/ БГНЕС
Едва около 10% от новоназначените учители в страната остават трайно в образователната система. Повече от половината напускат още след първата си година в училище. Най-критична е втората година – след нея си тръгват средно 60% от тези, които са се задържали там до този момент. След третата година сменят професията още 56% от новопостъпилите педагози, съобщават от МОН.

Това сочат данните от проучване на Световната банка (СБ) за периода 2014-2018 г. През 2019 г. отпадналите преподаватели след първата година са по-малко - 23%. Това вероятно е резултат от кампанията за привличане на млади хора към учителската професия и повишаването на заплатите в образователната система. Този ефект обаче може да е временен, ако не се вземат допълнителни марки за задържане на специалистите в системата, посочват авторите на изследването.

Естествено, най-многобройна е групата на напускащите педагози поради пенсиониране. На второ място са учителите във възрастовата група 31-40 години. За 2019 г. те са били 18,7% от всички, излезли от училище. Това означава, че системата губи специалисти в най-активната възраст, които имат най-голям потенциал да се развиват и да въвеждат иновативни практики, коментират експертите на Световната банка.

"По-малко от десет процента от учителите, които са навлезли през 2016 г. в нашата образователна система, са останали след четири-пет години в системата. 2016 г. вероятно е екстремна година, защото не беше започнало още увеличението на учителските заплати и директорите на училищата си позволяваха да уволняват учители в края на учебната година, за да си спестят средства и да ги назначават отново през есента", каза министърът на образованието Николай денков на кръгла маса на тема "Пътна карта на политиките за учители".

iStock/Getty Images

"Може би този пример е най-изостреният случай, който може да се покаже, но е факт, че пристига информация, че за новопостъпилите учители е изключително трудно, защото не успяват да получат достатъчна подкрепа и заплатата им не е достатъчна, а им е трудно когато са в училища, в които някои от децата не знаят добре българския език. Други ученици са изостанали повече в училище, а ситуацията с коронавируса затруднява ситуацията в образованието", заяви министър Денков. 

"Младите преподаватели в училище казват, че имат нужда от подкрепа и затова целта на днешния форум е да се види как изглежда пътната карта, свързана с политиките за учителите у нас", каза министър Денков.

По поръчка на Министерството на образованието и науката (МОН) и с финансиране от Европейската комисия банката изготви „Пътна карта на политиките за учители“. В документа са разписани краткосрочни мерки за квалификация на педагозите спрямо нуждите им и тези на учениците. СБ предлага програма за въвеждане на начинаещи преподаватели в учителската професия. Тя ще се основава на наставничество през първите две години в училище и ще включва различни мерки за тяхната подкрепа. Заложени са също обучения за учителите-наставници, за да бъдат максимално полезни на по-младите си колеги. Целта на друга програма е постоянното повишаване на квалификацията на учителите с цел преподаването да стане по-ефективно. Тук фокусът е поставен върху повишаване на четивната грамотност на учениците.

Дългосрочните мерки, предложени от СБ, включват подобряване на управленския капацитет и преосмисляне на модела за професионално развитие на педагогическите специалисти. Ще бъдат апробирани партньорства между различни училища, в рамките на които учители и директори ще обменят добри практики за обучение и за управление на образователните институции.

От Световната банка препоръчват да се създаде звено за събиране на данни за работната сила в образователната система, както и механизъм за измерване на компетентностите на база на уменията за преподаване по даден предмет, на дигиталните умения, мотивацията, авторитета, ефекта върху ученето на децата и др.
БТА