Интервю на Миглена Георгиева с министъра на финансите Пламен Орешарски.
След около седмица 2006 г. ще бъде в историята. От бюджетна гледна точка как я оценявате? Изпълни ли правителството поетите си ангажименти, кое може да се определи като успехи, кое беше най-голямото ви предизвикателство и по-скоро притеснение?
2006 година ще остане като една от трудните от бюджетна гледна точка. Може би не само от бюджетна, а в контекста и на огромната работа, която извърши българската администрация, в това число, разбира се, и Министерството на финансите, в хода на подготовката на страната за ефективното членство от 1 януари следващата година. И вече можем по-спокойно да отчетем, че ключовите критики, които получихме в края на 2005 г. в мониторинговия доклад, бяха отразени в значителна степен, бяха елиминирани в значителна степен. Не че не останаха критики, но очевидно докладът от тази година позволи решението за пълноправно членство на страната. А сега, като се върна на бюджета, в началото на тази година ние си поставихме едни твърде амбициозни цели от гледна точка на поддържане на макроикономическото равновесие, излишък минимум 3 процента, а в същото време този резултат естествено не трябваше да се отрази на качеството на публичните услуги и на финансирането на системите. Днес с голяма доза удовлетворение можем да отчетем, че поставените цели са изпълнени. Очакваме до края на годината да реализираме излишък около 3.5 в резултат основно на преизпълнение на приходната част и на един по-стриктен контрол върху разходите.
Преизпълнението на приходната част, повече данъчни приходи, които бяха постъпили. Горе-долу какви са цифрите, имаме ли някакви конкретни данни, които може да се съобщят?
Вероятно окончателните данни ще коментираме в началото на следващата година, но отсега е известно, че около 12 на сто ще бъдат преизпълнени данъчните приходи, едно според нас доста добро постижение. След реформите от 1997 г. двуцифрен ръст на данъчните приходи не е реализиран за първа година и това, държа да подчертая, на фона на рисковете, които поехме с преструктуриране на приходните системи и създаването на Националната агенция за приходите. Вероятно си спомняте колко тревожни бяхме всички и в администрацията, и общественото мнение от гледна точка на старта на НАП. В условия на някои незавършени докрай предварителни дейности поехме този риск и успяхме да се справим сравнително добре, отново подчертавам, с превишение на приходите. Убедени сме, че имаме потенциал и ще работим в тази посока и следващата година, за да може действително по-високата степен на събираемост на данъците да позволи да намалим размерите на самите данъци.
Министър Орешарски, това, което е притеснително за бюджета, е дефицитът по текущата сметка. За тази година той се очаква да е около 15 процента, мисля, че може и да ги надхвърли. Това е едно и от притесненията на Международния валутен фонд и всъщност една от критиките. Другата беше към структурните реформи, които се бавят. Каква ще е политиката по справянето с тези проблеми?
Дефицитът по текущата сметка не е проблем на самия бюджет - проблем на икономиката ни е, тъй като дефицитът по текущата сметка се прави от частния сектор и от домакинствата и в този контекст фискалната политика по-скоро трябва да се съобрази и да предвиди мерки, които да действат смекчаващо. Тоест публичният сектор е този, който компенсира дефицитите на сектора на домакинствата и сектора на частния бизнес. Ще продължим с тази политика, т.е. ще продължим и следващата година да се стремим към излишък, съизмерим с постигнатия тази година, разбира се, с отчитане и на новите моменти, които ще се случат следващата година - ще платим голяма вноска в европейския бюджет, ще осигурим кофинансиране на предприсъединителните и структурните фондове, но от тази гледна точка поне 2 процента си поставяме като цел излишък за 2007 г., а при съответно развитие на стопанската конюнктура, по-добро или по-неблагоприятно от предварително очакваното, имаме готовност и за по-гъвкава реакция от гледна точка на донастройване на фискалната политика.
Една от мерките, с които може да се ограничи дефицитът по текущата сметка или по-скоро той да бъде, как да го кажа, забавен, е и тази опция в бюджета, която е записана и за следващата година, но тя фигурираше и през тази, министерства, общини да харчат до 90 процента от предвидените за тях разходи, ако дефицитът по текущата сметка на платежния баланс се влоши рязко. Това беше задействано през 2006 г., но за това имахте и критики към бюджета към 2007 г. Основателни ли са в крайна сметка депутатските искания?
Ами да, при по-страничен поглед на цялото общество се иска предварителните цифри, които са обещани в бюджета, да бъдат изпълнени, но все пак в интерес на всички ни е, ако стопанската конюнктура е по-лоша от прогнозната, да се вземат необходимите мерки, защото всички, без изключение, имаме заинтересованост от запазване и развитие на стабилността във финансов и фискален план. Това е основната цел. Не е самоцелни спестявания на разходи.
Ако се върнем пък към излишъка, това е една друга тема, по която ви критикува опозицията много. Вие казвате, че за тази година той ще бъде 3.5 процента от брутния вътрешен продукт, а за следващата година се залагат 2 процента. Но има ли някакви планове на правителството към бюджет 2006 за изваждане на пари от излишъка и за влагането им в някакви други разходни пера?
Ами, дефицитът по текущата сметка, ще се върна към него, тъй като вече е всепризнат притеснителен фактор, дефицитът по текущата сметка идва в резултат на по-високото вътрешно търсене от възможностите на икономиката. В този аспект допълнителните харчове засилват ефекта и засилват дефицита по текущата сметка. Ако искаме да го направим още по-голям, можем да правим и допълнителни разходи. Мисля, че не това е целта.
