател на Синдикалното дружество на най-големия МВР синдикат в института:
 
„По време на ремонта се отвориха дървените ламперии в коридора, видя се състоянието на азбестовите панели зад лампериите и над окачения таван. И от целия ремонт вътре се отдели значително количество прах, което в момента се намира между окачения таван и плочите на сградата. Дограмата също е много стара. В момента се извърши някаква поправка, просто защото започнаха да падат стъкла от нищото при по-силен вятър. По време на ремонта беше трудно за работа, защото нямаше как да се работи. Опитахме се да не стопираме, но практически за известен период от време спряхме да работим, защото реално нямаше как да пробиват, а ти в същата стая да отваряш веществени доказателства и да извършваш прецизни лабораторни изследвания.“
 
В момента има разработена пътна карта за преместването на института в бившия институт за специална техника към МВР. Това обаче може да стане най-рано след 4 години, тъй като и новата сграда се нуждае от основен ремонт и преоборудване, а пари нямало.

Още по-голям проблем се оказва липсата на консумативи. По тази причина на криминалистите дори често се препоръчвало да ограничават заявките си към института, каза за Дарик Илия Кузманов от Синдикалната федерация на служителите в МВР:
 
„Ние като ползватели – криминална, икономическа полиция и изобщо всички, които работят на база на експертизите на НИК, много често сме били уведомявани да ограничим исканията си към института поради липса на консумативи. Може да ви прозвучи като шега, но имаше моменти, в които, например, не достигаше восъкът за запечатване на веществени доказателства“, каза Кузманов.
 
Все по-малко фирми пък вече се съгласявали да осигуряват материали за института заради прекалено усложнена процедура по обществените поръчки. А част от натрупването при забавените експертизи е именно поради липса на консумативи, разказа Албена Предоева:
 
„И в момента има голямо натрупване, като едната от причините е точно тази липса на консумативи в миналото. Получавала съм проби в какво ли не – в кутийки, шишенца от сокове, бурканчета от лютеница. Аз например като ги опаковам, използвам празните кутийки от лавката. И като отида в съда и ми предявят вещественото доказателство  - отворят кутийката от вафли. Просто не ми е комфортно – ти олекваш, не си тежиш на мястото в очите на гражданина. Той не разбира толкова вещественото доказателство – той обръща внимание точно на тези подробности“, каза Предоева.

Осигуряването на лични предпазни средства в института пак е оставено на служителите:
 
„Днес си говорихме с колеги и се оказа, че аз съм последният човек в този институт, който е получил престилка. Работя тук от 11 години. И няма - служителите си купуват ръкавици и престилки. А това е важно както за наше здраве, така и за запазване на веществените доказателства. Личен пример – разбиха ми апартамента, идва колега на оглед. Той се завъртя, първо започна без ръкавици – оказа се, че нямат. Извадих и му  дадох. След това трябваше да вземе сравнителен материал за дактилоскопия. Минавайки в другата стая той видял, че на принтера стоят хартии и ме попита: „Колежке, извинявай. Може ли да си взема две листчета”, допълни тя.
 
Преди година - след убийството на 7-годишната Дамла в Момчилград, главният прокурор Сотир Цацаров заяви, че експертизите по разследването били изготвени бързо, защото държавата платила голяма сума на частна лаборатория. Същият случай се повтори и при шесторното убийство в Нови Искър. Според Илия Кузманов обаче ползването на частни лаборатории буди нотка на съмнение:
 
„След като имаш такъв институт и имаш излишни пари, много по-добре би било да създадеш такива условия за работа в този институт, че да не се прибягва до частна лаборатория. Защото при самата дума „частна” е налична една нотка на съмнение. В края на краищата – частна прокуратура и частна полиция няма“, посочи Кузманов.

В последната година Цацаров на няколко пъти критикува работата на НИК и призова той да се реформира от научен институт в криминалистична лаборатория, тъй като по думите му „Не са нужни дисертации, а експертизи”.
 
Няколко поредни министри пък допринасят за дефицита на кадри в института. Един от най-големите проблеми е т.нар. реформа „Бъчварова”, която преназначи над 5000 служители от администрацията на МВР по Закона за държавния служител. Сред тях попадат и служителите на института, които губят привилегиите си по Закона за МВР. Освен до демотивация, това води и до още по-трудно наемане на нови служители, обясни Албена Предоева:
 
„По времето на министър Радев – той каза, че първо трябва да назначи хора на улицата, поради което издаде заповед и блокира назначаването на места в администрацията, каквито всъщност се водим ние. В един момент в института имаше около 40% недокомплект на щата и то на експертния състав. Беше много трудно. Премахнаха заповедта и в момента текат конкурси. Но бидейки това, че сме по Закона за държавния служител, конкурсите са много странни. Има изискване за трудов стаж по специалността, съгласно класификатора, което много трудно успява да се докаже от кандидатите. На последния конкурс от 12 кандидати, които имаха желание за 2 места, класираха само трима по документи. Останалите не можаха да покрият този минимален трудов стаж. Те са хора, които притежават необходимото образование и квалификация. Просто обаче в класификатора се казва, че трябва да си например биолог. Ако си работил в биологична лаборатория, но длъжността ти е била назована по друг начин – не ти се признава“. 

От години пък експертите от МВР не получават възнаграждения, когато се явяват като вещи лица в съдебна зала, за да защитават експертиза. Вместо това парите се пишат по сметка на МВР. Според Албена Предоева решението е необяснимо, тъй като парите са символични, като за година и половина тя е получила от подобни възнаграждения малко над 400 лева.
 
Освен без консумативи, експертите от института са оставени и на самообучение, допълни Предоева:
 
„Библиотеката, откакто съм аз, нищо ново не е идвало. Всеки ще каже - кой чете книги, има интернет. Да, има интернет, но повечето такива сайтове искат платен абонамент. Това са все пак научни статии. Всеки е добавил нещо, подобрил е“.
 
През октомври премиерът Бойко Борисов обеща, че кабинетът щял да отпусне пари за института и да го направи „като по филмите”. До момента обаче не се знае нито дали ще бъдат отпуснати средства, нито колко точно, нито за какво:
 
„Филмите са хубаво нещо, аз ги следя и в интерес на истината ми дават идеи за работа. Апаратурата, която ползват там, и ние разполагаме с нея, само че там нещата са много по-уредени и като организация. Той не мисли като иде на място каква кутийка ще вземе или какво бурканче. Такива елементарни неща, ако постигнем, както е по филмите...“
 
А дали НИК ще се напълни с „Хорейшиовци” – Илия Кузманов също е скептичен:
 
„Категорично не са осигурени тези звена. В МВР всичко е циклично. Несериозно е осигуряването на консумативи за тези звена. Да не говорим по-съвременна техника от порядъка на компютри, скенери и т.н. Въобще, за да се появи някакво подобие на Хорейшио в България, е нужно да се инвестира“.