Данни от статистиката сочат, че повече от половината мъже между 60 и 70-годишна възраст страдат от доброкачествена простатна хиперплазия, докато при мъжете над 70 и 80 годишна възраст честотата достига 90 %. Какви са симптомите на заболяването и какви са методите на лечение, попитахме в предаването „Най-добрите лекари“ доц. Цветин Генадиев-уролог в МБАЛ „Вита“:
Водещ: Доц. Генадиев, какво се случва в мъжкия организъм, така че толкова много хора да страдат от т.нар. простатна хиперплазия, по-известна като аденом на простатата?
Доц. Генадиев: След 30-35-годишна възраст започва образуването на нови простатни клетки. Най-често те се натрупват около пикочния канал, нарича се уретра. Това води през годините, особено след 50-годишна възраст, до появата на първите симптоми от притискане на пикочния канал и активиране на рецептури, които предизвикват позиви за уриниране извън обичайните за един нестрадащ човек. Това са първите симптоми на по-често уриниране, по-затруднено, изчакване преди да започне. Най-често това са симптомите и може да се добави и нощното ставане.
Водещ: В какъв стадий българите най-често откриват, че имат заболяване на простатата?
Доц. Генадиев: Ако говорим за доброкачествената хиперплазия, това е бавен и последователен процес и бавно и последователно се задълбочават симптомите. Пациентът трудно може да разбере и да се почувства болен. Той привиква на този начин на живот и обикновено иска да избегне срещата с нас. Ако пациентът не се обърне навреме към нас, може да увреди пикочния мехур, да получи инфекция и поредица от усложнения.
Водещ: На каква възраст и колко често мъжете трябва да посещават уролог?
Доц. Генадиев: Това заболяване е нормален физиологичен процес. Той протича нормално при нас мъжете, разбира се, не при всеки, статистически погледнато и не при всеки създава здравословни проблеми. След 50-годишна възраст мъжът трябва да знае и да бъде информиран, да потърси и да има свой уролог, който да познава неговото урологично здраве.
Водещ: Ако заболяването не бъде лекувано, какви са рисковете за пациента?
Доц. Генадиев: Сам по себе си аденомът на простата не е заплаха за живота и здравето на пациента. От задържането на урината и от увреждането на пикочния мехур и впоследствие на бъбреците, се достига до животозастрашаващи състояния, наречени уренични или уремия. Преди столетия, когато медицината е била в самото си начало като наука, тази смърт е била известна и е била много честа.
Водещ: Какви са най-новите методи за лечение на това толкова разпространено заболяване?
Доц. Генадиев: Ние, уролозите, се въздържаме да казваме лечение на аденом на простата, обикновено това е процес. Този процес има за цел да диагностицира рано съмнения за простатен карцином, тъй като това е жлеза, която освен доброкачествена хиперплазия, може да развие и карцином. Втората основна задача на уролозите е да се определи до каква степен качеството на живот е засегнато от този аденом и до каква степен здравето на пациента страда. Оттук нататък започваме процес на възстановяване на тези две насоки. Простатната жлеза е динамичен орган, трудно може да бъде запазен дълго време в едно и също състояние.
Водещ: С медикаменти ли лекувате вашите пациенти, когато стадият е по-ранен?
Доц. Генадиев: Точно така. Започваме с билколечението, но това лечение е подходящо при най-ранните оплаквания на нашите пациенти. Ако билколечението е непълноценно, преминаваме към други препарати, те се наричат алфа-блокери, които разширяват пикочния канал, разширяват дразненето на специфични рецептори и пациентът започва да уринира по-добре, по-спокойно и започва да възстановява стария начин на уриниране.
Водещ: Кога обаче се налага операция?
Доц. Генадиев: Ако не можем да постигнем добро качество на живот на нашия пациент с медикаменти, с билки или с начин на живот, се налага да преминем към оперативно лечение. Съвременните постижения на медицината предлагат възможност на уролозите да направим най-доброто за нашия пациент, така че той много кратко да бъде в болница и почти да не страда от това, което ние правим за него като операция. Говоря за минимални инвазивни методи. Имат за цел да разширят пикочния канал и да освободят пътя на урината, така че пациентът да уринира комфортно и да се чувства добре и пълноценен.
Водещ: Каква е успеваемостта на една такава операция?
Доц. Генадиев: Над 90%. Разбира се, прилагат се съвременни методи, лазерни техники, което е още по-щадящо. Основният принос на лазерните техники е, че осигуряват качество на живот за пациенти, които имат други съпътстващи заболявания и трудно биха понесли класическите техники.
Водещ: Разкажете повече за тази техника, доколкото разбирам този лазер е най- новото, с което се лекува това заболяване?
Доц. Генадиев: Аз съм ръководител на един научен проект за изобретяване на нов лазер в урологията, с колеги от лабораторията по физика работим по тези проучвания. Наистина лазерната техника е популярна не само в урологията. Лазерът е техника, която е изключително деструктива, борбата е в медицината да се въвеждат все по – прецизни лазери и контролируеми, тъй като това е тънкостта в лазерното лечение.
Водещ: Които да щадят здравата тъкан, нали така?
Доц. Генадиев: Точно така и да може хирургът да контролира много спокойно лазерния лъч.
Водещ: Лекувате ли с този лазер и злокачествените заболявания на простатата?
Доц. Генадиев: Не. Ракът на простатата не се лекува с лазер. Може да се приложи лазерна техника, когато карциномът е много напреднал в простатата и пациентът няма качество на живот. Дълги години, особено в нашата школа, съществува мнението че не трябва да се прави трансуретрална хирургия на простатна жлеза, в която има карцином. Тези схващания в някои страни вече се отхвърлят и този мит вече е опроверган, тоест ако ние правим лазер или друга трансуретрална хирургия на пациент с рак на простатата, го правим единствено за качеството му на живот, а не да лекуваме рака.
Водещ: Годишно колко българи заболяват от рак на простатата?
Доц. Генадиев: По данни на раковия регистър от 2009 г. това са новооткрити 1666 мъже.
Водещ: При кои стадий заболяването се смята за лечимо?
Доц. Генадиев: Смята се за радикално лечим първи и втори стадий на заболяването и начален трети стадий, ако мога образно да кажа. Тоест туморът трябва да бъде ограничен вътре в самата жлеза или незначително да е обхваната обвивката, капсулата на жлезата или някои допълнителни органи и тъкани около нея, тогава постигаме радикално лечение. Или радикално оперативно, или радикално лъчелечение.
