България се бори с поредната опустошителна вълна на COVID-19 на фона на политически промени и нарастваща инфлация. Това твърди Европейската комисия в публикувания днес доклад "Развитие на социалната политика в България".
Смъртността от COVID-19 в страната е най-висока в ЕС и втора в света, а пандемията увеличава натиска върху и без това претоварената здравна система, твърди докладът. Според него обаче, след като парламентът утвърди новото правителство след месеци на политическа безизходица, има надежда за по-добро справяне с кризата с COVID-19 през следващите месеци.
В страната има спешна необходимост да се подобри системата на здравеопазването.
Според данните, събрани чрез Our World in Data (19 декември 2021 г.), България се нарежда на първо място в ЕС (на второ място в света) в класацията на страните с най-висок брой общо потвърдени смъртни случаи от COVID-19 на един милион души. Данните са 6,062/милион души за Перу и 4,362/милион души в България. Третата страна в списъка, с повече от 4 000 потвърдени смъртни случая на милион е Босна и Херцеговина (4 021); Унгария е на четвърто място с 3,896/милион. Едва 27,1% от българското население е напълно ваксинирано (с две дози) срещу COVID-19, т.е.най-ниският процент в ЕС. Вторият най-нисък е Румъния (40,4%); средното за ЕС е 68,6%.
"В допълнение към пандемията, в България имаше и продължителна политическа криза, тъй като бяха проведени три парламентарни избора през 2021 г. (през април, юли и ноември). Тези политически сътресения доведоха до налагането на много по-леки публични мерки срещу разпространението на COVID-19. Служебното правителство въведе "зелен сертификат" в България на 25 октомври 2021 г., по-късно, отколкото в която и да е друга държава от ЕС", продължава докладът на ЕК.
"Като се има предвид, че България, заедно с Латвия и Франция, формира групата на най-много ваксиноскептични държави в ЕС, според доклад на ЕС от 2018 г., антиваксиналните конспиративни теории и дезинформацията са намерили благодатна почва в страната. Ето защо не е изненада, че Възраждане, една от политическите партии, които поведоха протести срещу това, което те нарекоха "медицински фашизъм" на зелените сертификати, успешно премина изборния праг за влизане в парламента през ноември 2021", твърди ЕК.
Според доклада, в продължение на десетилетия България не успява да осъществи значителна реформа на своето здравеопазване. Основните проблеми, според него, са масовата емиграция на медицински лекари и медицински сестри, високата средна възраст на тези, които остават на работа, хроничен дефицит на финансиране на болниците, лош достъп до здравеопазване за селското население и малцинствата, недостатъчно развита извънболнична помощ, високи плащания от джоба, висока степен на неудовлетвореност от медицинските услуги и висок брой смъртни случаи по предотвратими и лечими причини.
"Ситуацията, описана по-горе, поставя под натиск и без това силно натоварената система на здравеопазването. Пандемичната ситуация в България вероятно ще се влоши още повече през зимата, с продължаващи високи нива на COVID-19, висока смъртност и ниска ваксинация. Преди тези дълготрайни проблеми да бъдат решени са необходими ясни и недвусмислени мерки за справяне с COVID-19 в краткосрочен план, включително нова информация в подкрепа на ваксинационната кампания, която адекватно да отговори на точните опасения на неваксинираното мнозинство", препоръчва докалдът.
Положително според него е, че четирите политически партии в новия български парламент са постигнали коалиционно споразумение, което включва като основен приоритет преодоляването на кризата с COVID-19.
"Сега предстои да се види какви конкретни стъпки ще предприеме новото правителство през следващите няколко месеца", заключава докладът на ЕК.
Смъртността от COVID-19 в страната е най-висока в ЕС и втора в света, а пандемията увеличава натиска върху и без това претоварената здравна система, твърди докладът. Според него обаче, след като парламентът утвърди новото правителство след месеци на политическа безизходица, има надежда за по-добро справяне с кризата с COVID-19 през следващите месеци.
В страната има спешна необходимост да се подобри системата на здравеопазването.
Според данните, събрани чрез Our World in Data (19 декември 2021 г.), България се нарежда на първо място в ЕС (на второ място в света) в класацията на страните с най-висок брой общо потвърдени смъртни случаи от COVID-19 на един милион души. Данните са 6,062/милион души за Перу и 4,362/милион души в България. Третата страна в списъка, с повече от 4 000 потвърдени смъртни случая на милион е Босна и Херцеговина (4 021); Унгария е на четвърто място с 3,896/милион. Едва 27,1% от българското население е напълно ваксинирано (с две дози) срещу COVID-19, т.е.най-ниският процент в ЕС. Вторият най-нисък е Румъния (40,4%); средното за ЕС е 68,6%.
"В допълнение към пандемията, в България имаше и продължителна политическа криза, тъй като бяха проведени три парламентарни избора през 2021 г. (през април, юли и ноември). Тези политически сътресения доведоха до налагането на много по-леки публични мерки срещу разпространението на COVID-19. Служебното правителство въведе "зелен сертификат" в България на 25 октомври 2021 г., по-късно, отколкото в която и да е друга държава от ЕС", продължава докладът на ЕК.
"Като се има предвид, че България, заедно с Латвия и Франция, формира групата на най-много ваксиноскептични държави в ЕС, според доклад на ЕС от 2018 г., антиваксиналните конспиративни теории и дезинформацията са намерили благодатна почва в страната. Ето защо не е изненада, че Възраждане, една от политическите партии, които поведоха протести срещу това, което те нарекоха "медицински фашизъм" на зелените сертификати, успешно премина изборния праг за влизане в парламента през ноември 2021", твърди ЕК.
Според доклада, в продължение на десетилетия България не успява да осъществи значителна реформа на своето здравеопазване. Основните проблеми, според него, са масовата емиграция на медицински лекари и медицински сестри, високата средна възраст на тези, които остават на работа, хроничен дефицит на финансиране на болниците, лош достъп до здравеопазване за селското население и малцинствата, недостатъчно развита извънболнична помощ, високи плащания от джоба, висока степен на неудовлетвореност от медицинските услуги и висок брой смъртни случаи по предотвратими и лечими причини.
"Ситуацията, описана по-горе, поставя под натиск и без това силно натоварената система на здравеопазването. Пандемичната ситуация в България вероятно ще се влоши още повече през зимата, с продължаващи високи нива на COVID-19, висока смъртност и ниска ваксинация. Преди тези дълготрайни проблеми да бъдат решени са необходими ясни и недвусмислени мерки за справяне с COVID-19 в краткосрочен план, включително нова информация в подкрепа на ваксинационната кампания, която адекватно да отговори на точните опасения на неваксинираното мнозинство", препоръчва докалдът.
Положително според него е, че четирите политически партии в новия български парламент са постигнали коалиционно споразумение, което включва като основен приоритет преодоляването на кризата с COVID-19.
"Сега предстои да се види какви конкретни стъпки ще предприеме новото правителство през следващите няколко месеца", заключава докладът на ЕК.
