ЕС
ЕС / БТА
Брутният вътрешен продукт на България (БВП) през настоящата година ще нарасне с 1,9 на сто, а през 2025 г. - с 2,9 на сто, сочат пролетните икономически прогнози на Европейската комисия, предоставени на БТА.

Основният двигател на растежа ще бъде вътрешното търсене, макар и частното потребление да се движи в умерени граници.

Износът се очаква да нарасне значително след първото тримесечие на годината в унисон с увеличението на външното търсене, вносът също ще се увеличи, стимулиран от вътрешното търсене.

НСИ отчита лек спад на месечната инфлация

Бюджетният дефицит на страната се очаква да възлезе на 2,8 на сто през 2024 г. и на 2,9 на сто през 2025 г. под натиска на увеличението на пенсии и заплати. Общият държавен дълг през 2025 г. ще се увеличи до 24,6 на сто от БВП, прогнозира Еврокомисията.

През 2023 г. реалният ръст на БВП спадна до 1,8 на сто под натиска на свилия се износ и намаленото натрупване на материални запаси. Частното потребление нарасна значително през първата половина на годината, след което се забави, съпътствано от тенденцията за спад на индикаторите в секторите на търговията и услугите. В същото време обаче спестяванията на домакинствата са се увеличили повече от потребителското кредитиране, което показва склонност към спестовност. Инвестициите през периода да се увеличили, най-вече заради покупките на ново оборудване, докато вносът е спаднал.

През 2024 г. обаче тенденцията се обръща и БВП поема нагоре, прогнозира Еврокомисията. Краткосрочните индикатори все пак показват, че през първото тримесечие на годината износът продължава да се свива, а ръстът на частното потребление намалява.

През следващите тримесечия се очаква износът да се възстанови, стимулиран от външното търсене. Потреблението се очаква да расте до края на 2024 г. и през 2025 г., подкрепено от добрата ситуация на пазара на труда, където частното спестяване продължава да се увеличава.

Инвестициите се очаква да продължат да растат, подкрепени от увеличение на производствения капацитет. Вносът също ще се увеличава на фона на нормализиране на натрупването на запаси, както и на вносния компонент на инвестициите и потреблението.

С 3,5% нараства средната работна заплата, в столицата е над 3000 лв.

Трудовият пазар в България остава напрегнат, като загубите на заетост в производствения сектор са по-големи от ръста на заетостта в частния сектор и обществените услуги.
След увеличението на заплатите през първото тримесечие на 2023 г. в ключови сектори като промишленото производство и строителството, както и търговията, транспорта и хотелиерството, този ръст се забавя, тъй като компаниите се опитват да запазят конкурентоспособността си.
Светослав Стефанов/БТА