Националния съвет за тристранно сътрудничество е обсъдил ново правителствено постановление, в което вече е записано, че държавата освен 60% от нетното възнаграждение по трудовите договори на персонала, вече е съгласна да поеме и делът от осигуровките. Става въпрос за схемата "60/40", по която в продължение на три месеца държавата ще плаща заплатите на затворени бизнеси, които обаче все още не са уволнили персонала си, съобщи economic.bg.
В предишното постановление беше записано, че осигурителната тежест остава отново изцяло за работодателя и работника, което пък заедно с останалите рестрикции пред кандидатстването за тази помощ, я правеше практически ненужна.
Борисов: Светът се готви за 3 месеца епидемия, за после няма пари (ВИДЕО)
От Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) бяха изчислили, че широко прокламираната подкрепа от 60% всъщност е едва 23%, именно заради непоемането на осигуровките. А към това се добавя, че прекратилите дейност предприятия няма да могат да се възползват от нея, тъй като им се поставят неизпълними за повечето от тях условия. Забранено им е да работят, поради което нямат приходи, а се очаква да платят оставащите реално 77%, за да получат от държавата работниците им 23% от нетния им доход.
Представителите на работодателските и синдикалните организации принципно са подкрепили новия вариант на постановлението, като са изразили определени резерви по отношение приложимостта му, се казва в съобщение на Българската стопанска камара.
Караниколов: Ще има и безвъзмездна помощ за бизнеса (ВИДЕО)
Също така в новия вариант се предвижда компенсацията от страна на държавата в размер на 60% върху брутното трудово възнаграждение на работниците и служителите да може да се ползва от работодатели от всички сектори на икономиката, чиито приходи от продажби са намалели с най-малко 25%, които напълно или частично преустановена работа вследствие на извънредното положение.
Това също е новост. Най-първият вариант на постановлението предвиждаше да има подкрепа само за пряко засегнатите от държавните ограничения сектори – заведения, ресторанти, молове и т.н. – тези, които бяха затворени със заповедта на министъра на здравеопазването Кирил Ананиев. После, след остра критика от страна на бизнеса, правителството започна да добавя отделни браншове, без обаче да се дава яснота на какъв принцип се добавят те и дали не е просто който е по-шумен в публичното пространство.
В хода на днешната дискусия, министърът на труда и социалната политика Деница Сачева се е съгласила с предложението на социалните партньори прагът за право за обезщетение да бъде свален от 25 на 20% спад в приходите от продажби.
Социалните партньори ревизираха мярката „60:40“ в подкрепа на бизнеса
Спорен е бил въпросът към кой период да се отчита този праг. Според заложеното в проекта на ПМС спадът трябва да е към осреднените приходи от продажби за месеците януари и февруари 2020 г. Част от социалните партньори са предложили за референтен период да се взимат съответните месеци на предходната година (например, март 2019 г. спрямо март 2020 г.), а другото предложение е било спадът да се изчислява на база 1/12 от приходите от продажби през 2019 г.
Сред спорните въпроси е бил и каква документация ще е необходима за доказване на спада в продажбите. В крайна сметка, е бил възприет подходът съпоставката да се прави спрямо същия период на предходната година.
Социалните партньори са били единодушни по няколко ключови предложения и тези: че е необходима промяна в Закона за извънредното положение, където е заложена мярката 60/40 – съотношение, което прави ПМС неприложимо за огромната част от българските фирми, особено за микро-, малките и средните предприятия;
НАП с наръчник за гарантираните вземания на работниците при фалит на работодателя
Да се създаде публичен регистър на компаниите, които ще бъдат подкрепени по силата на постановлението; да се облекчи максимално обемът документация, необходим за кандидатстване за компенсации; да се прецизират част от текстовете в постановлението, така че да няма възможности за странични тълкувания;
Постановлението е само една от антикризисните мерки, затова е необходимо спешно разработване и приемане на цялостен антикризисен план, комплекс от мерки в подкрепа на икономиката, в средносрочен и дългосрочен план.
