След месец се навършват 15 години от най-голямата трагедия в новата морска история на България - потъването на кораба "Ванеса". На 3 януари 2008 година 9 българи и един украинец губят живота си при опит да преминат Керченския проток в Азовско море, припомня БНТ.
Единственият оцелял е вторият механик на кораба - Николай Димитров. След дълго мълчание, днес е готов да говори. И да разкаже своята история - пропита с болка и човещина. История за смърт и за вяра. И за чудото да останеш жив - въпреки всичко.
"Винаги съм си задавал въпроса - защо точно аз? И какво точно иска Господ да направя, за да му се отблагодаря".
С тези думи започва разговорът ни с моряка. Той избира морето преди 40 години. Плавал е на повече от 30 кораба и е стигал до 5 континента. На 2 януари 2008 г., като част от екипажа на "Ванеса" тръгва от Бердянск към Бургас.
"Нашата идея беше да преминем Азовско море, да минем Керченския канал и в Черно море да хвърлим котва, за да изчакаме по-благоприятно време, тъй като корабът нямаше ледови клас, а морето започна да замръзва. Даже сутринта беше замръзнал заливът и се наложи да излезем с конвой с ледоразбивач", разказва Николай.
В конвоя са 5 кораба. Нашият е последен. Движението е бавно, а обстановката - динамична.
"Температурата падна много рязко до минус 13 градуса. Вятърът се усили допълнително и стана почти ураганен. Вълните станаха много високи и мощни. Корабът започна да се обледява", спомня си Николай.
Скоро осъзнават, че няма да стигнат до Черно море. Капитанът издава заповед всички да облекат защитни костюми и да се подготвят за напускане на кораба. Николай взема със себе си иконата на свети Никола - подарък от дядо му, завещана на смъртния му одър. Някога светията помогнал на белогвардееца да се спаси от революцията.
"Сложих я в джоба, до сърцето си. В един момент капитанът се обади и нареди да взема машинния дневник и по най-бързия начин да се качвам на мостика. Когато се качих, видях, че сме само четиримата - старши помощникът, шеф механикът, капитанът и аз".
Казва, че никога няма да забрави този момент. Подават сигнал за бедствие, говорят с бреговата охрана, но заради снежната буря и ураганния вятър не могат да им изпратят спасителен хеликоптер. Междувременно вълна отнася вратата на мостика и вдига моряците до тавана. Осветлението изгасва. А следващата вълна ги завлича в морето.
"През нощта и на около 40 км от брега, няма никаква светлина, потъвайки, не можеш да разбереш къде се намираш. Ти си под водата, в нищото, в тъмнина и няма как да реагираш. Не можеш да разбереш надолу ли се движиш, нагоре ли. В момента, в който изплувах, просто някакъв глас, който е невербален, ясно, много ясно ми каза: "Не се притеснявай ти си спасен. Просто трябва да изчакаш да светне слънцето", разказва морякът.
И до днес не е ясно как е оживял след повече от 10 часа в ледените води.
"Сигурно ще се повторя за кой ли път, че това е Божа работа. Просто няма реален шанс човек да оцелее. Нито съм Супермен, нито съм физически нещо невероятно - не! Истината е, че има Господ", заявява Николай.
На брега разбира, че е единственият оцелял. Властите откриват само две тела. Останалите изплуват два месеца по-късно. Често се пита защо се е случило така и не може да приеме, че са си отишли толкова достойни мъже. Казва, че след случая е огорчен заради колегите си и техните близки. Споделя, че всяка година на 3 януари отива да им запали свещ - за да знаят, че не са забравени.
Въпреки трагедията Николай продължава да работи в морето. 14 години изкарва на влекач като този, който му спасява живота. Днес работи на спасителен катер и помага на хора, изпаднали в беда. На финала го питам къде е иконата на свети Николай. Усмихва се и я показва. Светецът, който е винаги до него.
