В локомотивите на влаковете сме свикнали да виждаме мъже. Вече две десетилетия обаче една дама разбива тези клишета, предава NOVA.
Всеки път, когато тя се качва на „Виолета”, усеща нещо специално - гъдел, тръпка, професионална отговорност, която само един дългогодишен машинист може да разбере.
„Това е дизелов локомотив, 55-та серия, румънско производство. Казва се „Виолета" и е кръстен на мен. Вярно е, че съм обикновена жена с необикновена професия, която е призвание. Не просто работа, а призвание”, казва Виолета Каварджиева.
Тя е управлявала какви ли не локомотиви, но нейната адашка й е слабост. „Може да не е толкова добре изглеждаща, но… Слабост ми е още преди да я кръстят „Виолета”, допълва Каварджиева.
Така тя прекарва 20 години на релсите, сред машинното масло, между ръчките, крановете в кабината. Виолета, машинистът, е в екипа на частен железопътен превозвач с база на Интермодалния терминал в Пловдив. Дълги години преди това е прекарала в Държавните железници. И сега, и преди в по-голяма степен, присъствието й в кабината на локомотива е предизвиквало изненади, граничещи с комични ситуации.
„Много трудно повярваха, че съм помощник-машинист и след това машинист. Имала съм случаи, в които са се обаждали да кажат, че в локомотива има жена. Имахме органи по сигурността и те подаваха сигнал, че неоторизирано лице е в локомотива. Прави се проверка и се оказва, че аз си имам документи, трудов договор. Няма мъжка, няма женска професия. Или можеш, или не можеш да се справиш”, разказва Виолета.
Всеки път, когато тя се качва на „Виолета”, усеща нещо специално - гъдел, тръпка, професионална отговорност, която само един дългогодишен машинист може да разбере.
„Това е дизелов локомотив, 55-та серия, румънско производство. Казва се „Виолета" и е кръстен на мен. Вярно е, че съм обикновена жена с необикновена професия, която е призвание. Не просто работа, а призвание”, казва Виолета Каварджиева.
Тя е управлявала какви ли не локомотиви, но нейната адашка й е слабост. „Може да не е толкова добре изглеждаща, но… Слабост ми е още преди да я кръстят „Виолета”, допълва Каварджиева.
Така тя прекарва 20 години на релсите, сред машинното масло, между ръчките, крановете в кабината. Виолета, машинистът, е в екипа на частен железопътен превозвач с база на Интермодалния терминал в Пловдив. Дълги години преди това е прекарала в Държавните железници. И сега, и преди в по-голяма степен, присъствието й в кабината на локомотива е предизвиквало изненади, граничещи с комични ситуации.
„Много трудно повярваха, че съм помощник-машинист и след това машинист. Имала съм случаи, в които са се обаждали да кажат, че в локомотива има жена. Имахме органи по сигурността и те подаваха сигнал, че неоторизирано лице е в локомотива. Прави се проверка и се оказва, че аз си имам документи, трудов договор. Няма мъжка, няма женска професия. Или можеш, или не можеш да се справиш”, разказва Виолета.
