С над 1.5 млрд лева са нараснали спестяванията на граждани и нестопански организации в българските банки за година. Това показват данните на БНБ към 31 май. Сумата към тази дата - 42.5 млрд. лева, е нов рекорд.
Нашите банки очевидно се радват на доверие, защото парите в тях се увеличава въпреки все по-ниските лихви, допълва „Сега". В последните месеци доходността по депозитите у нас е като в повечето държави от ЕС. През май средната лихва за влог в левове е 1.63%, а в евро - 1.25%. Независимо от това само за месец спестяванията са се увеличили с 204.5 млн. лева.
Едно от обясненията е липсата на инвестиционна култура и апетит за риск у българите. Но експерти обясняват притока и с гръцката криза, която кара съседите да търсят по-сигурен пристан за парите си, като ги насочват в български банки. Сметките в наши трезори осигуряват на гърците и свободен достъп до парите им, за разлика от ситуацията отвъд границата, където е въведен лимит от 60 евро на ден.
„Гръцките ни съседи изглежда теглят пари от собствената си страна и ги носят в България. Има увеличение на депозитите в нашата банкова система въпреки ниските лихви", коментира финансистът Емил Хърсев. Доц. Григорий Вазов, кандидат за шеф на БНБ, също смята, че много гърци си пренасят авоарите в България, за да се спасят от ограниченията в собствената си страна.
Но докато депозитите в нашите банки растат, заемите остават в стагнация. През май кредитите и авансите са се свили с 83.5 млн. лв. до 60.7 млрд. лв. Заемите за домакинствата са 18.5 млрд. лв., като отбелязват леко увеличение с 46 млн. лв. - основно заради ръст при потребителските кредити. Но фирменото кредитиране спада сериозно - с цели 380 млн. лв. за месец.
