Средна оценка „много добър“ е резултатът, който са постигнали четвъртокласниците на националното външно оценяване. На него се явиха над 52 500 деца. По български език и литература учениците са изкарали средно 70,5 точки от 100, резултат съизмерим с този от миналата година. Повишение със 7 т. в сравнение с 2022 г. има в средния резултат по математика, който е 64,4 т. от 100. Това съобщиха от пресцентъра на Министерството на образованието и науката (МОН).
По скалата за превръщане на точките в оценки, при което среден (3) се поставя на 30% от максималния брой точки, резултатът и по двата предмета е „много добър“.
Вижте отговорите на малките матури по математика
Анализът показва, че учениците имат по-добри познания по български език и литература, отколкото по математика.
Преобладават учениците, получили много добра и отлична оценка, като по математика това са 57,14 %, а по български език и литература – близо 72 %.
С близо 300 повече от 2022 г. са изпитните работи, оценени с максимален брой точки – 1707. 9906 ученици са с отлични оценки и по двата предмета, което е с 33% повече в сравнение с миналата година.
Вижте отговорите на малките матури по БЕЛ
64 ученици са с максимален брой точки – 100, едновременно и на двата изпита, а с 0 точки – 31 ученици. С по две слаби оценки са около 5 % от четвъртокласниците.
Задачите с избираем отговор по български език и литература проверяват предимно езикови знания с приложен характер. Резултатите показват, че учениците успешно разпознават представки и синоними, като цяло разбират смисъла на прочетеното и значението на думите в контекст. На диктовката успеваемостта е 75%, а на творческата задача – 63 %.
Творческата задача показва, че учениците могат да създават собствен текст с помощта на картини и повечето от тях правилно обвързват действията на героите с изобразеното.
Учениците са неуверени да предадат емоционалното състояние на героите и се затрудняват да поставят заглавие.
Задачите с кратък свободен отговор дават информация дали ученикът се ориентира в съдържанието на текста. 62% отговарят на въпрос, който изисква разбиране на причинно- следствени връзки, но 41 % не могат да посочат доказателство за отговор с примери от текста.
Въпросите с избираем отговор на изпита по математика показват много висока успеваемост при извършване на изучените аритметични действия, както и уверено разпознаване на геометрични фигури. Най-големи затруднения четвъртокласниците са срещнали в 3. въпрос, при който трябва да намерят липсваща цифра в израз, свързан със събиране на четирицифрени числа
При задачите със свободен отговор учениците най-успешно са се справили с рационалното пресмятане на числов израз, а най-ниски са постиженията им на задачите за намиране на лице и обиколка на правоъгълник и за работа с мерни единици.
В групата с най-високи резултати са София-град, Смолян, Пловдив, Варна, Благоевград и Перник. Добре се представят и четвъртокласниците от Плевен. Сред регионите с най-ниски резултати за поредна година са Кърджали и Сливен.
В срок до 15 юни включително учениците могат да видят оценената си изпитна работа в оценителски център, определен от началниците на регионални управления.
По скалата за превръщане на точките в оценки, при което среден (3) се поставя на 30% от максималния брой точки, резултатът и по двата предмета е „много добър“.
Вижте отговорите на малките матури по математика
Анализът показва, че учениците имат по-добри познания по български език и литература, отколкото по математика.
Преобладават учениците, получили много добра и отлична оценка, като по математика това са 57,14 %, а по български език и литература – близо 72 %.
С близо 300 повече от 2022 г. са изпитните работи, оценени с максимален брой точки – 1707. 9906 ученици са с отлични оценки и по двата предмета, което е с 33% повече в сравнение с миналата година.
Вижте отговорите на малките матури по БЕЛ
64 ученици са с максимален брой точки – 100, едновременно и на двата изпита, а с 0 точки – 31 ученици. С по две слаби оценки са около 5 % от четвъртокласниците.
Задачите с избираем отговор по български език и литература проверяват предимно езикови знания с приложен характер. Резултатите показват, че учениците успешно разпознават представки и синоними, като цяло разбират смисъла на прочетеното и значението на думите в контекст. На диктовката успеваемостта е 75%, а на творческата задача – 63 %.
Творческата задача показва, че учениците могат да създават собствен текст с помощта на картини и повечето от тях правилно обвързват действията на героите с изобразеното.
Учениците са неуверени да предадат емоционалното състояние на героите и се затрудняват да поставят заглавие.
Задачите с кратък свободен отговор дават информация дали ученикът се ориентира в съдържанието на текста. 62% отговарят на въпрос, който изисква разбиране на причинно- следствени връзки, но 41 % не могат да посочат доказателство за отговор с примери от текста.
Въпросите с избираем отговор на изпита по математика показват много висока успеваемост при извършване на изучените аритметични действия, както и уверено разпознаване на геометрични фигури. Най-големи затруднения четвъртокласниците са срещнали в 3. въпрос, при който трябва да намерят липсваща цифра в израз, свързан със събиране на четирицифрени числа
При задачите със свободен отговор учениците най-успешно са се справили с рационалното пресмятане на числов израз, а най-ниски са постиженията им на задачите за намиране на лице и обиколка на правоъгълник и за работа с мерни единици.
В групата с най-високи резултати са София-град, Смолян, Пловдив, Варна, Благоевград и Перник. Добре се представят и четвъртокласниците от Плевен. Сред регионите с най-ниски резултати за поредна година са Кърджали и Сливен.
В срок до 15 юни включително учениците могат да видят оценената си изпитна работа в оценителски център, определен от началниците на регионални управления.