Да, разбрах ви, т.е. не се планират изваждане на пари от излишъка за 2006 г.
Подчертавам, бих искал да използвам повода да убедя всички слушатели, че ние следим много внимателно степента на финансиране на отделните системи и няма да допуснем сериозни дефицити в отделни сектори, така че всички граждани могат да бъдат спокойни в това отношение.
Отчитането на изпълнението на бюджета - това също е една много важна тема, по която рядко депутатите взимат дума. Те като че ли повече настояват за писането на бюджета, за това как да бъдат разпределени средствата, когато се планира бюджетът за следващата година, но много по-рядко се интересуват от това как тези пари се харчат след това. От следващата година се предвижда към бюджетната комисия в парламента да се създаде една подкомисия, в която вие периодично да се отчитате, а също така председателят на бюджетната комисия Петър Димитров каза, че от следващата година вие ще може да спирате финансирането на програми, при които неефективно се изразходват средства. Как оценявате едно такова искане от страна на парламента към вас като финансов министър и въобще към правителството?
Това е координирано усилие. Тази година работихме по този въпрос с икономическата и бюджетната комисия в парламента и ние приветстваме засилването на текущия контрол върху изпълнението на бюджета. Вие сама казахте в началото, че повече внимание винаги се съсредоточава върху предварителното разпределение и изразходването на средствата и по-малко като че ли обръщаме внимание върху ефективността. А координираното ни с парламента усилие е в тази посока - да отдадем и малко по-голямо внимание за това как се харчат парите, а не колко пари се харчат само и единствено.
По този повод ще имате ли правото наистина да спрете финансирането на някоя програма, ако тази програма се окаже, че парите, които се дават по нея, е неефективна или просто неправилно са разпределени средствата?
Министърът на финансите не може да спре програмите, но парламентът може.
Ще трябва ли да се направи промяна в Закона за устройство на. . .
Не е нужно. Парламентът гласува самия бюджет, той е в правото да внесе поправки, които счита за целесъобразни. Ние говорим евентуално за такава промяна.
Да. А сега нещо покрай бюджет 2007 по-конкретно. За следващата година най-голямото притеснение ще бъде рискът пред ДДС. Как ще се справи правителството и по-скоро финансовото министерство с очакваните загуби?
Работим последната половин година очакваните загуби, както се изразихте, да бъдат възможно най-малко. Работим по няколко направления. Първо, опитваме се да повишим административния капацитет на Националната агенция за приходите, идентифицирали сме потенциалните проблеми, в това число и в консултации с наши външни партньори от страни - членки на Европейския съюз. Създали сме специални звена в Националната агенция за приходите, които да извършват риск-анализ и да идентифицират рискови данъкоплатци. Създали сме и звена за контакти с европейските администрации. Информационната система, за която се говори, че се бави във времето, е готова в раздела, който третира контактите ни с европейските администрации. В същото време обмисляме и възможности за дооптимизиране на законодателната база. Вече. . . при гласуване на бюджета вече въведохме т.нар. обратно начисляване на данъка за сектора на отпадъците, за скрап, където са идентифицирани една част от проблемите. И се надяваме с тази мярка да предотвратим предварително още възможностите за злоупотреби.
Министър Орешарски, понеже времето много напредна, пък има още два въпроса, които исках да задам, ще ви помоля за кратки, но съдържателни отговори. Мисълта ми е да бъдем конкретни. Една критика към бюджет 2007 имаше и по отношение на дълга. Малко хора обаче разбраха, че за следващата година според записаното в бюджета има едно намаляване като цяло на дълга на страната, записаните 12 милиарда и половина, мисля, че бяха, ще бъдат по-малко с 1 милиард.
Точно така. За следващата година ще продължим политиката на намаление на дълга. А сериозни дебати в парламента имаше по отношение на новите емисии. Новите емисии се лимитират и. . . разбира се, те не включват изплащането на старите. Нетният резултат няма да увеличи дълга.
А какви ще бъдат операциите, които се предвиждат за следващата година по дълга?
Ами, погасителният график на дълга не е малък за следващата година, имаме да изплатим по предварителния график сериозни думи, над 500 милиона евро общо. Освен това обмисляме възможността в зависимост и от поведението на фискалния резерв да предплатим суми, които. . . дългове, които излизат от падеж в следващите няколко години.
И другият последен въпрос, който искам да ви задам, той е с Националната референтна рамка, която вчера правителството одобри. Какви са вашите очаквания, в началото на май ще имаме вече одобрена от Брюксел референтна рамка, тоест ще може да се кандидатства по оперативните програми от юни месец?
Да, аз очаквам във времето, което вие казахте, референтната рамка да бъде одобрена. Но предстои да бъдат одобрени и оперативните програми, а различните оперативни програми най-вероятно ще бъдат одобрени в периода май - септември. И тогава вече те ще бъдат отворени за кандидатстване. Но бих посъветвал всички потенциални бенефициенти да не изчакват този срок, а да подготвят проекти предварително, като предварително се консултират и с управляващите органи в министерствата, които водят оперативните програми, доколко техните намерения съответстват на приоритетите в програмите, за да могат да бъдат сигурни, че проектите, които са направили, след това ще бъдат одобрени и реализирани.
