Русия е отказала да предостави важни счетоводни документи, нужни за разследването на българската прокуратура на сделката по купуването на стария реактор от АЕЦ "Белене".
Отказът е обяснен с това, че в офис на "Атомстройекспорт" (АСЕ) е избухнал пожар и документите са изгорели. Това научи Mediapool от свои отлично запознати източници в държавното обвинение.
Информацията не е потвърдена по официален път, защото през последните 3 месеца прокуратурата редица пъти отказва да предостави данни за хода на енергийни мегадела с оправданието, че все още се работи по тях.
Делото за злоупотребите около проекта АЕЦ "Белене" започна през март 2010 година. През първите си две години разследването се разклонява в няколко посоки. Най-сериозните две са за продажбата на старото оборудване на площадката на "Атомстройекспорт" и за транспортирането му към Русия.
Миналата година българската прокуратура изпрати до руските власти международна правна поръчка с искане да се представят финансови документи около сделките по продажбата на оборудването и неговото транспортиране. Причината е, че разследващите не успяха да намерят каквато и да е документация в НЕК.
Точно година по-късно руснаците очаквано отговарят, че не могат да предоставят данни на държавното обвинение заради пожар в офиса на компанията, която строи атомни електроцентрали.
Тази част от делото за АЕЦ "Белене" се интересува от продажбата на стария реактор ВВЕР-1000, произведен от чешката "Шкода" по руски лиценз. След дългогодишен престой на площадката на втората атомна централа и размразяването на проекта през 2004 г., реакторът бе купен от "Атомстройекспорт" като част от офертата й за построяване на два напълно нови ядрени блока.
Руснаците инсталираха стария реактор в Калининската АЕЦ, където вече работи.
Той бе оценен на 295 млн. евро от двамата консултанти на подновения проект АЕЦ "Белене" - финансовият "Делойт" и инженеринговият "УорлиПарсънс". Сделката обаче бе сключена за 205 милиона евро от двамата бивши изпълнителни директори на НЕК Любомир Велков и Мардик Папазян без задължителните разрешения на енергийния министър Трайчо Трайков (принципал на НЕК) и борда на компанията.
В документацията в НЕК липсва финансова обосновка, която да отговори на въпроса защо оборудването е продадено с 90 милиона евро по-малко от оценката на консултанта.
"Делойт" и " УорлиПарсънс" от своя страна нямат лиценз да извършват оценителска дейност на ядрени реактори. Това е първият сюжет по разследването.
България обаче така и не получава цялата сума от 205 милиона евро от руснаците, защото НЕК се задължава да покрие всички разходи по транспортирането на реактора в Русия. Те се оказват около 60 милиона евро. Документи за извършените разходи отново липсват.
Кореспонденцията между НЕК и АСЕ се провеждана само с писма, в които руснаците са казвали на българите колко струват различните дейности по транспорта на реактора, а НЕК от своя страна се е съгласявала безкритично. Поради тази причина те са се намирали в Русия допреди обявения от АСЕ пожар.
Въпреки проваления опит да се искат документи от руската компания, българските власти биха могли да проверят от официални проверими източници какви биха могли да бъдат разходите за транспорта - наем на кораб, влак, обмитяване и транзитни такси.
Предпоследният щрих към това дело бе добавен през пролетта на 2012 година, когато Агенцията за държавен финансов контрол направи анализ на 14-те анекса по договора между НЕК и АСЕ за дейностите по площадката на АЕЦ "Белене". По тях са платени 90 милиона евро за дейности, които руската компания е трябвало да извърши на строителната площадка. Тогава бе образувано отделно дело, което да разследва тези анекси, но в началото на 2013 година, то бе присъединено към мегаделото "Белене".
В момента тече спор между Националната следствена служба, Софийската градска прокуратура и Върховната касационна прокуратура дали разследването за анексите трябва да бъде отделено или да остане част от мегаделото, научи Mediapool. Причината е, че по него е събрана значително по-малко информация, отколкото по казуса с продажбата на старото оборудване.
В същото време не е ясно как ще се отрази всичко това върху хода на заведеното в края на 2011 г. от НЕК срещу АСЕ арбитражно дело в Женева.
Българската компания претендира за 61 млн. евро за това, че руснаците не са спазили изискването за изкупуване на цялото старо оборудване от площадката на АЕЦ "Белене". Искът бе заведен като насрещен на внесена преди това от руснаците в Париж претенция за 58 млн. евро заради поръчано от НЕК, произведено и неплатено оборудване за българския ядрен проект.
След като в края на март 2012 г. обаче България решава официално да спре строежа на АЕЦ "Белене", руският иск набъбна до 1 млрд. евро.
През последните седмици към разследванията на ядрения проект се появи и нов сюжет. Прокуратурата започна ново дело с мотив, че Народното събрание е прекратило проекта за строеж на втора атомна електроцентрала, но плащанията по проекта са продължили.
Заради този случай бяха претърсени офисите на "УорлиПарсънс" и подизпълнителя й "Риск инженеринг" на Богомил Манчев, който получава пари за строителния надзор за поддържане на площадката. Той обясни, че решението на Народното събрание не забранява нищо, защото фирмата му има действащи договори с държавата, които се изпълняват и поради тази причината му се дължат пари.
Фактът, че проектът е спрян само на хартия, бе известен на изпълнителната власт и българската прокуратура още през миналата година. Самият Богомил Манчев обяви, че делото е "политическата атака", насочена срещу него, зад която стои човек, висок метър и деветдесет.
Все още не е ясно дали някое от всички тези разследвания ще приключи с обвинения, съд и присъди.
Обществените очаквания за това са огромни, включително и заради нестихващите взаимни обвинения между различните правителства през последните години за корупция, непрозрачни сделки, лобистки натиск и колосални загуби за държавата и нейните данъкоплатци.