"Бих искал хората да бъдат малко по-добри. Да бъдат повече хора, да бъдат по-обикновени и да знаят, че човек нищо не отнася със себе си!"
Единственият оцелял е вторият механик на кораба - Николай Димитров. След дълго мълчание, днес е готов да говори. И да разкаже своята история - пропита с болка и човещина. История за смърт и за вяра. И за чудото да останеш жив - въпреки всичко.
"Винаги съм си задавал въпроса - защо точно аз? И какво точно иска Господ да направя, за да му се отблагодаря".
С тези думи започва разговорът ни с моряка. Той избира морето преди 40 години. Плавал е на повече от 30 кораба и е стигал до 5 континента. На 2 януари 2008 г., като част от екипажа на "Ванеса" тръгва от Бердянск към Бургас.
"Нашата идея беше да преминем Азовско море, да минем Керченския канал и в Черно море да хвърлим котва, за да изчакаме по-благоприятно време, тъй като корабът нямаше ледови клас, а морето започна да замръзва. Даже сутринта беше замръзнал заливът и се наложи да излезем с конвой с ледоразбивач", разказва Николай.
В конвоя са 5 кораба. Нашият е последен. Движението е бавно, а обстановката - динамична.
"Температурата падна много рязко до минус 13 градуса. Вятърът се усили допълнително и стана почти ураганен. Вълните станаха много високи и мощни. Корабът започна да се обледява", спомня си Николай.
Скоро осъзнават, че няма да стигнат до Черно море. Капитанът издава заповед всички да облекат защитни костюми и да се подготвят за напускане на кораба. Николай взема със себе си иконата на свети Никола - подарък от дядо му, завещана на смъртния му одър. Някога светията помогнал на белогвардееца да се спаси от революцията.
"Сложих я в джоба, до сърцето си. В един момент капитанът се обади и нареди да взема машинния дневник и по най-бързия начин да се качвам на мостика. Когато се качих, видях, че сме само четиримата - старши помощникът, шеф механикът, капитанът и аз".
Казва, че никога няма да забрави този момент. Подават сигнал за бедствие, говорят с бреговата охрана, но заради снежната буря и ураганния вятър не могат да им изпратят спасителен хеликоптер. Междувременно вълна отнася вратата на мостика и вдига моряците до тавана. Осветлението изгасва. А следващата вълна ги завлича в морето.
"През нощта и на около 40 км от брега, няма никаква светлина, потъвайки, не можеш да разбереш къде се намираш. Ти си под водата, в нищото, в тъмнина и няма как да реагираш. Не можеш да разбереш надолу ли се движиш, нагоре ли. В момента, в който изплувах, просто някакъв глас, който е невербален, ясно, много ясно ми каза: "Не се притеснявай ти си спасен. Просто трябва да изчакаш да светне слънцето", разказва морякът.
И до днес не е ясно как е оживял след повече от 10 часа в ледените води.
"Сигурно ще се повторя за кой ли път, че това е Божа работа. Просто няма реален шанс човек да оцелее. Нито съм Супермен, нито съм физически нещо невероятно - не! Истината е, че има Господ", заявява Николай.
На брега разбира, че е единственият оцелял. Властите откриват само две тела. Останалите изплуват два месеца по-късно. Често се пита защо се е случило така и не може да приеме, че са си отишли толкова достойни мъже. Казва, че след случая е огорчен заради колегите си и техните близки. Споделя, че всяка година на 3 януари отива да им запали свещ - за да знаят, че не са забравени.
Въпреки трагедията Николай продължава да работи в морето. 14 години изкарва на влекач като този, който му спасява живота. Днес работи на спасителен катер и помага на хора, изпаднали в беда. На финала го питам къде е иконата на свети Николай. Усмихва се и я показва. Светецът, който е винаги до него.
"Бих искал хората да бъдат малко по-добри. Да бъдат повече хора, да бъдат по-обикновени и да знаят, че човек нищо не отнася със себе си!"
