В около 2300 обекта на промишлеността, медицината, селското стопанство и институтите за научни изследвания в България, се използват радиоактивни отпадъци, заяви от парламентарната трибуна служебният министър на енергетиката Владимир Малинов.
Пред депутатите министърът каза, че развитието на ядрената енергетика изисква отговорно управление на генерираните отработени ядрени горива и съответно радиоактивни отпадъци.
Министърът на енергетиката добави, че съгласно европейската директива радиоактивните отпадъци се погребват в държава членка, в която са генерирани, освен ако по време на изпращането между съответните държави-членки и друга държава-членка или трета държава не е влязло в сила споразумение за използване на съоръженията за погребване в едно от тези на други държави-членки на територията.
Малинов подчерта, че стратегията за отработена ядрено гориво е основен документ, представляващ националната политика, принципите, целите и задачите, свързани с безопасното и отговорно поведение на всички етапи от управлението на отработеното ядрено гориво и всички видове радиоактивни отпадъци от генерирането до тяхното погребване. Това е възложено на Държавно предприятие „Радиоактиви отпадъци“ (ДПРАО), създадено през 2004 г., като дейностите обхващат преработването, съхраняването на получените от експлоатацията на АЕЦ „Козлодуй“ радиоактивни отпадъци, както и радиоактивни източници, които се използват за стопански цели в различни области като медицина, индустрия, селско стопанство и научни изследвания.
„АЕЦ „Козлодуй“ и притежателите на лицензи за използване на радиоактивни източници обработват и съхраняват междинно в обектите си всички генерирани радиоактивни отпадъци до предаването им на ДПРАО“, обясни Малинов и уточни, че в ДПРО се извършва преработване и междинно съхранение на кондиционираните радиоактивни отпадъци, които ще бъдат погребани в национално хранилище – площадка „Радиана“, на територията на АЕЦ „Козлодуй“ след пускането му в експлоатация.
Енергийният министър съобщи, че в България в около 2300 обекта на промишлеността, медицината, селското стопанство и институтите за научни изследвания се използват радиоактивни отпадъци.
„Излезлите от употреба източници представляват отпадък и се предават в специализирано поделение – постоянно хранилище за радиоактивни отпадъци в Нови хан на ДПРАО, където се обработват и съответно съхраняват“, каза още той.
Към момента в България са извършвани единствено предварителни проучвания на възможностите за изграждане на хранилище за ядрени отпадъци с оглед изясняване на осъществимостта на такъв проект и необходимите условия, заяви служебният министър на енергетиката във връзка с изграждането на хранилища за постоянно съхранение на отработеното ядрено гориво от АЕЦ "Козлодуй" и на опасни радиоактивни отпадъци на територията на България.
По думите му изводът от тези проучвания е, че България по принцип има подходящи геоложки условия в Северна България - в мергелните масиви на Мизийската плоча, за изграждане на хранилище за геоложко погребване.
Към настоящия момент няма решение - нито на Министерство на енергетика, нито на Министерски съвет, за изграждане на дълбоко геоложко хранилище за съхранение на ядрени отпадъци, изтъкна Владимир Малинов.
Към момента не са извършвани никакви полеви проучвания на конкретни площадки на територията на България, добави служебният енергиен министър.
Владимир Малинов припомни, че в ядрената програма на България е възприета политика за прилагане на ядрено-горивен цикъл, при който отработеното ядрено гориво се изпраща за дълговременно съхранение и преработване. Той обясни, че в предишни периоди България разчиташе дълго време за съхранение и преработване на ядрено гориво в Русия. Финансовите условия и липсата на необходимост от решаване на въпросите за приемане на високоактивните отпадъци правеше този подход предпочитан в предишни национални стратегии, коментира министърът. Поради променената геополитическа среда тази практика в момента е невъзможна, обърна внимание Малинов. Той добави, че това е наложило търсенето на алтернативи и проучването на технологични възможности за преработване на отработено ядрено гориво от реакторите. Независимо от това България има задължение за приемане на радиоактивни отпадъци след преработката им в Русия. Към настоящия момент обаче не са известни параметри на отпадъка, които подлежат на връщане, нито условия за това.
