Хората със слухови проблеми се сблъскват с липсата на уеднаквен жестомимичен език
Хората със слухови проблеми се сблъскват с липсата на уеднаквен жестомимичен език / снимка: sxc.hu
Хората със слухови проблеми се сблъскват с липсата на уеднаквен жестомимичен език
75089
Хората със слухови проблеми се сблъскват с липсата на уеднаквен жестомимичен език
  • Хората със слухови проблеми се сблъскват с липсата на уеднаквен жестомимичен език

Липса на уеднаквен жестомимичен език и на стандарт за заплащането на жестомимичния преводач са сред основните предизвикателства, с които се сблъскват хората със слухови проблеми у нас. Към популяризирането им е насочена първата по рода си кампания „Заслушай се", организирана от доброволци и подкрепена от Съюза на глухите и неправителствени организации. Основните цели на кампанията са да бъдат показани успешните примери за интеграция на хората с увреден слух и да се насочи вниманието към шумовото замърсяване, което може да доведе до загуба на слуха. Екипът на кампанията търси подкрепа за изграждане на модерен национален център за жестов език и услуги.

Около 120 000 българи имат слухова загуба, а много други не желаят да се прегледат, поради притеснение, че ще им се наложи да носят слухов апарат, разказват доброволците от кампанията „Заслушай се". Един от тях е Митко, който учи актьорско майсторство в Нов български университет, след като в НАТФИЗ не е получил този шанс. Ето какво сподели той чрез жестомимичния преводач Силвана Павлова.

„Реших първо да се срещна с директора, за да мога да го помоля да направи всичко възможно като среда, за да ме приемат, пък аз щях да се явя на изпита. Но в случая директорът каза: „Много съжалявам, няма как да стане това нещо, защото тук много разчитаме на говора, няма преводач. Единственият вариант е да ви приемем пантомима, но в същото време пак ще бъде доста трудно".

За да бъдат приемани хората с увреден слух, техният език трябва да бъде разпознаваем за останалите, или поне основните жестове, обясни Ашод Дерандонян, инициатор на кампанията.

„Не е задължително жестовият език да се изучава във всички училища. Това няма как да стане. Но най-важното е основни жестове да достигнат до голяма част от институции, изобщо обслужващия сектор, така че да се минимизира този дисбаланс, който се получава в самата комуникация между чуващите и нечуващите", допълни Дерандонян.

Част от кампанията е първият български филм със субтитри за глухонемите - филмът „Виктория" на режисьора Майя Виткова. Той ще бъде прожектиран в един от столичните молове, в неделя, когато е Международният ден на глухите.