До обяд на утрешния ден (29 март, неделя) членовете на НСТС ще изпратят писмените си бележки и предложения, с цел прецизиране на текстовете в Постановлението, а в понеделник (30 март) на извънредно заседание на Министерския съвет, то ще бъде окончателно прието, за да може максимално бързо фирмите да имат възможност да се възползват от възможностите за компенсиране на техните загуби, породени от кризата.
В предишното постановление беше записано, че осигурителната тежест остава отново изцяло за работодателя и работника, което пък заедно с останалите рестрикции пред кандидатстването за тази помощ, я правеше практически ненужна.
Борисов: Светът се готви за 3 месеца епидемия, за после няма пари (ВИДЕО)
От Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) бяха изчислили, че широко прокламираната подкрепа от 60% всъщност е едва 23%, именно заради непоемането на осигуровките. А към това се добавя, че прекратилите дейност предприятия няма да могат да се възползват от нея, тъй като им се поставят неизпълними за повечето от тях условия. Забранено им е да работят, поради което нямат приходи, а се очаква да платят оставащите реално 77%, за да получат от държавата работниците им 23% от нетния им доход.
Представителите на работодателските и синдикалните организации принципно са подкрепили новия вариант на постановлението, като са изразили определени резерви по отношение приложимостта му, се казва в съобщение на Българската стопанска камара.
Караниколов: Ще има и безвъзмездна помощ за бизнеса (ВИДЕО)
Също така в новия вариант се предвижда компенсацията от страна на държавата в размер на 60% върху брутното трудово възнаграждение на работниците и служителите да може да се ползва от работодатели от всички сектори на икономиката, чиито приходи от продажби са намалели с най-малко 25%, които напълно или частично преустановена работа вследствие на извънредното положение.
Това също е новост. Най-първият вариант на постановлението предвиждаше да има подкрепа само за пряко засегнатите от държавните ограничения сектори – заведения, ресторанти, молове и т.н. – тези, които бяха затворени със заповедта на министъра на здравеопазването Кирил Ананиев. После, след остра критика от страна на бизнеса, правителството започна да добавя отделни браншове, без обаче да се дава яснота на какъв принцип се добавят те и дали не е просто който е по-шумен в публичното пространство.
В хода на днешната дискусия, министърът на труда и социалната политика Деница Сачева се е съгласила с предложението на социалните партньори прагът за право за обезщетение да бъде свален от 25 на 20% спад в приходите от продажби.
Социалните партньори ревизираха мярката „60:40“ в подкрепа на бизнеса
Спорен е бил въпросът към кой период да се отчита този праг. Според заложеното в проекта на ПМС спадът трябва да е към осреднените приходи от продажби за месеците януари и февруари 2020 г. Част от социалните партньори са предложили за референтен период да се взимат съответните месеци на предходната година (например, март 2019 г. спрямо март 2020 г.), а другото предложение е било спадът да се изчислява на база 1/12 от приходите от продажби през 2019 г.
Сред спорните въпроси е бил и каква документация ще е необходима за доказване на спада в продажбите. В крайна сметка, е бил възприет подходът съпоставката да се прави спрямо същия период на предходната година.
Социалните партньори са били единодушни по няколко ключови предложения и тези: че е необходима промяна в Закона за извънредното положение, където е заложена мярката 60/40 – съотношение, което прави ПМС неприложимо за огромната част от българските фирми, особено за микро-, малките и средните предприятия;
НАП с наръчник за гарантираните вземания на работниците при фалит на работодателя
Да се създаде публичен регистър на компаниите, които ще бъдат подкрепени по силата на постановлението; да се облекчи максимално обемът документация, необходим за кандидатстване за компенсации; да се прецизират част от текстовете в постановлението, така че да няма възможности за странични тълкувания;
Постановлението е само една от антикризисните мерки, затова е необходимо спешно разработване и приемане на цялостен антикризисен план, комплекс от мерки в подкрепа на икономиката, в средносрочен и дългосрочен план.
До обяд на утрешния ден (29 март, неделя) членовете на НСТС ще изпратят писмените си бележки и предложения, с цел прецизиране на текстовете в Постановлението, а в понеделник (30 март) на извънредно заседание на Министерския съвет, то ще бъде окончателно прието, за да може максимално бързо фирмите да имат възможност да се възползват от възможностите за компенсиране на техните загуби, породени от кризата.
