Психиката играе огромна роля, не винаги е лесно за хората да преценят доколко проблемът е в т.нар. софтуер или в хардуера - т.е. самата нервна система страда. Това каза в предаването „Най-добрите лекари“ доц. Марко Клисурски, началник на отделението по неврология в Сити клиник. Живите клетки и функциите на тези клетки са като един много сложен компютър, една мрежа от живи комуникации. Когато човек страда по отношение на тези комуникации, това е обект на психиатричните заболявания. Докато органичните проблеми са обект на лечение от неврологията. Ето какво още каза доц. Клисурски пред водещата Лили Ангелова:
Водещ: Д-р Клисурски, очаквахте ли вашите колеги да ви посочат като един от най-добрите лекари в специалност нервни болести?
Доц. Клисурски: Благодаря да Дарик радио за осъществяването на тази класация. Не знам дали съм от най-добрите лекари, но съм се старал да си върша съвестно работата. Обичам своята работа, имам добри учители и доста дълго школуване в университетската болница „Царица Йоанна“ - ИСУЛ. Сега съм вече в нова болница от три месеца.
Водещ: Счита се, че неврологията е една от най-стресиращите специалности в медицината, защо е така?
Доц. Клисурски: Неврологията е по-специфична във връзка със засягането на нервната система - най-високо организираната биологична материя, която служи за всичко и особено за човешките ни качества. Ето защо може да се каже така, но мисля, че онкологичните заболявания, дегенеративните заболявания, травматизмът, психичните заболявания са много сериозни и стресиращи специалности по същия начин.
Водещ: Имате ли чувството, че българите не са много добре информирани за разликата между психиатъра и невролога? Някак си бъркат двете специалности.
Доц. Клисурски: Да, доскоро. Има такава тенденция. Разбира се, нещата се променят. Както се шегуваме много често, всички болести са от нерви. Психиката играе огромна роля, не винаги е лесно за хората да преценят доколко проблемът е в т.нар. софтуер или в хардуера - т.е. самата нервна система страда. Живите клетки и функциите на тези клетки са като един много сложен компютър, една мрежа от живи комуникации. Когато човек страда по отношение на тези комуникации, това е обект на психиатричните заболявания. Докато органичните проблеми са обект на лечение от неврологията.
Водещ: Кои са най-честите причини за мозъчно-съдовите заболявания?
Доц. Клисурски: Най-честите са т.нар. съдови рискови фактори. Артериалната хипертония, захарната болест и техните усложнения, сърдечните заболявания, сърдечните пороци, аритмиите, заболяванията на кръвта или генетични фактори, които променят кръвта, също водят до мозъчни инсулти. Има променливи и непроменливи фактори. Непроменливи са възрастта, полът или генетичният материал, който даден човек носи. Променливите са тези, които ние можем да модифицираме.
Водещ: По отношение на броя инсулти България е на едно от челните места в Европа. Случаите на инсулт в България през 2012 г. са били 50 783, сочат данните на Националния център за обществено здраве и анализи. Лошата здравна система или липсата на здравна култура е причина българите да сме на челно място по брой инсулти в Европа?
Доц. Клисурски: Не бих казал, че проблемът е толкова нито в здравната система, нито толкова в културата. Все пак културата на нацията се променя и мисля, че за последните 20-30 години доста се направи в това отношение. Тази статистика, която вие цитирате, не е съвсем точна. За съжаление през последните години покрай новите изисквания от НЗОК за пътеките, малко или много статистиката за инсултите не е реална. Има епидемиологични проучвания, според които честотата е 35-37 000.
Водещ: Тоест, тази разлика от около 15 000 се дължи на фалшиво изписване на клинична пътека за инсулт?
Доц. Клисурски: Не мога да кажа, че това е точно така, но някакъв голям процент е неточен. По една или друга причина се квалифицира някакво състояние като инсулт. Тази статистика, която и по конгреси се цитира, че ние сме на едно от първите места, оказва се, че не е съвсем вярна. Безспорно за България е проблем, свързан и с културата на хранене, и със здравната култура, и с възможността всеки човек да се профилактира.
Водещ: Какъв е проблемът с клиничните пътеки във вашата специалност, че да трябва да пишете едно, пък да лекувате друго?
Доц. Клисурски: Ние се стараем да бъдем обективни, за съжаление понякога в интерес на пациента трябва да се направят едно, второ, трето, пето изследване. Не винаги това може да стане амбулаторно и става с някакво забавяне. Или пък има състояния, в които пациенти са изкарали мозъчен инсулт, но след това идват влошени поради бъбречни функции или поради това, че са направили епилептичен припадък или не пият вода достатъчно, или не могат да си вземат лекарствата, както трябва. И за да може в рамките на този месец да ги лекуваме, сме длъжни да пишем отново диагнози.
Водещ: Ако не го правите, пациентът ще трябва сам да си плати?
Доц. Клисурски: Което не трябва да се случва и в много случаи не може да стане.
Водещ: Какви са най-честите усложнения след прекаран инсулт?
Доц. Клисурски: Зависи от зоната, която се порази и от размера на увредата. От това дали пациентът е млад или по-възрастен, от това дали има придружаващи заболявания, усложнения по време на инсулта и след това. Често усложнение е увреда на моториката, дълго време ръцете или краката не могат да се възстановят, сетивността се променя. Лошото е, когато се засегне доминантната химисфера и човекът има проблем с езиковите способности, не може да разбира, не може да говори. Тогава комуникацията е доста по-трудна. Разбира се, след инсулти понякога възникват други усложнения като епилепсия, хидроцефалия, промяна във водно-електролитното съдържание. Много са нещата, които могат да бъдат увредени.
Водещ: Може ли човек сам да си помогне след прекаран инсулт с начина на живот, който води?
Доц. Клисурски: По отношение на тези фактори, които ние можем да променим, човек може много да си помогне. Трябва да промени начина си на живот. Ако е злоупотребявал с цигари, с алкохол, ако не си е контролирал кръвното налягане и диабета, ако си е оставил аритмията дълго време да съществува, ако има наднормено тегло и неправилно хранене, това ще му влияе лошо. Но ако той съзнателно иска да се промени след инцидент, аз смятам, че може. Разбира се, когато човек има потенциал, няма деменция и съзнателно с помощта на лекари, кинезетерапевти може да си помогне. Много е важно за мен съзнателното желание за оздравяване.
Водещ: Ако имахте властта да промените здравната система в България, с какво бихте започнали?
Доц. Клисурски: Нямам рецепта, но може би има два фактора. Единият, естествено, е финансовият, другият е по отношение на човешкия фактор. Финансовият е да се даде по-голяма част от БВП за медицина и да се контролира много по-добре разходването на парите за здравеопазване. Както една магистрала - ако дадем 200 млн. за нея, то тя става прекрасна. Ако дадем на една болница също 200 млн., тя също ще стане прекрасна. А що се отнася до човешкия фактор - много важно е да се либерализира политиката за обучение и развитие на младите специалисти, които сега имат сериозни проблеми, както и за медицинските сестри.
Цялото интервю с доц. Клисурски може да чуете тук.
