Държавният глава, който има право на отлагателно вето, би трябвало да бъде много прецизен в решението си по ратификацията на новия дълг. Това коментира в ефира на Дарик председателят на Съюза на икономистите проф. Кръстьо Петков. Малко преди решението да бъде одобрено в Народното събрание той подчерта, че са останали няколко големи въпросителни около този дълг, които така и не са получили отговор.
Разчетите показват, че в исканата сума от 8 млрд. евро има нещо, което аз наричам кух обем, тоест завишение спрямо реалните потребности с число, което е между 3.9 и 5 млрд. Лева, каза експертът. Идва и въпросът, кои са дилърите. В пакета са четири банки, напомни той и допълни, че следи скандала с разследването на швейцарския клон на британската банка HSBC за укриване на доходи на клиенти.
„Поставяме простичък въпрос - след като тя е използвала криминални схеми за данъчни и дългови измами, с които е оперирала в различни държави, можем ли да очакваме, че тя ще бъде коректна при обслужването на българския дълг", каза Петков. По думите му даденият отговор във вторник в парламента, го е накарал едва ли не да падне от стола - „Няма значение, ние да вземем парите, пък после ще му мислим".
Това, което се случва в международен план в банковия свят, води в друга посока. „Банките трябва да се изчистят от криминалните и нелегални дейности, с които се занимават, особено в укриване на доходи и така нататък", напомни Петков световната тенденция.
Той посочи, че президентът трябва добре да помисли по отношение на възможността за вето. „Трябва добре да се консултира, има отделни паралелни, алтернативни източници на информация не само в България, но и извън България, защото всички виждаме, че се отива към ударно вземане на дълг и то в условия на дефлация. Учим студентите, че не се взема дълг, когато има дефлация, а когато има инфлация. Тук се прави обратното", каза професорът.