Служебният енергиен министър допълни, че конкретните обеми и характеристики на вече отработеното ядрено гориво след преработка трябва да бъдат определени на база бъдеща методика за определяне на количествата и характеристиките на връщането, съгласувана между двете страни и отговаряща на международната практика. Методиката трябва да бъде съгласувана в рамките на 10 години преди физическото връщане на този отпадък. За тяхното междинно съхранение в средносрочен план трябва бъде изградено съответното хранилище на площадката на АЕЦ "Козлодуй" и да бъде търсено устойчиво решение, което да бъде дълготрайно за тяхното погребване. Основно изискване към България, според директива на Евроатом, е да изготви план за изграждане на такова хранилище с ясни срокове и етапи за изпълнение.
През 2022 г. работна група в Министерството на енергетиката е разработила проект на актуализирана Стратегия за управление на отработеното ядрено гориво и радиоактивни отпадъци. Проектът на актуализирана стратегия е бил обект на обществен достъп и публични консултации не само в България, но и в съседните държави - Румъния, Сърбия, Гърция и Република Северна Македония, както и в Австрия. Проведени са и трансгранични консултации. Резултатите и становищата от всички консултации са отразени в актуализираната версия на проекта на стратегия през януари тази година, обясни Малинов.
В примерния план-график в проекта на актуализирана стратегия е заложено изграждане на хранилище за геоложко погребване в срок до 2050 г., посочи служебният министър. Той отбеляза, че без наличие на план с подробни стъпки за въвеждане в експлоатация до 2050 г. на съоръжения за погребване на високорадиоактивни отпадъци, всяко предложение за изграждане на нова ядрена мощност не може да бъде признато за устойчиво в инвестиционен проект съгласно няколко европейски документа.
Информирането на обществеността и местните власти, изготвянето на инвестиционни предложения, както и провеждането на оценка върху въздействието на околната среда, са част от дейностите, които са заложени за изпълнение до 2033 г. съгласно проекта на актуализирана стратегия. Тяхното изпълнение би започнало, ако Министерски съвет приеме решение за изграждане на дълбоко геоложко хранилище за съхраняване на ядрени отпадъци, разясни служебният министър на енергетиката Владимир Малинов.
Парламентът изслушва служебния министър на енергетиката Владимир Малинов за изграждането на хранилища за постоянно съхранение на отработеното ядрено гориво от АЕЦ „Козлодуй“ и на опасни радиоактивни отпадъци на територията на България. Изслушването е по предложение на депутати от „Възраждане“, които поискаха да разберат къде ще се строи и защо точно на тези места.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня
Пред депутатите министърът каза, че развитието на ядрената енергетика изисква отговорно управление на генерираните отработени ядрени горива и съответно радиоактивни отпадъци.
Министърът на енергетиката добави, че съгласно европейската директива радиоактивните отпадъци се погребват в държава членка, в която са генерирани, освен ако по време на изпращането между съответните държави-членки и друга държава-членка или трета държава не е влязло в сила споразумение за използване на съоръженията за погребване в едно от тези на други държави-членки на територията.
Малинов подчерта, че стратегията за отработена ядрено гориво е основен документ, представляващ националната политика, принципите, целите и задачите, свързани с безопасното и отговорно поведение на всички етапи от управлението на отработеното ядрено гориво и всички видове радиоактивни отпадъци от генерирането до тяхното погребване. Това е възложено на Държавно предприятие „Радиоактиви отпадъци“ (ДПРАО), създадено през 2004 г., като дейностите обхващат преработването, съхраняването на получените от експлоатацията на АЕЦ „Козлодуй“ радиоактивни отпадъци, както и радиоактивни източници, които се използват за стопански цели в различни области като медицина, индустрия, селско стопанство и научни изследвания.
„АЕЦ „Козлодуй“ и притежателите на лицензи за използване на радиоактивни източници обработват и съхраняват междинно в обектите си всички генерирани радиоактивни отпадъци до предаването им на ДПРАО“, обясни Малинов и уточни, че в ДПРО се извършва преработване и междинно съхранение на кондиционираните радиоактивни отпадъци, които ще бъдат погребани в национално хранилище – площадка „Радиана“, на територията на АЕЦ „Козлодуй“ след пускането му в експлоатация.
Енергийният министър съобщи, че в България в около 2300 обекта на промишлеността, медицината, селското стопанство и институтите за научни изследвания се използват радиоактивни отпадъци.
„Излезлите от употреба източници представляват отпадък и се предават в специализирано поделение – постоянно хранилище за радиоактивни отпадъци в Нови хан на ДПРАО, където се обработват и съответно съхраняват“, каза още той.
