Пазарът на труда в България е силно изкривен заради изключително тежкия и негативен ефект на програмите, свързани със субсидирана заетост. Това коментира пред журналисти изпълнителният директор на Агенцията по заетостта Асен Ангелов. Ангелов изпълнява длъжността на трудов посредник в столичното бюро по труда "Възраждане".
По думите му особено тежък е отрицателният ефект на програмите в регионите с най-слаби икономически възможност. Политиките през годините са предизвикали един основен интерес у работодателите - да намалят разходите си за труд и работна заплата. Масово от бизнеса дори и в момент на нужда от наемане на служители, чакат програмите, за да получат от тях директна финансова изгода, коментира Ангелов.
Тези програми са атрактивни и за безработните, защото през последните години минималните заплати по различните длъжности са приемливи за служителите, тъй като надхвърлят минималната работна заплата. Невисоките изисквания на работодателите към работниците, когато ползват програми, също са мотив хората да ги предпочитат.
В периоди, когато няма подобни програми, безработните, които ги ползват, масово отказват насочване към реален работодател, особено в регионите с ниски икономически възможности, допълни изпълнителният директор на Агенцията по заетостта.
Най-тежките групи за работа от гледна точка на Агенцията по заетостта, са хората, които ползват обезщетение при безработица и онази група от безработни, които са на месечно социално подпомагане.
Мотивацията за започване на работа при ползващите обезщетение е много ниска, а и срокът за получаване на парите се приема като заслужена ваканция, която се заплаща с пари от държавния бюджет, коментира Асен Ангелов.
Безработните на социално подпомагане приемат включване в програми за субсидирана заетост, но отказват работа при реален работодател, защото в момента, в който изтекат сроковете на програмата, автоматично се подновява и правото на получаване на месечна социална помощ. При започване на работа обаче при реален работодател, ако по една или друга причина не продължи заетостта, то има шестмесечен период, в който не могат да се регистрират в Бюрата по труда като безработни и респективно губят правото си за шест месеца на помощ.
Всичко това по думите на Ангелов налага изработването на изцяло нов закон за насърчаване на заетостта.
Все по-често е и сериозното разминаване между изискванията на работодателите и изискванията на безработните към заплащането. Невинаги безработните имат адекватна самооценка и затова е необходимо повече време за консултация с трудовите посредници, коментира изпълнителният директор на Агенцията по заетостта.
В Бюрото по труда във "Възраждане" днес беше дошъл работодател, който търси технически персонал за адвокатско дружество. Работодателят разказа, че въпреки заплащането, което предлагат над средната работна заплата, както и липсата на изисквания за образование, а само за чужд език и компютърна грамотност, за една година са сменили трима-четирима служители.
Хората идват с претенции за стартова заплата 1000 и повече лева, със самочувствие, че знаят чужд език, а без реални елементарни познания по езика, коментира работодателят. Липсват и минимални трудови навици и желание за работа, посочиха от бизнеса.
Източник: БТА
