Андреа
Андреа / БГНЕС
Поп фолк певицата Андреа засне музикален клип на гроба на Патриарха на българската литература - Иван Вазов. Това стана повод да се разбунят духовете в социалните мрежи.

Самата Андреа съобщи новината на страницата си във Facebook миналата седмица.

"Снимахме клипа на гроба на Иван Вазов, който преди горе-долу 100 години каза на прабаба ми, Ана, че трябва да продължи да пее. И даде роза когато пееше в театър “Ренесанс” и заместваше Мими Балканска, както пише в дневника и.Но прадядо, не даде ! Каза, че певиците не са достойни жени. Аз направих този кавър за теб!", написа Андреа.

Песента не е оригинал, а кавър на сръбската песен "Djanum" на Teya Dora.



Новината обаче събуди противоречиви мнения и реакции в социалните мрежи.

Писателят Радослав Бимбалов коментира темата във Facebook.

"Чалга певицата Андреа снимала видеоклип на гроба на Вазов. Музикалната тупалка била сръбска, заглавието й турско, а бюстът на звездата е родно производство. Дето се вика - балкански поток на простащината. За да е още по-хубаво всичко - същата певица се хвали в социалните мрежи, че прабаба й била близка с Вазов… Тук многоточието е задължително, тя певицата от това многоточие има нужда", коментира той.

"Сега срещу подвига на тази чалга икона (да, този епитет има съвсем нормална приемственост у нас) ще скочат все що е псевдо-патриот и уж-родолюбец. Само че същите удобно ще забравят, че именно те помогнаха на чалгата да се превърне в норма на българщина - не само в музиката, но и във всички аспекти на съвремието ни", пише Бимбалов.

"Между гроба на Вазов под кълките на Андреа и българското знаме върху някакъв абсурдно грозен пилон насред планината няма никаква разлика. И докато не го осъзнаят онези, дето се правят на по-българи, тази гавра ще продължава", завършва общественикът.



Гробът на големия български писател Иван Вазов се намира в центъра на София, в градинката зад църквата Св. София. Той стои непокътнат от 1921 година, когато Вазов е погребан с големи почести от целия български народ. Монументът представлява голям витошки камък от морените, донесен специално, за да увековечи за огромната любов на  писателя към българската природа.

Иван Вазов е роден на 27.06.1850 г. в гр. Сопот. Учи в родния си град, в Калофер и в Пловдив. Живее за кратко в Румъния, където срещата с хъшовете насочва младия поет към патриотично-граждански теми, на които остава верен цял живот. Работи като учител и преводач, включва се в различни родолюбиви начинания - преди и след Освобождението, за кратко е министър.  Вазов е академик на Българската академия на науките и министър на народното просвещение от 7 септември 1897 г. до 30 януари 1899 г. от Народната партия.