Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред към Народното събрание подкрепи на първо гласуване промени в Закона за мерките срещу изпирането на пари. Вносител е Министерският съвет.
В мотивите на законопроекта се посочва, че с част от промените се предлага да бъдат включени нови категории задължени субекти, които по занятие предоставят услуги за прехвърляне или обмяна на виртуални активи, услуги по съхраняване на виртуални активи и управление на такива, позволяващо осъществяването на контрол върху активите и услуги, свързани с публично предлагане на виртуални активи, лицата, които по занятие предоставят достъп до депозитни касети в обществени трезори, когато същите не попадат в обхвата на чл. 4, т. 1 от закона, както и представителите по чл. 22 от Закона за пощенските услуги на лицензирани пощенски оператори, предоставящи пощенски парични преводи.
Предвидено е вписването в публичен регистър към НАП да бъде условие за извършване на дейности по занятие за предоставяне на услуги за обмяна между виртуални валути и признати валути без златно покритие, предоставяне на услуги за прехвърляне или обмяна на виртуални активи, услуги по съхраняване на виртуални активи и управление на такива, позволяващо осъществяването на контрол върху активите и услуги, свързани с публично предлагане на виртуални активи, както и за извършване на дейност на доставчиците на портфейли, които предлагат попечителски услуги.
Промените се налагат, след като на 18 май 2022 г. в рамките на 63-ото Пленарно заседание на Комитета на експертите за оценка на мерките срещу изпирането на пари (Комитета MONEYVAL) към Съвета на Европа в Страсбург, Франция, е приет Доклад за България от Пети оценителен кръг. Извършената оценка, обхващаща периода от 1 януари 2014 г. до 17 септември 2021 г., се основава на Международните стандарти за борба с изпирането на пари, финансирането на тероризма и на пролиферацията (40-те Препоръки на FATF/Препоръките на FATF ) от 2012 г. и Методологията за оценка на техническото съответствие с Препоръките на FATF и ефективността на системата за превенция и противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризма (Методологията на FATF) от 2013 г., както и на Процедурните правила за провеждане на Пети оценителен кръг на Комитета MONEYVAL по отношение на превенцията и противодействието на изпирането на пари и финансирането на тероризма.
В резултат на приетия доклад за България се прилага най-тежката процедура за мониторинг на Комитета MONEYVAL – „Процедура на засилен мониторинг”. Същевременно е започнала и Процедурата на FATF за наблюдение, осъществявано от група в рамките на FATF. Предвид необходимостта от предприемане на действия за адресиране на установените слабости по линия на техническо съответствие и по линия на ефективността Министерският съвет одобри План за изпълнение на препоръчаните действия. Сред мерките, предвидени в плана, са и такива, свързани с изготвянето на предложения за изменение и допълнение на превантивното законодателство срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма.
В мотивите на законопроекта се посочва, че с част от промените се предлага да бъдат включени нови категории задължени субекти, които по занятие предоставят услуги за прехвърляне или обмяна на виртуални активи, услуги по съхраняване на виртуални активи и управление на такива, позволяващо осъществяването на контрол върху активите и услуги, свързани с публично предлагане на виртуални активи, лицата, които по занятие предоставят достъп до депозитни касети в обществени трезори, когато същите не попадат в обхвата на чл. 4, т. 1 от закона, както и представителите по чл. 22 от Закона за пощенските услуги на лицензирани пощенски оператори, предоставящи пощенски парични преводи.
Предвидено е вписването в публичен регистър към НАП да бъде условие за извършване на дейности по занятие за предоставяне на услуги за обмяна между виртуални валути и признати валути без златно покритие, предоставяне на услуги за прехвърляне или обмяна на виртуални активи, услуги по съхраняване на виртуални активи и управление на такива, позволяващо осъществяването на контрол върху активите и услуги, свързани с публично предлагане на виртуални активи, както и за извършване на дейност на доставчиците на портфейли, които предлагат попечителски услуги.
Промените се налагат, след като на 18 май 2022 г. в рамките на 63-ото Пленарно заседание на Комитета на експертите за оценка на мерките срещу изпирането на пари (Комитета MONEYVAL) към Съвета на Европа в Страсбург, Франция, е приет Доклад за България от Пети оценителен кръг. Извършената оценка, обхващаща периода от 1 януари 2014 г. до 17 септември 2021 г., се основава на Международните стандарти за борба с изпирането на пари, финансирането на тероризма и на пролиферацията (40-те Препоръки на FATF/Препоръките на FATF ) от 2012 г. и Методологията за оценка на техническото съответствие с Препоръките на FATF и ефективността на системата за превенция и противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризма (Методологията на FATF) от 2013 г., както и на Процедурните правила за провеждане на Пети оценителен кръг на Комитета MONEYVAL по отношение на превенцията и противодействието на изпирането на пари и финансирането на тероризма.
В резултат на приетия доклад за България се прилага най-тежката процедура за мониторинг на Комитета MONEYVAL – „Процедура на засилен мониторинг”. Същевременно е започнала и Процедурата на FATF за наблюдение, осъществявано от група в рамките на FATF. Предвид необходимостта от предприемане на действия за адресиране на установените слабости по линия на техническо съответствие и по линия на ефективността Министерският съвет одобри План за изпълнение на препоръчаните действия. Сред мерките, предвидени в плана, са и такива, свързани с изготвянето на предложения за изменение и допълнение на превантивното законодателство срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма.