Към момента в България са извършвани единствено предварителни проучвания на възможностите за изграждане на хранилище за ядрени отпадъци с оглед изясняване на осъществимостта на такъв проект и необходимите условия, заяви служебният министър на енергетиката във връзка с изграждането на хранилища за постоянно съхранение на отработеното ядрено гориво от АЕЦ "Козлодуй" и на опасни радиоактивни отпадъци на територията на България.
По думите му изводът от тези проучвания е, че България по принцип има подходящи геоложки условия в Северна България - в мергелните масиви на Мизийската плоча, за изграждане на хранилище за геоложко погребване.
Към настоящия момент няма решение - нито на Министерство на енергетика, нито на Министерски съвет, за изграждане на дълбоко геоложко хранилище за съхранение на ядрени отпадъци, изтъкна Владимир Малинов.
Към момента не са извършвани никакви полеви проучвания на конкретни площадки на територията на България, добави служебният енергиен министър.
Владимир Малинов припомни, че в ядрената програма на България е възприета политика за прилагане на ядрено-горивен цикъл, при който отработеното ядрено гориво се изпраща за дълговременно съхранение и преработване. Той обясни, че в предишни периоди България разчиташе дълго време за съхранение и преработване на ядрено гориво в Русия. Финансовите условия и липсата на необходимост от решаване на въпросите за приемане на високоактивните отпадъци правеше този подход предпочитан в предишни национални стратегии, коментира министърът. Поради променената геополитическа среда тази практика в момента е невъзможна, обърна внимание Малинов. Той добави, че това е наложило търсенето на алтернативи и проучването на технологични възможности за преработване на отработено ядрено гориво от реакторите. Независимо от това България има задължение за приемане на радиоактивни отпадъци след преработката им в Русия. Към настоящия момент обаче не са известни параметри на отпадъка, които подлежат на връщане, нито условия за това.
Служебният енергиен министър допълни, че конкретните обеми и характеристики на вече отработеното ядрено гориво след преработка трябва да бъдат определени на база бъдеща методика за определяне на количествата и характеристиките на връщането, съгласувана между двете страни и отговаряща на международната практика. Методиката трябва да бъде съгласувана в рамките на 10 години преди физическото връщане на този отпадък. За тяхното междинно съхранение в средносрочен план трябва бъде изградено съответното хранилище на площадката на АЕЦ "Козлодуй" и да бъде търсено устойчиво решение, което да бъде дълготрайно за тяхното погребване. Основно изискване към България, според директива на Евроатом, е да изготви план за изграждане на такова хранилище с ясни срокове и етапи за изпълнение.
През 2022 г. работна група в Министерството на енергетиката е разработила проект на актуализирана Стратегия за управление на отработеното ядрено гориво и радиоактивни отпадъци. Проектът на актуализирана стратегия е бил обект на обществен достъп и публични консултации не само в България, но и в съседните държави - Румъния, Сърбия, Гърция и Република Северна Македония, както и в Австрия. Проведени са и трансгранични консултации. Резултатите и становищата от всички консултации са отразени в актуализираната версия на проекта на стратегия през януари тази година, обясни Малинов.
В примерния план-график в проекта на актуализирана стратегия е заложено изграждане на хранилище за геоложко погребване в срок до 2050 г., посочи служебният министър. Той отбеляза, че без наличие на план с подробни стъпки за въвеждане в експлоатация до 2050 г. на съоръжения за погребване на високорадиоактивни отпадъци, всяко предложение за изграждане на нова ядрена мощност не може да бъде признато за устойчиво в инвестиционен проект съгласно няколко европейски документа.
Информирането на обществеността и местните власти, изготвянето на инвестиционни предложения, както и провеждането на оценка върху въздействието на околната среда, са част от дейностите, които са заложени за изпълнение до 2033 г. съгласно проекта на актуализирана стратегия. Тяхното изпълнение би започнало, ако Министерски съвет приеме решение за изграждане на дълбоко геоложко хранилище за съхраняване на ядрени отпадъци, разясни служебният министър на енергетиката Владимир Малинов.
Парламентът изслушва служебния министър на енергетиката Владимир Малинов за изграждането на хранилища за постоянно съхранение на отработеното ядрено гориво от АЕЦ „Козлодуй“ и на опасни радиоактивни отпадъци на територията на България. Изслушването е по предложение на депутати от „Възраждане“, които поискаха да разберат къде ще се строи и защо точно на тези места.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня
