В изпълнение на законовите си правомощия по съгласуване на законопроекти, предложени от органите на изпълнителната власт, относно наличието на корупционен риск, на свое заседание на 09.02.2022 г., КПКОНПИ разгледа предложенията за изменения и допълнения в Закона за съдебната власт (ЗСВ).
Законопроектът е внесен от министъра на правосъдието Надежда Йорданова. Предложените промени предвиждат закриване на Специализирания наказателен съд, Апелативния специализиран наказателен съд и съответните специализирани прокуратури.
В решението си Комисията приема следното:
Специализираното наказателно правосъдие в Република България се създава през 2011 г. в отговор на отправените от Европейската комисия (ЕК) през 2009 и 2010 г. препоръки в доклади на Комисията до Европейския парламент и до Съвета относно напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка – „да се създадат специализирани структури за съдебно преследване и произнасяне на решения по дела за корупция по високите етажи и дела, отнасящи се до организираната престъпност, като тези структури трябва да разполагат със съответната функционална и политическа независимост“. С оглед предложението за закриване на специализираното наказателно правосъдие, се налага като задължително условие да се извърши обективен и точен анализ за ефективността и качеството за периода на цялостното му съществуване, който от началото на 2012 г. и до момента липсва.
Неправилен е изложеният аргумент в доклада на министъра на правосъдието, че „Въведената специализация влиза в колизия със стандартите, формулирани в Становище № 15/2012 на Консултативния съвет на европейските съдии“.
С Решение № 10 от 2011 г. по конституционно дело № 6/2011 г. и Решение № 6 от 27.03.2018 г. по конституционно дело № 10/2017 г. на Конституционният съд на Република България е обявено, че специализираните наказателни юрисдикции са съответни на Конституцията, както и че компетентността им не противоречи на основния закон. Това налага извода, че използваните аргументи в мотивите към законопроекта за закриване на специализирате наказателни съдилища и специализираните прокуратури са едностранни, субективни и неправилни.
От извършения сравнителен анализ от Комисията на приключилите със споразумения НОХД спрямо тези решени с присъда в Софийски градски съд (СГС) и Специализиран наказателен съд (СпНС) през 2019 и 2020 г., се установи, че и двете съдилища използват института на споразумението в дейността си по правораздаване в еднакви мащаби. Това от своя страна оборва аргумента на вносителя на законопроекта, за неефективността на специализираното правосъдие с твърдението, че: „При оценката на ефективността специално внимание следва да се обърне и на факта, че по-голяма част от НОХД приключват със споразумение“. Процентното съотношение на присъдите към споразуменията са както следва: в СГС за 2019 г. - 41,6/58,4%, за 2020 г. - 34,6/65,4%; в СпНС за 2019 г. - 35,8/64,2% и за 2020 г. - 36,9/63,1 %.
От направените констатации и препоръки в докладите на ЕК се налага извод, че специализираните институции са започнали да постигат съгласувани резултати, що се отнася до заведени в съда и влезли в сила присъди по дела за организирана престъпност и отнемането на незаконно придобито имущество, както и че реформите са започнали да дават резултати. Това от своя страна води до несъотносимост на предложената мярка за закриване на специализираното наказателно правосъдие със заявената цел/приоритет за борба с корупцията.
По горните причини, КПКОНПИ не съгласува, поради наличие на корупционен риск описаните предложения за изменение и допълнение на ЗСВ.
Законопроектът е внесен от министъра на правосъдието Надежда Йорданова. Предложените промени предвиждат закриване на Специализирания наказателен съд, Апелативния специализиран наказателен съд и съответните специализирани прокуратури.
В решението си Комисията приема следното:
Специализираното наказателно правосъдие в Република България се създава през 2011 г. в отговор на отправените от Европейската комисия (ЕК) през 2009 и 2010 г. препоръки в доклади на Комисията до Европейския парламент и до Съвета относно напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка – „да се създадат специализирани структури за съдебно преследване и произнасяне на решения по дела за корупция по високите етажи и дела, отнасящи се до организираната престъпност, като тези структури трябва да разполагат със съответната функционална и политическа независимост“. С оглед предложението за закриване на специализираното наказателно правосъдие, се налага като задължително условие да се извърши обективен и точен анализ за ефективността и качеството за периода на цялостното му съществуване, който от началото на 2012 г. и до момента липсва.
Неправилен е изложеният аргумент в доклада на министъра на правосъдието, че „Въведената специализация влиза в колизия със стандартите, формулирани в Становище № 15/2012 на Консултативния съвет на европейските съдии“.
С Решение № 10 от 2011 г. по конституционно дело № 6/2011 г. и Решение № 6 от 27.03.2018 г. по конституционно дело № 10/2017 г. на Конституционният съд на Република България е обявено, че специализираните наказателни юрисдикции са съответни на Конституцията, както и че компетентността им не противоречи на основния закон. Това налага извода, че използваните аргументи в мотивите към законопроекта за закриване на специализирате наказателни съдилища и специализираните прокуратури са едностранни, субективни и неправилни.
От извършения сравнителен анализ от Комисията на приключилите със споразумения НОХД спрямо тези решени с присъда в Софийски градски съд (СГС) и Специализиран наказателен съд (СпНС) през 2019 и 2020 г., се установи, че и двете съдилища използват института на споразумението в дейността си по правораздаване в еднакви мащаби. Това от своя страна оборва аргумента на вносителя на законопроекта, за неефективността на специализираното правосъдие с твърдението, че: „При оценката на ефективността специално внимание следва да се обърне и на факта, че по-голяма част от НОХД приключват със споразумение“. Процентното съотношение на присъдите към споразуменията са както следва: в СГС за 2019 г. - 41,6/58,4%, за 2020 г. - 34,6/65,4%; в СпНС за 2019 г. - 35,8/64,2% и за 2020 г. - 36,9/63,1 %.
От направените констатации и препоръки в докладите на ЕК се налага извод, че специализираните институции са започнали да постигат съгласувани резултати, що се отнася до заведени в съда и влезли в сила присъди по дела за организирана престъпност и отнемането на незаконно придобито имущество, както и че реформите са започнали да дават резултати. Това от своя страна води до несъотносимост на предложената мярка за закриване на специализираното наказателно правосъдие със заявената цел/приоритет за борба с корупцията.
По горните причини, КПКОНПИ не съгласува, поради наличие на корупционен риск описаните предложения за изменение и допълнение на ЗСВ.
