Държавата не покрива нуждите на пациентите, болни от шизофрения, тъй като след приключване на болничното им лечение не им се предоставят други възможности.
Това заяви пред Дарик проф. Вихра Миланова, директор на Клиниката по психиатрия към Александровската болница. Според експерта тези пациенти имат нужда от довършителни процеси на възстановяване, но у нас условия да се развиват тези дейности няма.
„Това е повече социална дейност, би трябвало да отидат в извънболнични центрове, дневни центрове, защитени жилища. Това са такива социални служби, които трябва да бъдат като една мрежа. Тези хора да имат възможност да продължат не толкова медицинската част, колкото социалната, подкрепата. В България обаче няма такива служби или са много малко на брой и в никакъв случай не покриват нуждите им", обясни Миланова.
По думите й шизофренията е едно сериозно психично заболяване, което е сравнително по-рядко, но пък за сметка на това засяга хора в млада възраст.
„Много често хората с шизофрения се изолират, много често младите хора, които са обучаващи се, намаляват успеха си, занемаряват външния си вид, интересите си, настъпва едно отдръпване от света, в който живеят. Може да се появи враждебност, недоверие, страх, че някой може нещо да им направи, че има риск за тях самите. И в този страх те започват да се отбраняват. По тази причина могат да станат агресивни, иначе болните от шизофрения не извършват повече престъпления и не са по-опасни от т.нар. „здрави", каза още Миланова.
Пациентите с шизофрения у нас нямат достъп до рехабилитация след приключване на болничното им лечение, добави експертът. В Световния ден за борба със социално значимото заболяване стана ясно, че у нас от него страдат около 70 000 души. За съжаление, само 15 на сто от тях имат шанс да се излекуват. Останалите пациенти се нуждаят от допълнителен процес на възстановяване след приключването на своето лечение. Условия за такъв у нас обаче няма.
Те са Росица и Божидара и в момента се лекуват в Клиниката по психиатрия към Александровската болница. Тук те танцуват, пеят, рисуват и имат достъп до различни по вид терапии. След като бъдат изписани обаче, те нямат възможност да довършат възстановителния си процес, поясни проф. Миланова.
Проблем при шизофренията е и късното й диагностициране. Според проф. Миланова лечението се търси най-често след 3 до 5 години след започването на болестта. Причините са много.
„Общопрактикуващият лекар, специалистът, психиатърът, хората, които са около него, които да идентифицират, че той има проблем. Защото много рядко пациентът отива, чука на вратата и казва: „Аз имам психична болест". Трябва да се променят и много от подходите, законодателството. Не е само въпросът да получават заплата. Хората с психични заболявания нямат добро качество на живот", коментира Миланова.
За 2012-а в Клиниката по психиатрия към болницата са се лекували 1200 души. 10 на сто от тях са били със шизофрения.
